Решение № 5565 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13272/2017 г.

Решение № 5565 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13272/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на Главния архитект на Столична община, чрез процесуалния му представител юрк. Димитрова, и на Р. И. К. и Е. Л. И. и двамата от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. Христова, срещу решение № 5327 от 30.08.2017 г., по адм. д. № 11604/2015 г. на Административен съд С. град, 29 състав, с което е обявена нищожността на Заповед № РД-09-50-372 от 14.03.2008 г. на Главния архитект на С., с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е одобрено изменение на план за застрояване на УПИ IV - 716, кв. 2, м. "Манастирски ливади - запад" и изменение на план за регулация на УПИ III - 715,716 и VIII - 716, 717 за създаване на УПИ III - 715, 716, УПИ IV - 716 и УПИ VIII - 716, 717 и изменение на улична ругилация от о. к. 1 до о. т. 53а за създаване на улица - тупик от о. к. 53б до 53в, кв. 2, м. "Манастирски ливади - запад", съгласно приложен проект. В касационната жалба на Главния архитект на С. се твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се противоречие между мотиви и диспозитив, тъй като в мотивите на решението са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта и не са изложени мотиви за нейната нищожност, поради което не е ясно защо е приета за нищожна. Отделно от това твърди, че не са налице пороци в оспорената заповед, които да обосноват извода за нищожност. Претендира разноски. В касационната жалба на Р. К. и Е. И. се твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че не са налице основания за прогласяване на нищожността на заповедта. Твърдят и че при издаване на оспорената пред АССГ заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно липсата на съгласия по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ за изменение на плана от лицата, подали жалбата пред първата инстанция. Твърдят, че това е така, тъй като съгласие по тази разпоредба следва да се поиска и получи само от собствениците на засегнатите имоти, а не и от лица, които имат ограничени вещни права върху тях. Поради това твърдят, че не е следвало да се иска съгласието на жалбоподателите пред първата инстанция, за да е налице основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, тъй като тези лица имат само ограничени вещни права - право на строеж върху засегнатите имоти, поради и което не е допуснато приетото от АССГ нарушение на административно производствените правила. Ответниците по касационната жалба П. Е. Н., Н. С. А., Б. Г. М., Д. К. К., Т. Т. Т., с представен писмен отговор на касационните жалби, а ответника П. Е. Н. и с отделен личен писмен отговор на касационните жалби изразяват становище за неоснователност на същите и законосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендират разноски. Ответниците по касационната жалба Г. К. Г., Г. Йорданов, П. Т. Т., Н. Х. Д., М. З. К., Г. Н. Й., В. Х. И., В. Л. Б., В. В. К., Е. Х. М., С. Л. С., с представен писмен отговор на касационните жалби изразяват становище за неоснователност на същите и законосъобразност на оспореното съдебно решение. О. В. Р. Савов, З. К. П., Р. К. С., Е. Х. Б., П. П. Н., И. Г. К., И. Д. Н., Р. Т. Ч.-Дончева, Е. В. И., М. Н. Д., Г. А. Б., Х. И. М., Д. Х. Х., М. Н. И., Г. И. И., К. Л. И., А. Е. К., В. Д. М., Е. Д. Б., Е. Д. Б., В. К. Л., Т. К. Й., А. Х. Д., М. К. Б., Д. В. М., Р. Р. К., Г. К. Г., Т. Л. Б., С. К. В., М. Д. М., Г. С. Б., Л. П. П., В. Д. Ч., К. Д. Д., М. Д. С. М. С., С. Х. Р., И. К. А., Б. Б. Б., Й. Г. Б., А. Г. К. и И. Т. Н., Д. Т. Г. председател ЕС, И. Т. председател ЕС, П. И. И. председател ЕС, К. М. Х. председател ЕС, А. Т. председател ЕС, Ю. З. председател ЕС, П. Г. К. председател ЕС, А. Х. Я. председател ЕС и А. И. А. председател ЕС, ЕС в гр. С. бул. Б. Б. №... вх. ... ч/з упр. Г. Н. Г., ЕС в гр. С. ул. К. №... вх. ... ч/з упр. А. Х. Я., ЕС в гр. С. бул. Б. Б. .№... вх. ... ч/з упр. Р. Т. Ч. Дончева, ЕС в гр. С. ул. К. №... вх. ... предст. от упр. Г. А. Г., ЕС в гр. С. ул. К. №... вх. ... предст. от упр. Г. Н. Й., "Б. М." АД ч/з упр. Д. В. М., Собствениците в ЕС на жилищна сграда, находяща се на бул. Б. Б. №... вх. ... ч/з домоуправителя, "Мегадом 2000" ООД, "П. Б." ООД предст. от упр. И. И. и А. Ц., "Опит" ООД, не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби. Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са частично основателни, тъй като приетото от първоинстанционния съд нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ касае правилността на административния акт, а не неговата валидност. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от страни - адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явяват процесуални допустими. С оспореното решение Административен съд С. - град е обявил за нищожна Заповед № РД-09-50-372 от 14.03.2008 г. на Главния архитект на С., с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, е одобрено изменение на план за застрояване на УПИ IV - 716, кв. 2, м. "Манастирски ливади - запад" и изменение на план за регулация на УПИ III - 715,716 и VIII - 716, 717 за създаване на УПИ III - 715, 716, УПИ IV - 716 и УПИ VIII - 716, 717 и изменение на улична регулация от о. к. 1 до о. т. 53а за създаване на улица - тупик от о. к. 53б до 53в, кв. 2, м. "Манастирски ливади - запад", съгласно приложен проект. За да постанови оспореното решение съставът на АССГ е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че липсват съгласия на заинтересованите собственици за процедиране на одобреното със заповедта изменение. Поради това е приел, че при установената по делото липса на съгласие на заинтересованите собственици не е налице основанието, посочено в заповедта - чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, за допускане на изменение на ПУП. