Решение № 9535 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6366/2018 г.

Решение № 9535 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6366/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Община Шумен е подала касационна жалба срещу решение № 53 от 11.04.2018 г. по адм. дело № 102/2018 г. по описа на Административния съд – Шумен в частта, в която е осъдена да заплати на И. Пенев обезщетение в размер на 300 лева за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № И-2648/22.11.2017 г., издадено от кмета на община Шумен. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Решението се обжалва и от И. Пенев в частта, в която е отхвърлен предявеният от него против Община Шумен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над присъдения размер от 300 лева до пълния предявен размер от 450 лева, както и в частта за разноските, присъдени в размер от 200 лева вместо от 300 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което претендираната искова сума и направените разноски да се уважат в пълен размер. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на И. Пенев срещу Община Шумен, с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 450 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение, направен във връзка с оспорването на наказателно постановление № И-2648/22.11.2017 г., издадено от кмета на община Шумен. С наказателното постановление на И. Пенев било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 2 от Наредбата за реда и условията за отглеждане на животни в населените места на община Шумен, приета от Общинския съвет – Шумен. С решение № 57/2.02.2018 г. по ВАНД № 3008/2017 г. по описа на Районния съд – Шумен наказателното постановление било отменено. Решението на районния съд не било обжалвано и влязло в законна сила на 1.03.2018 г. Пред районния съд И. Пенев бил представляван от адвокат Е. Гандев. Съгласно сключения между тях договор за правна защита и съдействие от 7.12.2017 г., уговореното възнаграждение в размер на 450 лева е платено в брой. Административният съд приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение, е основателен поради наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Прието е, че разходът е направен във връзка с осъществяването на административнонаказателна дейност по издаването на наказателно постановление. Разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение били направени в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Ищецът не би направил този разход, ако наказателното постановление не беше издадено. Съдът счел за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради което, позовавайки се на чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2 от от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намалил размера на обезщетението и присъдил на И. Пенев сумата 300 лева като обезщетение за понесената от него имуществена вреда. За разликата над уважения до пълния претендиран размер от 450 лева искът бил отхвърлен. Съобразно уважената част от иска съдът присъдил на ищеца разноски в размер на 200 лева. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението на административния съд не са били допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Съдът е формирал изводите си съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е направил законосъобразна преценка за наличието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на Община Шумен по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателното постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът Пенев понесъл имуществена вреда, изразяваща се в направата на разход за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по оспорване на наказателното постановление. Ищецът не би разходвал средства, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Касационната инстанция споделя преценката на първоинстанционния съд за прекомерност на заплатеното за обжалването на наказателното постановление адвокатско възнаграждение от 450 лева. Както е прието в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, ".... съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството." Заплатеното от ищеца възнаграждение от 450 лева не се обосновава от гледна точка на засегнатия материален интерес, както и от липсата на фактическа и правна сложност на спора, който е бил решен на една инстанция. Намаляването на размера на обезщетението е съобразено с установения в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на възнаграждението за една инстанция. С оглед приетото не се налага да бъде увеличен размерът на присъдените на ищеца съдебни разноски. При отсъствието на сочените от касационните жалбоподатели основания за отмяна постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и съобразно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, който не предвижда юрисконсултско възнаграждение и при частично отхвърляне на иска, на Община Шумен не се дължи юрисконсултско възнаграждение По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд