Решение № 50 от 5.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 948/2011 г.

Решение № 50 от 5.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 948/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Н. В. Н., [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 07.06.2010 г. по гр. д. № 22589/08 г. на Софийския районен съд. С това решение молителят е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 1710.13 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение на основание чл. 213, ал. 1 КЗ, както и сумата от 251.29 лв. - лихви. Молителят поддържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и твърди, че узнал за постановено срещу него решение с получаването на призовката за доброволно изпълнение. Ответникът "ЗАД" [фирма], [населено място] оспорва молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., след като разгледа молбата, констатира следното: Молителят - ответник в производството пред Кюстендилския районен съд е призован от адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. 6, ап. 23. Съобщението е върнато с отметка, че по данни на съседите лицето от три години живее в [населено място]. Видно от удостоверение от СДВР, изискано от първоинстанционния съд, постоянният и настоящ адрес на лицето към 18.02.2009 г., считано от 03.07.2000 г. е: [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. 3, ап. 23, а по лична карта - [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. 6, ап. 23 На ответника по иска е изпратено уведомление, което на 18.06.2009 г. е залепено на вратата на апартамента на посочения адрес - ет. 3, с допълнително сведение от длъжностното лице, че адресатът се намира в чужбина - според сведения от съседите. Съдът е назначил особен представител на молителя адв. В., който е получил съдебните книжа и преписа от постановеното решение. Поканата за доброволно изпълнение е получена от молителя на регистрирания постоянен адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. 3, ап. 23. Молителят твърди, че уведомлението не е било залепено на входната врата на апартамента, който е постоянно обитаем от майка му. По делото са разпитани свидетелите С. - майка на молителя и П. - съсед, които на живеят на ет. 6, съответно в ап. 23 и ап. 22. Свидетелите обясняват, че през 2009 г. достъпът във входа е свободен, но не са забелязали някакви документи да са залепени на вратата на ап. 23 или на пощенските кутии, намиращи се на входа, но които е поставена номерация на апартаментите. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила съдебно решение се допуска, когато вследствие на нарушаване на съответните правила страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. В случая уведомлението по чл. 47 ГПК, съгласно отбелязването в същото, е залепено на вратата на апартамента. В удостоверението от 18.02.2009 г. са посочени два адреса, като настоящият адрес се различава от постоянния адрес, а в последния има разлика между актуалните данни на системата и постоянния адрес на лицето по лична карта. Настоящият адрес е: [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. 3, ап. 23, на който би следвало да се извърши връчването съгласно чл. 38 ГПК. При констатираното разминаване между регистрирания настоящ и постоянен адрес, независимо от причината за това, съобщението е следвало да бъде изпратено и на адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. 6, ап. 23. Действително разликата е само в означението на етажа на апартамента, но доколкото свидетелски показания, целящи да опровергаят извършените действия по залепване на уведомлението на вратата, се установява, че номерацията на жилищата е била направена на пощенските кутии, връчването чрез залепване на вратата не е редовно извършено. От данните по делото следва и извод, че фактически страната живее на адреса на ет. 6, поради което удостоверението за адресна регистрация неправилно отразява настоящия и постоянен адрес на лицето. Последното обстоятелство не би могло да се отчете като нарушение на процесуалните правила от страна на съда, но в резултат на неточното удостоверяване на адресната регистрация, молителят е бил лишен от възможност да участва в делото. По изложените съображения влязлото в сила решение от 07.06.2010 г. по гр. д. № 22589/08 г. на Софийския районен съд следва да се отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и делото да се върне за ново разглеждане. Разноски за настоящото производство не се присъждат от ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд