Решение № 9188 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15461/2013 г.

Решение № 9188 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15461/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Булу Вуа-Мариа, гражданин на Кот д`Ивоар против решение № 5945 от 01.10.2013 г., постановено по адм. дело № 7588/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването му срещу решение № 972/26.06.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че изложените по време на интервютата обстоятелства не сочат той да изпитва основателен страх. Излага доводи за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ. Прави искане за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците, не се представлява и не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и излага доводи за липса на касационни основания за отмяна на съдебния акт.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Булу Вуа-Мариа, гражданин на Кот д`Ивоар против решение № 972/26.06.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма по смисъла на чл. 59 от АПК, при спазване на административната процедура и материалния закон. Решаващият съд е счел, че спрямо Булу Вуа-Мариа не е налице страх от преследване от страна на официалните власти в родината му поради неговата етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия. Констатирал е и несъответствия в бежанската история, досежно лицата, за които чужденецът твърди, че го преследват.

Съдът е приел, че не е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, а именно смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отношение, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Изяснени са всички факти, относими към преценката за мотивите на кандидата за напускане държавата по произход, както и информацията за обстановката в страната. Съобразявайки разпоредбата на чл. 15, б "в" от Директива 2004/83ЕО на Съвета, АССГ е преценил, че събраните доказателства и бежанската история не налагат извод, че ситуацията в страната на произход обуславя насилието да е достигнало границите на въоръжен конфликт. В тази насока съдът се е позовал и на приложената по делото справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ за обстановката в Кот д`Ивоар, от която става ясно, че голяма част от бежанците се завръщат, а основната част от насилствените действия към настоящия момент са извършват от поддръжниците на бившия президент. Съдът приел, че посочените лични мотиви за оставането на чужденеца в България не могат да се впишат в предпоставките на чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения съдът обоснова извод си за законосъобразност на оспорения административен акт и неоснователност на жалбата.

Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи.

Правните изводи на съда са изградени след задълбочен анализ на доказателствата по делото и при правилно приложение на относимите материалноправни норми. Аргументирано е заключението на съда за постановяване на оспорения акт от компетентен орган, в изискуемата писмена форма с посочване на фактическите и правни основания, след обсъждане на обстоятелствата от бежанската история, посочени от жалбоподателя в хода на административното производство и след преценка на ситуацията в страната на произход, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Направен е анализ на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, налице са данни за актуалната обществено - политическа обстановка в Кот д`Ивоар, въз основа на които е направена и преценката на ситуацията в страната.

Съдът подробно е обсъдил материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довел до извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. Самият жалбоподател не е твърдял, а и по делото не са събрани доказателства, че в страната си по произход той е бил подложен на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална или политическа група. В интервю с рег. № УП5874/30.05.2013 г. търсещият закрила заявява, че принадлежи към племето Бете, но никога и с никого в тази връзка не е имал лични проблеми. Не е имал проблеми свързани с религията му - християнин-протестант. Напуснал е страната си легално, сам със самолет и с виза за Турция като при напускането не е имал проблеми. Заявеното в интервютата обстоятелство, което го принуждава да напусне родината си е, че във връзка с дейността му свързана с младежка партия, секция на партия FPI, в която той е бил председател, през юни 2011 г. поддръжници на настоящия президент отвлекли майка му, след което той започнал да се крие при приятел на баща му. В същото интервюто от 30.05.2013 г. заявява още, че не е бил обект на тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, не е участвал във въоръжени сблъсъци, не е участвал във физическо насилие, нито е бил жертва на същото. След анализ на данните по делото правилно съдът посочва, че изложените обстоятелства не могат да бъдат подведени под установените законови рамки за предоставяне на статут на бежанец.

Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на търсещия закрила. Чужденецът се позовава на несигурната обстановка в Кот дИвоар, но и в тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която, основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията относно състоянието на сигурността в Кот дИвоар, съдържаща се в представената по преписката справка с вх. № 01-1133/14.02.2013 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, правилно е приел, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, действително не се е установило по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ.

Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона, не е допуснал съществени съдопроизводствени нарушения и обосновано е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,