Решение № 7873 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1707/2012 г.

Решение № 7873 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1707/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ивайло Димитров Сергиев, чрез процесуален представител, срещу частите от решение № 5469/2.12.2011 г. по адм. дело № 1442/2010 г. на Административен съд - София-град, с които е отхвърлен иска му срещу Агенция "Митници" за разликата над 3976,20 лева до пълния претендиран размер от 5640 лв., определена е началната дата на законната лихва, частично е отхвърлено искането за присъждане на разноските по делото и е присъдено юрисконсултско обезщетение на ответника. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваните части от решението са неправилни - незаконосъобразни и необосновани, иска отмяната им и вместо него постановяване на ново решение, с което да се присъди пълния претендиран размер на обезщетението по чл. 104 ЗДСл., ведно със законната лихва, считано от 26.11.2009 г. - датата на незаконното уволнение до окончателното изплащане, както и всички разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Агенция "Митници", чрез процесуален представител, иска оставяне в сила на обжалваните части на решението, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Ивайло Димитров Сергиев против Агенция "Митници" за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение, в размер на 5546 лв., увеличен с молба от 17.11.2011 г. на 5640 лв., за периода 26.11.2009 г. - 26.09.2010 г., заедно със законната лихва от 26.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. Ответникът - Агенция "Митници" е оспорил иска и е направил възражение за прихващане с изплатени на Сергиев обезщетения по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл /1109,20 лв./ и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл /554,60 лв./. За да постанови частично обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че със заповед № 8681/24.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници" е прекратено служебното правоотношение между Ивайло Сергиев и Агенция Митници. С решение № 8965/21.06.2011 г. на ВАС, пето отделение, по адм. дело № 10297/2010 г. е отменено решение № 1782/4.06.2010 г. на АССГ и цитираната заповед е отменена. Брутното възнаграждение на Сергиев към датата на възстановяването му на длъжността /28.07.2011 г./ е 564 лв. /470 лв. основна месечна заплата и 20 % допълнително възнаграждение за прослужено време/. Десетократният размер на брутното месечно възнаграждение е 5640 лв. Ответникът не е доказал през периода от прекратяването на служебното правоотношение до възстановяването на длъжност Сергиев да е престирал труд и да е получавал възнаграждение за труд. Видно от фиш № 1 при ЦМУ - Агенция "Митници" за м. 12.2009 г. на Сергиев е начислено и изплатено от ответника обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 554, 60 лв., а през м. август 2010 г. - 1109,20 лв. обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл /в приложимата редакция/, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за времето през което не заема държавна служба, но не повече от 10 месеца. Брутната заплата за определяне на обезщетението му е брутната заплата към момента на признаването му на уволнението за незаконно. Следователно размерът на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСЛ е 5640 лв, като не е налице хипотезата в която е получавал възнаграждение на държавна служба с по-ниска заплата или за друга работа, подлежащо на приспадане. Допустимо и основателно е направеното от ответника възражение за прихващане със сумите получено от жалбоподателя обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 1109,20 лв. и 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 554,60 лв., които са получени на отпаднало основание с отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. След извършеното прихващане дължимата от ответника сума възлиза на 3976,20 лв. и в останалата част до пълния размер на предявения иск, последният е неоснователен и е отхвърлен. Лихва върху присъдената сума се дължи от 22.06.2011 г. - предвид датата на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт /т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/. В останалата част - за периода от 24.11.2009 г. до 21.06.2011 г. претенцията за присъждане на лихва е неоснователна и искът е отхвърлен и в тази му част. При този изход на спора на жалбоподателя са присъдени 423 лв. от общо направените разноски от 600 лв. пропорционално на уважената част от иска, а на ответника - юрисконсултско възнаграждение в размер на 239 лева пропорционално на отхвърлената част от иска. Касационната жалба е основателна досежно отхвърлената част от иска в размер на 1663,80 лв. Още в първата съдебна инстанция процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че фишовете не са подписани от клиента му и че в тежест на ответника да докаже плащането, което последният не е направил. Оплакването за необоснованост на извода за получено плащане на обезщетенията по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл и 106, ал. 4 от ЗДСл е основателно. Двата представени фиша не носят подписа на Сергиев и не удостоверяват получено от него плащане. Същите са частни документи, носещи единствено подписите на служители на ответника и доказват само начисляване на сумите в счетоводството на Агенцията, но не и получаването им от жалбоподателя. При така направеното изявление на процесуалния му представител в тежест на ответника е било да докаже факта на плащането. Независимо от това ответникът не е ангажирал никакви доказателства за установяване на твърдяното от него плащане - не е ангажирал съдебно-счетоводна експертиза, не е представил и платежни нареждания за превод на сумите по банков път. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че предвид недоказаното получаване на сумите от жалбоподателя, за които е направено възражение за прихващане, възражението е неоснователно, а искът е следвало да бъде уважен в пълния му предявен размер от 5640 лв. Като е отхвърлил частично иска, съдът е постановил неправилно решение в тази му част. Касационната жалба е неоснователна относно началната дата на дължимата мораторна лихва. Съдът при определянето и правилно се е позовал на т. 4 от ТР№ 3/2004 на ОСГК на ВКС, задължително за съдилищата, според което обезщетението за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда. В случай, когато актът е отменен като незаконен /каквато е настоящата хипотеза/ обезщетението за вреди става изискуемо от влизането в сила на съдебното решение за отмяната на акта и от този момент на изискуемост се дължи мораторна лихва. Изискуемостта и дължимостта на мораторна лихва от датата на издаване на акта е само при вреди от нищожни актове, какъвто не е настоящият случай. В тази част решението е правилно. Решението следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 1663,80 лв. и вместо това да се постанови друго, с което да се осъди Агенция "Митници" да заплати 1663,80 лв. на Сергиев. В частта за началната дата на лихвата решението следва да бъде оставено в сила като правилно. Предвид промяната в съотношението между уважената част от иска и отхвърлената /само досежно началната дата на лихвата/ следва да се присъдят допълнителен размер разноски на жалбоподателя, направени пред първата инстанция, в размер на 87 лева, а присъденото юрисконсултско възнаграждение на ответника следва да бъде отменено за сумата над 80 лева до присъдения размер от 239 лева. В първата съдебна инстанция съдът не е приел за основателно направеното пред него възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и не го е редуцирал на това основание, поради което е недопустимо настоящата съдебна инстанция по възражение на ответника по касационна жалба в този смисъл да преценява дали е налице твърдяната прекомерност. Касаторът не доказва направени разноски за касационната инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. На ответника по касационна жалба предвид оставянето в сила на част от обжалваното решение следва да се присъдят 80 лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение