Решение № 12312 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8700/2018 г.

Решение № 12312 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8700/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Трявнастрой" ЕООД, , представлявано от управителя Г. Н., подадена чрез пълномощници адв. Рачев и адв. Илиева, против решение № 266/11.06.2018 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. д. № 712 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-04000716005131-091-001 от 09.05.2017 г., издаден органи по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 224 от 31.07.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП. Твърди се неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост- основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директора на дирекция "ОДОП" – Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ушилова, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претедира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е № Р-04000716005131-091-001 от 09.05.2017 г., издаден органи по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 224 от 31.07.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обоснован извод, че не са налице реални доставки на стоки. Като неоснователни са отхвърлени и възраженията в жалбата в частта по ЗКПО относно преобразуване на финансовия резултат за 2015 година. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че от събраните по делото доказателства не се е установило, че доставчиците "Кристал Трявна" ЕООД, СД "Роуз- Н., Цанева и сие" и "Комплексстрой" АД и "Комплексстрой Уста Генчо" АД са извършили доставките на стоки, предмет на фактурите, издадени на ревизираното дружество. Административният съд е установил, че по отношение на доставчика "Кристал Трявна" ЕООД, издал фактури за авансово плащане на дограма, за направа и монтаж на дограмата, същият не е бил намерен при извършената насрещна проверка. Не са налице и доказателства за лицата извършили услугите и документи за произход на материалите. Като противоречиви с останалите събрани по делото доказателства са приети и показанията на разпитания в производството свидетел С. С. Относно доставчика СД "Роуз- Н., Цанева и сие" е констатирано, че не са налице доказателства, че ползваните мобилни телефони са във връзка с неговата независима икономическа дейност, поради което е налице ограничението за ползване на данъчен кредит посочено в чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Във връзка с фактурите за пясък и филц е прието, че не са оборени установените несъответствия в хода на производството- разлика в стойността на доставките и в автомобилите с които е извършен превоза. По отношение на оспорените фактури за доставка на силоз за циментов разтвор и 2броя пробивни машини съдът е установил, че не са налице доказателства от една страна за тяхната индивидуализация, а от друга документ за приемането им, за да може да се приеме, че на родовоопределените вещи е прехвърлена собственосттта. Не са налице и доказателства за плащане по отношение доставките от "Комплексстрой" АД. По отношение на сделките за недвижими имоти е прието липсата на реално извършена продажба, доколкото липсва нотариален акт. По отношение на фактурата за гатер банцинг е констатирано разминаване в датите на придобиване- 31.01.2015 година от страна на доставчика и 30.01.2013 година- датата на процесната доставка. Във връзка с доставките от "Комплексстрой Уста Генчо" АД, първоинстанционният съд е установил, че към дата на издаване на процесните фактури акционерното дружество е с прекратена регистрация по ЗДДС. Отделно от това не са налични никакви доказателства за какво са използвани наетите помещения, а за автомобила е установено по безспорен начин, че е ползван за лични нужди. По отношение частта на РА по ЗКПО, съдът е приел, че доколкото фактурите на отразяват вярно стопанските операции, съгласно чл. 26 ЗКПО, разходите не следва да бъдат признати за данъчни цели, поради което правилно финансовия резултат на жалбоподателя е увеличен за процесната 2015 година. Така постановеното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като не са налице основанията, посочени от касационния жалбоподател. В касационната жалба на практика под формата на касационни доводи се повтарят възраженията на дружеството направени в производството пред административния съд, които възражения настоящият съдебен състав приема за неоснователни. Оспореното решение е постановено при спазване на материалния закон, а по съществото на спора съдът се е произнесъл след самостоятелно, подробно обсъждане, преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Съобразена е спецификата на спорния предмет, като правилно е преценена и разпределена доказателствената тежест и са анализирани събраните доказателства. Правилно и законосъобразно са приложени и тълкувани и относимите правни норми. В хода на проведеното производство са събрани писмени и гласни доказателства и са обсъдени всички възражения на жалбоподателя. От приложената по делото административна преписка се установява, че в хода на проведената ревизия, органите по приходите са установили, че всички документи относно процесните фактури, издадени от "Кристал Трявна" ЕООД, СД "Роуз- Н., Цанева и сие" и "Комплексстрой" АД и "Комплексстрой Уста Генчо" АД са съставени формално между страните, без да са налице безспорни доказателства, удостоверяващи реално извършените доставки между тях. Тези констатации на съда не са опровергани и от изготвената и приета по делото ССЕ, където вещото лице е проследило счетоводното отразяване на процесните фактури. Действително в заключението е констатирано осчетоводяване на фактурите от страна на жалбоподателя, но този факт сам по себе си не е достатъчен за да удостовери реално осъществена доставка. Видно от представените доказателства по делото не са депозирани приемо-предавателни протоколи, транспортни документи, поръчки, сертификати за произход на стоките и други съпътстващи документи относно реалността на доставките. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. По отношение на процесните доставки следва да се посочи, че за да възникне право на ДК следва да бъде установено наличие на данъчно събитие, което в случая е доставка на стока, поради което следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоката от доставчик към получател. В хода на ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е доказал по категоричен и безспорен начин реалното престиране и доставяне на процесната стока, поради непредставянето на приемо-предавателни протоколи. Липсата на такива доказателства е равнозначна на несъществуването на такива документи. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена доставката на стоки от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Неоснователни се явяват и възраженията в жалбата по отношение изводите на съда в частта на РА по ЗКПО. За целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да бъдат признати разходи за дейността при получателя на фактурата. както вече беше отбелязано, издадените първични счетоводни документи сами по себе си не доказват извършването на реално сделка, респективно не са основание за отчетените от жалбоподателя разходи. Установява се, че след анализ на събраните в хода на проверката доказателства органите по приходите са установили, че фактурите, издадени от "Комплексстрой Уста Генчо" АД/ дружество в несъстоятелност/ не са свързани с дейността на дружеството и като такива не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО. отделно от това не са налице доказателства на какво основание наемодателят владее и ползва правото да се разпорежда с недвижимите имоти и автомобилите, предмет на договорите за наем.. Не са налице и доказателства за сторени разходи във връзка с експлоатацията на наетите активи от страна на наемателя. С оглед изложеното законосъобразни са изводите, че процесните фактури са издадени без основание и не отговарят на условието по чл. 10, ал. 1 ЗКПО за признаване на разходи за данъчни цели, а именно- да отразяват вярно стопанска операция. Предвид изложеното правилно и обосновано от страна на органите по приходите е извършено увеличаване на финансовия резултат на дружеството. Предвид гореизложеното и съвкупната преценка на доказателствата, обжалваното съдебно решение се явява правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да се уважи в размера на 659, 18 лева на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение