Решение № 5694 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11182/2013 г.

Решение № 5694 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11182/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът АД"Станкова и Терзиев" моли да бъде отменено решение № 1857/10.07.2013 г. по адм. д. № 1158/2013 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 181202734/21.11.2012 г. на ТД на НАП-Варна в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 14 000 лв по фактура от 24.10.2007 г. за закупуване на лек автомобил и в частта, с която е определен корпоративен данък общо 3492,73 лв с лихви за 2007 г. - 2010 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата и в молба. По съображения в писмен отговор моли решението в частта, обжалвана от втория касатор да бъде оставено в сила. Втора касационна жалба е подадена от Директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна против решението в частта, с която РА е отменен в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 3445,65 лв за периода м. 11.2007 г. - м. 11.2008 г.,, м. 5.2009 г. и м. 4.2010 г. по фактури за доставка на стоки и услуги по ремонт, подобрения, поддръжка и експлоатация на лек автомобил марка "ВМW Х5" като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба и за основателност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 181202734/21.11.2012 г. на ТД на НАП-Варна в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 3445,65 лв с лихви за периода м. 11.2007 г. - м. 11.2008 г.,, м. 5.2009 г. и м. 4.2010 г. по фактури за доставка на стоки и услуги по ремонт, подобрения, поддръжка и експлоатация на лек автомобил марка "ВМW Х5" и е отхвърлил жалбата против РА в останалата част за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 14 000 лв по фактура от 24.10.2007 г. за закупуване на лек автомобил и в частта, с която е определен корпоративен данък общо 3492,73 лв с лихви за периода 2007 г. - 2010 г. В мотивите си съдът е приел, че лекият автомобил е закупен на 30.09.2007 г. с 4+1 места, регистриран е в КАТ на 30.10.2007 г., а фактурата е от 24.10.2007 г., когато е платен автомобила. На 19.11.2007 г. от протокол за изпитване е видно, че автомобилът е преустроен в товарен с 6+1 места за сядане. Съдът е приел, че на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, поради липса на обстоятелства по чл. 70, ал. 2, т. 1 - 4 ЗДДС не следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит. Изводът в тази част на решението е законосъобразен. Съдът е дал указания на жалбоподателя да представи доказателства дали автомобила се използва в дейността на адвокатското дружество в с. з. на 13.05.2013 г., въпреки които не са представени никакви доказателства - пътни листове, командировъчни заповеди, които да обосноват извод, че разходите за поддръжката на автомобила са свързани с дейността на адвокатското дружество и автомобилът е използван в тази дейност. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит 3445,65 лв по получените доставки на стоки и услуги за поддръжка и експлоатация на автомобила на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС. В тази част съдът е отменил РА по съображения, че са налице осъществени доставки, като не е обърнал внимание на правната квалификация в РА, която е правилно определена. Решението в тази част като необосновано и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. В частта по ЗКПО съдът обосновано е приел, че в РА данъчни задължения на дружеството са определени законосъобразно. При липса на доказателства за използване на автомобила в икономическата дейност на дружеството правилно в РА не са признати разходите за амортизации и поддръжка, и експлоатация на автомобила на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО. Правилно съдът е приел, че при липса на издадени пътни листове разходите за поддръжка и експлоатация са документално необосновани. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е доводът на първия касатор, че след като автомобилът е осчетоводен като дълготраен материален актив на дружеството предвид практиката на СЕС следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит за покупката на автомобила. В цитираните решения на СЕС се поставя и условие активът да се използва за икономическата дейност на дружеството, което в настоящият случай не е налице. Неубедителна е тезата и за бъдещо използване на автомобила в дейността на дружеството, след като в продължение на петте ревизирани години, такова използване не доказано да е започнало. Поради промяната в резултата вторият касатор има право на разноски по делото още в размер 541,21 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,