Решение № 16743 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14183/2010 г.
ВАСIV отделение19.12.2011 г.докладчик Галина Матейска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 207 от 09.09.2010 г. на Кюстендилския административен съд, втори състав, постановено по административно дело № 173/2010 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 16743 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14183/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Симеон Димитров Ризов, гр. Кюстендил, против решението на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм. дело № 173/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-00-518/03.05.2010 г. на кмета на Община Кюстендил. Касаторът заявява, че не е доволен от решението като моли да бъде отменено изцяло, както и заповедта на кмета на общината. Счита, че то е постановено като необосновано и при нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон. На първо място твърди, че са нарушени разпоредбите на чл. 163, ал. 3 от АПК относно правото му на събиране на доказателства, а напротив, съдът е оставил без уважение искането на упълномощения от него адвокат Атанас Клинков за събиране на нови доказателства и то със значително важен за правилното и законно решаване на делото въпрос за местностите. Счита също, че съществено е нарушен чл. 154, ал. 1 от АПК и съдът е бил длъжен да призове и да участва по делото и искащият имота му. Твърди, че е нарушен и материалния закон досежно правото му, което макар и да не го е заявил и заплатил по-рано имота, е в правото си ако от собственика има издадени законни документи за неговото право за имота, който на него му е предоставен като пустеещ и са в една и съща местност при едни и същи граници. На последно място заявява, че добросъвестно направените подобрения в имота, в това число и бунар подлежат на заплащане от претендента на имота му по установен законен ред за оценка. Моли жалбата му да бъде уважена. Допълнително е постъпило и Писмено становище. Ответникът - Кмета на Община Кюстендил не взема отношение по жалбата. Заинтересованата страна - Тончо Владимиров Ников от с. Жиленци, махала Чифлика, общ. Кюстендил, също. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението на Административен съд - гр. Кюстендил е правилно. Установените по делото фактически обстоятелства са безспорни, съответно на които е приложен материалният закон. Касае се за грешка в помощния план и несъответствие на регистъра към ПНИ със закона, които съдът е счел за правилно възприети от административния орган, като основание за изменение на плана. Независимо, че издателят на заповед № РД-00-518/03.05.2010 г. не се е позовал на относимата към процесния казус хипотеза - § 4к, ал. 8, т. 1, изр. 1 и т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правилно е посочено в оспореното съдебно решение, че отсъствието на прецизирано правно основание не е отменително основание, доколкото съдът не е обвързан от правната преценка на административния орган. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 207 от 9.09.2010 г. по административно дело № 173/2010 г., на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд, втори състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Симеон Димитров Ризов от гр. Кюстендил, ул. "Свети Георги" № 1, ет. 2, ап. 3 срещу Заповед № РД-00-518/03.05.2010 г. на кмета на Община Кюстендил. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е посочил, че при липсата на данни за одобряване на кадастрална карта и регистър за землището и местността, в която е ситуиран процесния имот и с аргументите на § 4к, ал. 13, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, компетентен да разпореди изменение в плана на новообразуваните имоти е кметът на общината. Приел е, че относима за казуса, без да има позоваване от издателя на акта, е хипотезата на § 4к, ал. 8, т. 1, изр. 1, пр. 2 и т. 3, пр. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е. грешка в помощния план, въз основа на който е одобрен плана на новообразуваните имоти и съществени закононарушения при изработването на ПНИ. Като опущение, в противоречие с изискването на чл. 28, ал. 10, т. 5 от ППЗСПЗЗ, при изработването на помощния план са взети предвид правата на ползвател - Симеон Ризов, чието право на ползване не е трансформирано в право на собственост със заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Този пропуск е мултиплициран с вписването в регистъра по чл. 28, ал. 4, изр. 3 от ППЗСПЗЗ на ползвател с неконвертирано право на ползване. Според съда грешката в помощния план и несъответствието със закона на регистъра към ПНИ правилно са възприети от административния орган като основание за изменение на плана на новообразуваните имоти, което сочи на съобразяване на оспорения акт с материалния закон. Съдът е констатирал и че заповедта на кмета на общината съответства на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК - за фактическите основания се препраща към решението на комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а отсъствието на прецизирано правно основание не е отменително основание, доколкото съдът не е обвързан от правната преценка на органа. Съдът е констатирал, че действително правото на участие на жалбоподателя в административното производство е нарушено в противоречие с дължимото по правилата на чл. 34 от АПК, които са процесуални, но нарушаването им не е съществено, тъй като не засяга съдържанието на заключителния акт, а и правото на защита на Ризов се реализира в пълнота в съдебното производство по оспорване на административния акт. Така постановеното съдебно решение е правилно. С обжалваната пред Административен съд - Кюстендил заповед № РД-00-518 от 03.05.2010 г., Кметът на Община Кюстендил е одобрил корекция към регистъра на плана на новообразуваните имоти за земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение ПИ № 76.129, местност "Влахов дол", землище с. Жиленци, общ. Кюстендил, като е разпоредил в регистъра към плана на новообразуваните имоти за ПИ № 76.129, местност "Влахов дол", землище с. Жиленци, общ. Кюстендил да се заличи Симеон Димитров Ризов като ползвател и ПИ № 76.129 да се запише на наследници на Владимир Илиев Ников. Заповедта е издадена на основание § 4к, ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ (Преходни и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи). Съгласно тази разпоредба (нова - ДВ, бр. 10/6.02.2009 г.), въз основа на решенията на комисията по ал. 12, до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри кметът на общината издава заповед за изменение на плана на новообразуваните имоти; заповедта подлежи на съобщаване и обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (т. 1), а след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава заповед за нейното изменение (т. 2). В конкретния случай няма данни за одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър, поради което кметът на общината е компетентният орган, който издава заповед за изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти, което изменение съгласно ал. 12, също нова - ДВ, бр. 10/2009 г., в случаите на ал. 8, т. 1, 2 и 3 се извършва въз основа на решенията на комисия, назначена със заповед на кмета на общината, в която се включват представители на областната администрация, на техническата служба на общината и на службата по геодезия, картография и кадастър. В случая със заповед № РД-00-624 от 30.04.2009 г. е назначена комисия със законово определения състав, която е съставила и съответния протокол № 9/28.04.2010 г. В ал. 8 на същия § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ са посочени хипотезите, при които може да бъде изменен влязъл в сила план на новообразуваните имоти. В случая няма спор, че такъв план на новообразуваните имоти за местността ВЛАХОВ ДОЛ, с. Жиленци е влязъл в сила (одобрен със заповед № 99 от 10.03.2009 г. на Областния управител на област Кюстендил) и в този ПНИ е отреден имот № 76.129 с площ от 1078 кв. м като е отразено, че новообразувания имот е собственост на Симеон Димитров Ризов. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В конкретния случай е безспорно установено, че ползвателят на имота Симеон Димитров Ризов не е заплатил цената на предоставената му за ползване пустееща земя по ПМС № 76 съгласно Удостоверение № 1685/9.V.1980 г. и затова не е имало правно основание в ПНИ да се отрежда имот на негово име. Налице е съществено закононарушение, което макар и да не е квалифицирано по този начин, правилно е било отстранено с изменение на влезлия в сила ПНИ. По делото има достатъчно писмени доказателства, че местностите "Влахов дол", "Чифликчето" и "Корубите" са идентични, поради което не съставлява съществено процесуално нарушение отказът на първоинстанционния съд да уважи исканията на пълномощника на жалбоподателя, направени в съдебно заседание на 07.09.2010 г. Що се касае за направените в имота подобрения, то същите подлежат на заплащане по друг ред и не са предмет на обсъждане и преценка в настоящото производство. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че по делото не е участвал "искащият имота му". Административното производство пред Кмета на Община Кюстендил е започнало по Заявление от Тончо Владимиров Ников, който е единствен наследник на Владимир Илиев Ников. С решение № 26-12 от 14.06.1994 г. на Поземлена комисия гр. Кюстендил е възстановено правото на собственост на наследниците на Владимир Илиев Ников в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 2.000 дка, находяща се в терен по § 4 на село Жиленци в местността Корубите, тоест Тончо Владимиров Ников е бившия собственик на имота, с който се конкурират правата на ползвателя и това лице е било конституирано като заинтересована страна по делото и в това си процесуално качество участва и в касационното производство. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение на Административен съд - Кюстендил е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 4