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, а именно несъбирането на доказателства за съгласия на заинтересованите лица с проектираното изменение на ПУП и в противоречие с материално правните разпоредби и целта на закона. Приел е, че липсата на събрани съгласия е основание за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като само наличното съгласие на всички притежатели на вещни права е основание за допускане на изменение по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Приел е, че целта на ЗУТ съобразно чл. 1, ал. 1 от закона е устройството на територията да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живота, поради което е въведена забрана за изменение на ПУП, т. е. веднъж регулирани имотите не подлежат на последващо регулиране. Приел е, че изключенията на тази забрана следва да се прилагат при много стриктното спазване на изискванията в съответната хипотеза. Приел е, че това се отнася на особено в случаите на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, тъй като възможността за изменение на плана по съгласие на собствениците по същество лишава от съдържание изискванията към устройственото планиране и неговата цел. Поради това е достигнал до извод, че допуснатото изменение при изначална липса на съгласие е нищожен административен акт. Решението е неправилно, но по съображения различни от изложените в касационните жалби. На първо място неоснователно е възражението на касатора Главния архитект на Столична община, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив на оспореното решение и че в него не са изложени мотиви относно това защо е прието, че оспорената заповед е нищожна. Действително в оспореното решение са изложени мотиви както за нищожност на заповедта, така и за нейната незаконосъобразност, като обаче накрая съдът в диспозитива е дал тежест на преценката си за нищожност, поради и което е постановил такъв диспозитив. На второ място неоснователно е възражението на касаторите Р. К. и Е. И. за неправилност на решението на АССГ, поради това, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, тъй като съгласие по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ следва да се поиска и получи само от собствениците на засегнатите имоти, а не и от лица, които имат ограничени вещни права върху тях, каквито са лицата, подали жалбата и други заинтересовани по делото. Неоснователно е възражението, че не е следвало да се иска съгласието на жалбоподателите пред първата инстанция, за да е налице основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, тъй като тези лица имат само ограничени вещни права - право на строеж върху засегнатите имоти. Пряко засегнатите лица по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ се определят съобразно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и 2 от ЗУТ, която в относимата към издаване на оспорената заповед редакция от ДВ бр. 65 от 2003 г., предвижда, че "Заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план". Видно от цитраното и носителите на ограничени вещни права в недвижимия имот, за който се процедира ПУП, се явяват заинтересовани и особено в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ следва да бъде получено и тяхното съгласие. На трето място АССГ е приел, че оспорената заповед е нищожна, тъй като е издадена при липса на изначално съгласие на заинтересованите страни, като това е порок толкова тежък, който обосновава нищожност. Този извод на съда е неправилен. Административен акт е нищожен при наличието на толкова тежък порок, които изключва възникването на целените от издателя на акта правни последици, порок, който води до невъзможност изначално акта да породи правни последици. Такъв е некомпетентността на органа, издал акта, независимо до кой от видовете компетентност се отнася - порок, който винаги води до нищожност. В останалите случаи на процесуални пороци в широкия смисъл, или на противоречие с материалния закон, преценката за действителността на административния акт е винаги конкретна и се обуславя от вида и тежестта на порока, от който е засегнат оспореният акт. В конкретния случай установеният порок е липсата на съгласие от страна на заинтересовани лица - жалбоподателите и другите заинтересовани страни в първата инстанция - за одобреното с оспорената заповед изменение на ПУП - ПР и ПЗ и откриване на улица - тупик при издаване на същата на правно основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ (в редакцията от ДВ бр. 61 от 2007 г., действала към момента на издаване на оспорената заповед) - а именно съгласие на всички пряко заинтересовани собственици. Това безспорно установено по делото нарушение не води до нищожност на оспорената заповед, а само до нейната унищожаемост, т. е. прави я незаконосъобразна като издадена в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Липсата на съгласие при издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ заповед за одобряване на ПУП е основание за отмяна на този акт като материално незаконосъобразен, а не за обявяване на нищожността му. Това е така и тъй като последиците от заповедта не са правно нетърпими, като противоречащи на правния ред по начин, изключващ въобще настъпването им, поради което заповедта не е нищожна, а е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна. Нищожността и незаконосъобразността на административния акт не са тъждествени, поради последствията в правния мир, които влекат прогласяването на нищожност, съответно унищожаемостта на административния акт. Поради изложеното оспореното решение на АССГ като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената пред АССГ заповед на Главния архитект на С. Във връзка с изхода на спора е неоснователно искането на касатора Главния архитект на Столична община за присъждане на разноски. Искането на ответниците по касация П. Е. Н., Н. С. А., Б. Г. М., Д. К. К., Т. Т. Т. за присъждане на разноски предвид изхода на спора е основателно съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК и като доказано, предвид представени по делото доказателства за направените разноски, следва да бъде уважено. Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение