Решение № 16223 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7429/2011 г.

Решение № 16223 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7429/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Национална агенция по приходите срещу решение № 1642 от 7.04.2011 г. по адм. дело № 9199/2010 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена негова заповед № ЗЦУ-1466/8.11.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание на държавния служител Цветелина Милчова Ставрева по чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл - "понижаване в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 г.", като е определен максималният размер от една година. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Цветелина Милчова Ставрева оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното обжалване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, а съдебното решение е правилно, макар и не по всички изложени в него съображения. Фактическата обстановка е правилно установена, а събраните доказателства и доводите на страните са подробно обсъдени в мотивите на съдебния акт. Обосновано със съдържанието на оспорената заповед, с доклада на директора на Дирекция Инспекторат" и с протокола от заседанието на Дисциплинарния съвет, административният съд е приел, че оспорената заповед е неубедително мотивирана и е издадена в нарушение на процедурните правила относно вида и размера на дисциплинарното наказание. Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, при определяне на вида и размера на наказанието се вземат предвид изброените в т. 1 - т. 4 обстоятелства. В заповедта и в цитираните 2 документа, въз основа на които тя е издадена, са посочени единствено обстоятелствата, при които е извършено описаното в заповедта нарушение от служителката, която "в качеството си на координатор по конкретното ревизионно производство е допуснала да се издаде необоснован и немотивиран ревизионен акт". Освен, че общо и абстрактно в заповедта е посочено, че е налице нарушение на задълженията, вменени с длъжностната характеристика, не са обсъдени въпросите, касаещи тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител и цялостното му служебно поведение. Допуснатото нарушение на административно производствените правила е съществено, тъй като води до необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание, както по вид, така и по размер, и до извод, че то е несъответно и несъразмерно с дисциплинарното нарушение, за което е наложено. Основателно е единствено възражението на касатора по отношение на давностния срок. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена след преклузивния 2 месечен срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. По аргумент от чл. 92 от ЗДСл, определящ, че дисциплинарнонаказващ орган е органът по назначаването, следва да се счита, че нарушението ще се смята за открито в момента, в който информацията за фактите и обстоятелствата за извършеното нарушение е станала достояние на този орган. В случая, видно от резолюцията на изпълнителния директор на НАП върху доклада на директора на дирекция "Инспекторат", това е станало на 7.09.2010 г., а заповедта е издадената на 8.11.2010 г., т. е. в рамките на определения от закона срок. Независимо от този извод, предвид изложеното по-горе, постановеният съдебен акт е правилен като краен резултат и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,