Решение № 10628 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5140/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионалната дирекция по околна среда и водите гр. Бургас срещу решение 7226 от 14.12.2020г., постановено по адм. д. 5663 по описа за 2020г. на Административен съд София град, с което е отменен Констативен протокол 017016/ПД-15-04/02.03.2020г., съставен от старши експерт, отдел БРЗТЗЗ при РИОСВ Бургас и осъдена Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас да заплати разноски по делото. Изложените съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против процесното предписание. Ответникът К. Дончев чрез процесуалния си представител адв. Николова е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Констативен протокол 017016/ПД-15-04/02.03.2020г., съставен от старши експерт, отдел БРЗТЗЗ при РИОСВ Бургас, с който му е дадено задължително предписание да премахне неиззетите земни маси от границите на ПП Странджа, засягащи поземлени имоти с идентификатори 66528.32.10 и 66528.32.13 по КК на с.Синеморец, общ. Царево. Първоинстанционният съд отменил констативния протокол съдържащ задължителни предписания към К. Дончев-наемател на имот, находящ се в ППСтранджа. За да стигне до този правен извод, отнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, съдът приема, че в конкретния случай предписанието, обективирано в процесния протокол, е дадено от компетентно длъжностно лице, упълномощено със заповед РД-196/22.12.2016г. на директора на РИОСВ Бургас, издадена на основание чл. 153, ал. 2 и чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 148, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Съдът е установил, че оспореното предписание е постановено при съществено нарушение на изискванията за форма на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, т.к. не било конкретизирано дължимото поведение на адресата на акта и какъв следва да е обема на дължимите от него действия. Съдът приел, че липсва точно, ясно и конкретно описание на установеното фактическо положение, като не е посочено каква площ е останала засегната от насипа, както и данни за обема на съществуващия насип. Използваните в предписанието формулировки не създавали яснота какви последващи мерки следва да предприеме адресата, за да коригира своето поведение. Върховният административен съд шесто отделение не споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за неправилно и е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът недопустимо е смесил прилагането на принудителни административни мерки по см. на чл.159 и сл. от ЗООС с превантивния контрол упражняван от длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3 от ЗООС. В настоящия случай контролните органи осъществявайки текущ контрол, установяват нарушение в защитена територия и издават предписания за изпълнение, материализирани в процесния констативен протокол. Съдът незаконосъобразно приема, че е наложена принудителна административна мярка. В съдебното производство по делото е установено, което не е било и спорно в процеса, че ПИ с идентификатори 66528.32.13 и 66528.32.10 по КК на с. Синеморец, общ. Царево попадат в границите на защитена територия Природен парк Странджа, обявен със заповед РД-30/24.01.1995г. на министъра на околната среда. Безспорно е установено също така, че в посочените имоти е извършено насипване на земни маси от лицето К. Дончев, което е установено при проверка от контролните органи на 06.11.2019г. На наемателя на имота са издадени две предписания да премахне насипаните земни маси по начин, опазващ терените в границите на защитената територия. Действително при текущия контрол по изпълнение на първото предписание е установено, че са предприети действия по изпълнение на даденото предписание, за което в РИОСВ Бургас са представени доказателства за приети и разтоварени 118 куб.м. земни маси в депо в община Царево. При последващата проверка за изпълнение на даденото предписание контролните органи са приели, че са иззети част от земните маси от границите на ПП Странджа, но голяма част от насипа, попадащ в границите на ПИ 66528.32.10 и 66528.32.13, е неиззет. С процесния протокол е дадено предписание да се премахнат неиззетите земни маси от границите на ПП Странда, засягащи ПИ с идентификатори 66528.32.13 и 66528.32.10 по КК на с. Синеморец, общ. Царево. Правните изводи на първоинстанционния съд не кореспондират с материалния закон, който в разпоредбите на чл.155 и сл. от ЗООС не поставя изискване за конкретизиране на обем от необходими действия, които следва да извърши адресата на акта, както и конкретизиране на описание на установеното фактическо положение. Подобно конкретизиране на установената фактическа обстановка, прието като нарушение от административния съд, не е законово предвидено условие за законосъобразност на предписанието на органите по контрол по ЗООС. В този смисъл посочването на правното основание за издаване на акта, също не би могло да се приеме за съществено нарушение на формата на акта. В настоящия случай административният орган е издал предписание за спазване на определено поведение, което изисква извършване на фактически действия. Още с издаване на първото предписание от 08.11.2019г., както и в последващото от 02.03.2020г., което е процесното, ясно и точно е формулирано действието, което следва да предприеме ползвателя на имота. Очевидно това действие не е изпълнено в цялост, така както е било предписано от контролните органи. В действителност, дори и да не е посочено правното основание за издаване на предписанията, следва да се вземе предвид, че природните паркове са защитени територии по см. на чл.5, т.5 от ЗЗТ и както собственикът, така и ползвателят на такъв имот разположен в защитена територия, е длъжен да спазва режимите, установени по реда на чл. 11 ЗЗТ, като не извършва дейности в тях, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. По изложените съображения, касационният съд не споделя правния извод на първоинстанционния съд, че не става ясно за какво конкретно нарушение е издадено предписанието. Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Според касационния съд, при издаването на оспорения констативен акт не са допуснати процесуалноправни или материалноправни нарушения, обосноваващи отмяната му поради незаконосъобразност. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски са претендирани от касатора и следва да се присъдят на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,