Решение № 13084 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14487/2017 г.

Решение № 13084 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14487/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Д. от [населено място], подадена чрез процесуалният му представител адв. Манолов против решение № 342 от 06.11.2017 г. по адм. дело № 519/2017 г. на Административен съд - Перник. В касационната жалба са изложени твърдения, че решението е неправилно поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, оспореният отказ не съдържа мотиви, а приемайки, че е мотивиран, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на решението. неправилно съдът е приел, че липсват конкретно посочени факти относно наличието на нужда от оръжие. Моли решението да бъде отменено. Ответната страна – началникът на Първо РУ в ОД на МВР-Перник не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че Я. Д. е сезирал началника на Първо РУ в ОД на МВР-Перник със заявление вх. № 192000-7604/18.07.2017 г. с искане за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, като е посочил, че същото му е необходимо във връзка с осъществяваната от него трудова дейност и местоживеенето му по постоянен адрес. Приложил е длъжностна характеристика и копие от трудов договор, като доказателства за нуждата му от самоохрана. След извършена проверка във връзка с постъпилото заявление е изготвената докладна записка, в която са отразени констатации, че посочените от Д. мотиви за издаване на разрешението не кореспондират с мотивите формулирани в чл. 6, ал. 3 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). От друга страна е прието, че не са събрани доказателства, които да обосновават носенето на оръжие за самоотбрана тъй като няма данни за непосредствена или потенциална опасност за живота здравето, сигурността и имуществото му. С оглед така установеното административният орган е издал процесния отказ. При така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. След анализ на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, съдът е приел, че от текста на разпоредбата следва, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелствата визирани в цитираната разпоредба са предпоставка за издаване на разрешение за придобиване, съхранение или носене и употреба на огнестрелни оръжия. Направил е извод, че в случая видно от заявлението на жалбоподателя, същият е поискал издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. За издаване на разрешение за носене на оръжие законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание което е посочил, но в случая не са представени доказателства в тази насока. Съдът е изложил доводи, че административният орган поначало не е задължен да издирва или презюмира обстоятелства установяващи такава потенциална необходимост за заявителя. Приел е, че в случая жалбоподателя не е посочил конкретни факти и обстоятелства за необходимостта му от самоохрана. С оглед изложеното съдът е приел, че оспорения акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на материалния закон. Релевантната правна норма - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по този закон. Законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1,ал. 2 и ал. 3 ЗОБВВПИ, лимитативно определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Изложените от жалбоподателя доводи, с които обосновава причината за исканото разрешение са, че живее в ромска махала и се прибира в тъмната част на деня с пари в себе си, което е предпоставка да стане обект на престъпление, не обосновават необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Д. е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Не може да бъде прието, че характерът и средата по местоживеене са определящо основание за разрешение за носене на оръжие на заявителя. Тези доводи не обосновават по несъмнен начин основателността на искането, а тълкуването им по този начин, би довело до въвеждането на опасна практика за необосновано въоръжаване на населението, каквато не е целта на закона. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от касатора аргументи. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че оспореният административен акт е немотивиран. При извършената съгласно чл. 168, ал. 1 и по критериите в чл. 146 от АПК проверка, първоинстанционният съд правилно е приел, че актът е мотивиран с посочване на фактически и правни основания, като изрично е посочено, че изложените в заявлението факти не разкриват по категоричен начин необходимостта от лично огнестрелно оръжие. В обжалвания административен акт органът е изложил съображения защо отказва издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. С оглед изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение