Решение № 3538 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5915/2008 г.

Решение № 3538 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5915/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на сектор "ООРП" в първо РПУ при ОДП - Плевен против решение № 42/15.02.2008 г. на Административен съд - Плевен, постановено по адм. д. № 239/2007 г. по описа на съда. Поддържат се доводи за неправилност на решението като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и произнасяне по същество като бъде отхвърлено като неоснователно оспорването на заповед № 65/17.05.2007 г., издадена от касатора. Ответникът по касационната жалба Мариян Николов Петров, не се представлява и не възразява срещу така подадената касационната жалба. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - Плевен е отменил като незаконосъобразна, издадената от касатора заповед № 65/17.05.2007 г., с която на Мариян Николов Петров, в качеството му на младши автоконтрольор в "Пътен контрол" при сектор "ООРП" в Първо РПУ - Плевен, е наложено дисциплинарно наказание "Дписмено предупреждение" за срок от три месеца. Прието е, че административният орган е нарушил материалния закон и е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На първо място, съдът е приел, че заповедта e издадена в нарушение на материалния закон, защото със същата е наложено дисциплинарно наказание за поведение, което не е представлява дисциплинарно нарушение. Съдът е мотивирал своя извод с обстоятелството, че е извън служебните задължения на наказаното лице да спазва правилата на Закона за движение по пътищата и правилника за неговото прилагане. Развил е доводи, че адресати на подобно задължения са единствено служителите, които по щат или длъжностна характеристика изпълняват длъжност "шофьор" или "механик-водач", а в случая спрямо Петров това не се установява. Прието е, че е нарушен чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, тъй като дисциплинарно-наказващият орган преди да наложи наказанието не е изслушал или приел писмени обяснения от страна на наказваното лице. Този извод, съдът е извел, от обстоятелството, че няма доказателства рапортът от 8.05.2007 г. да е даден по повод образуваното дисциплинарно производство, а рапортът е "рутинен акт на отчет за начина, по който е преминало дежурството". Решението е правилно. Настоящата инстанция кредитира изложените от първоинстанционният съд мотиви относно нарушение на материален закон при постановяването на оспорваната заповед, но не поради липсата на доказателства, че наказаното лице по щат или длъжностна характеристика не изпълнява длъжност "шофьор" или "механик-водач", както е приел първоинстанционният съд. Тълкуването направено от страна на съда, спрямо адресатите на нормата на чл. 23, ал., т. 5 от инструкция № I - 83/1994 г. за експлатация, планиране и материално-техническо осигуряване на МПС, инженерна и бойна техника в МВР е непълно, тъй като не взема в предвид, че под "водачи на техника" се включват и нещатните такива. Административният орган не е доказал, че в кръга на служебните задължения на наказаното лице, в качеството му на нещатен водач на техника, е да знае и строго да спазва правилата на ЗДП. Пред настоящата инстанция е представена заповед № 12/11.01.2007 г. на началника на Първо РПУ - Плевен, с която под т. 36 е посочен Петров, на когото се възлага управлението на различни МПС-та, като сред тях не е автомобил с ДКН ЕН 8532 ВА, при управлението на който, наказаното лице е причинило пътно-транспортно произшествия. С други думи и придържайки се към терминологията, използвана в инструкция № I - 83/1994 г. за експлатация, планиране и материално-техническо осигуряване на МПС, инженерна и бойна техника в МВР, процесния автомобил не е бил зачислен на Петров и той не е имал правомощието да го управлява с оглед разпоредбата на чл. 56 и 76 от инструкцията т. е. наказаният служител не е адресата на посочената в заповедта като правно основание разпоредба на чл. 23, ал. 4, т. 5 от инструкция № I - 83/1994 г. Дори обаче да се установяваше друга фактическа обстановка с представената заповед, същата нямаше да промени изхода на делото. Така е, защото касационната инстанция не е въззивна и поради това е недопустимо да се представят доказателства относно факти, послужили като основание за издаването на заповедта. Тези процесуални действия се извършват пред първоинстанционния съд. А пред касационната инстанция, делото не може да се попълва с нови доказателства, които не са свързани с касационните основания- чл. 219, ал. от АПК. Така е, защото решението не може да бъде отменено поради непълнота на доказателства. С оглед процесуална икономия и установената правилност на обжалваното съдебно решение в частта относно доказано несъответствия на заповед № 65/17.05.2007 г. с материалния закон, настоящата инстанция, счита, че не следва да бъдат обсъждани доводите на касатора за неправилност на решението в останалата му част. Правилно е решението в частта, в която е прието съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В случая има приложен рапорт от 8.05.2007 г. от служителя, но няма данни в административната преписка, че този рапорт всъщност представлява даване на обяснение във връзка с дисциплинарно производство, както правилно еприел съда. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,