Решение № 1757 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14121/2012 г.

Решение № 1757 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14121/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Район "Аспарухово", Община Варна против Решение № 2348 от 05.10.2012 г., постановено по адм. д. № 2126/2012 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. С възражение по касационната жалба от ответната страна се изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Валентин Тодоров Вълчев, от гр. Варна, против Писмо-отказ изх. № АГУП12000893АС/10.05.2012 г. на кмета на Район "Аспарухово", Община Варна, с който се отказва попълване и поправка на кадастралната основа на недвижим имот № 16 по плана на м. Припек, с. Константиново, Община Варна. Съдът е отменил отказа. Мотивирал е акта си, като е посочил, че в обжалвания отказ не е посочено правно основание за издаването му, както и че е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения - не е спазена процедурата за изменение на кадастрален план, регламентирана в § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР вр. § 5 и чл. 57 и сл. от Наредба № 3/28.05.2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като не е съставян акт за непълноти и грешки (чл. 62 и § 5, ал. 6, т. 6 от наредбата), а собственикът на имот № 17, който е заинтересувано лице по смисъла на § 5, ал. 10 ПЗР на Наредба № 3/2005 г., изобщо не е издирван и респективно не е взел участие в административното производство. Така постановеното решение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че кметът не е приложил правилно материалния закон, като е отказал корекция на южната граница на имот № 16 поради изработващ се в момента план на новообразуваните имоти. Правилно е прието, че независимо от факта, че имотът се намира в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която се прилага план на новообразуваните имоти, след като е налице кадастрален план и в него имотът е отразен, това е достатъчно основание за поправка на кадастралния план и липсата на одобрен план на новообразуваните имоти за местността не е пречка за поправката. Редът по § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР препраща към реда за отразяване на настъпили изменения в кадастралния план и регистър до одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър по Наредба № 3/2005 г. за създаването, съдържанието и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри. Материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 62 вр. § 5, ал. 6, т. 6 от цитираната наредба, изискват да се състави акт за непълноти и грешки, който да се подпише от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Такъв акт в случая изобщо не е съставен, а заинтересуваните лица по смисъла на закона не са били издирени, съответно не са участвали в производството. С оглед посоченото и като е приел, че редът по § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР е неприложим по отношение на имота и е отказал нанасянето на исканата поправка на кадастралния план, кметът на Район "Аспарухово", Община Варна е постановил административен акт при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на ЗКИР и Наредба № 3/2005 г. за създаването, съдържанието и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри, поради което отказът му като незаконосъобразен правилно е бил отменен от съда, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне. Изводите на решаващия съд са правилни и обосновани и настоящата инстанция ги споделя. Решението следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав