Решение № 6334 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5001/2015 г.

Решение № 6334 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5001/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила определение № 14560 от 4.12.2014 г., постановено от Върховния административен съд - Осмо отделение, по адм. д. № 14289/2014 г., с което е оставено в сила определение № 4670 от 29.09.2014 г. на Административен съд - София - град, по адм. д. № 4567/2014 г. Молбата е подадена от Екатерина Георгиева Вайсилова, гр. София, чрез упълномощен адв. Николай Ганев, с посочено в нея правно основание чл. 239, т. 1 от АПК. Молителката твърди, че за процесния имот има единствено Акт за държавна собственост № 5931 от 21.11.1972 г. и се позовава на две приложени към молбата доказателства: писмо № ОИ-0600-6/15.07.2014 г. на Столична община - Район "Надежда" и молба от 29.09.1997 г. до главния архитект на община "Надежда". Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени атакуваните определения и претендира отмяна на заповед № СО- РД- 09- 08- 35 от 9.05.2014 г. на кмета на Столична община, с която е определен спечелилия търга за продажба на процесния имот. Ответникът - кметът на Столична община оспорва искането за отмяна чрез упълномощен юрисконсулт Малчева, която в съдебно заседание пледира за оставяне без уважение молбата за отмяна, тъй като спорният незастроен недвижим имот е общинска, а не държавна собственост. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния администратвен съд намира, че искането на Екатерина Георгиева Вайсилова за отмяна на влязъл в сила съдебен акт е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО - подадено е от надлежна страна в сроковете, визирани в чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Разгледано по същество искането за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното определение № 14560 от 4.12.2014 г. тричленен състав на Върховния административен съд - Осмо отделение е оставил в сила определение № 4670 от 29.09.2014 г., по адм. д. № 4567/2014 г., с което Административен съд - София - град е оставил без разглеждане жалбата на Екатерина Георгиева Вайсилова от гр. София, подадена срещу заповед № СО-РД-09-08-22 от 14.03.2014 г. на кмета на Столична община, с която е наредено да се открие процедура по провеждане на търг за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, актуван с АОС № 1805 от 5.03.2012 г. - незастроен поземлен имот, находящ се в гр. София, район "Надежда", ул. "Дечко Узунов" № 8, с идентификатор 68134.1387.249 и срещу заповед № СО-РД-09-08-35 от 9.05.2014 г. на кмета на Столична община, с която е обявен за спечелил търга за продажба на гореописания недвижим имот - Диана Методиева Младенова. Със същото определение е прекратено съдебното производство по адм. д. № 4567/2014 г. Първоинстанционният съд се е позовал на нормата на чл. 159, т. 4 от АПК, като е приел, че обжалваните актове не засягат пряко правната сфера на жалбоподателката и тя няма правен интерес от оспорването им. Решаващият състав на Административен съд - София - град и тричленният съдебен състав, постановил атакуваното определение, са изложили подробни мотиви, че жалбоподателката не е участник в проведения търг за продажба на недвижимия имот - частна общинска собственост, тъй като срокът за закупуване на тръжната документация е до 23.04.2014 г. и в този срок тя не е закупила тръжна документация и не е участвала в обявения търг. Обсъдено е и заявеното възражението, че за процесния имот не е следвало да се провежда търг, което е прието за неоснователно, тъй като чл. 2, т. 6 НУРПТКСОС регламентира, че търгове и конкурси за продажба на земя - частна общинска собственост, не се провеждат за лица, които са определени в закон, но в случая липсва законова норма, създаваща привилегия на собствениците на съседни маломерни имоти и която да задължава общината да продава общински имоти за упълномеряване на маломерен частен имот, без провеждане на тръжна процедура. Молбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена на основание чл. 239, т. 1 от АПК, по силата на която норма влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Екатерина Георгиева Вайсилова е приложила към искането си за отмяна два документа: писмо № ОИ-0600-6/15.07.2014 г. на Столична община - Район "Надежда" и молба от 29.09.1997 г. до главния архитект на община "Надежда". От текста на писмо № ОИ-0600-6/15.07.2014 г., издадено от кмета на Район "Надежда" - СО, е видно, че в последното му изречение е отразено, че за процесния имот няма издадена заповед за отписване от актовите книги за държавна собственост, от което молителката извежда заключение, че за обявения на търг имот има само Акт за държавна собственост № 5931 от 21.11.1972 г. Настоящият съдебен състав счита, че визираното писмо няма характер на "ново доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, защото копие от същото е изпратено на молителката на горепосочената дата - 15.07.2014 г., която предхожда датата на постановяване на прекратителното определение на Административен съд - София - град и на атакуваното определение, които са издадени на 29.09.2014 г. и на 4.12.2014 г. Следователно молителката е разполагала с процесуалната възможност да го представи в хода на проведените две административни дела, но не го е направила. Освен това писмото № ОИ-0600-6/15.07.2014 г., издадено от кмета на Район "Надежда" - СО, не е от съществено значение за изхода на спора, защото то не обосновава наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес за Екатерина Георгиева Вайсилова да оспорва процесните заповеди, а би имало отношение към евентуален спор за собственост между областния управител и кмета на Столична община, в който молителката не е страна и не следва да участва. Относно второто доказателство, приложено от Екатерина Георгиева Вайсилова към искането й за отмяна - нейна молба от 29.09.1997 г. до главния архитект на община "Надежда" за разрешаване на частично изменение на строителния и регулационен план, петчленният състав на Върховния административен съд счита, че също не съставлява ново обстоятелство и ново доказателство, съобразно изискванията на чл. 239, т. 1 от АПК. Представената сега молба е цитирана в молба на Екатерина Георгиева Вайсилова от 11.06.2014 г., представена по адм. д. № 4567/2014 г. /на л. 45 от това дело/, което означава, че не релевира ново обстоятелство, а такова, което вече е заявено от жалбоподателката при разглеждането на адм. д. № 4567/2014 г., поради което е съобразено от съда при произнасянето му. Следва да се има предвид, че в случая се касае за молба, изходяща от самата молителка, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че същата безспорно й е била известна и за нея не са съществували пречки за представянето й като писмено доказателство в проведеното първоинстанционно производство и в частното производство. Приложената към настоящото искане за отмяна молба от 29.09.1997 г. до главния архитект на общината не е от съществено значение за делото, защото няма връзка с установената от съда липса на правен интерес, като резултат от неучастието на молителката в обявения търг. Това е така, защото с молбата от 29.09.1997 г. се иска разрешение за частично изменение на строителния и регулационен план, което е неотносимо към проведения търг за процесния имот през 2014 г. Ако по посочената от молителката молба от 29.09.1997 г. е произнесен изричен отказ или е формиран мълчалив отказ на административния орган, за нея е съществувала правната възможност да ги обжалва в законния срок в отделно производство, поради което е недопустимо обсъждането на молбата в рамките на адм. д. № 4567/2014 г., имащо за предмет законосъобразността на заповед № СО-РД-09-08-22 от 14.03.2014 г. и заповед № СО-РД-09-08-35 от 9.05.2014 г., издадени от кмета на Столична община. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че подаденото от Екатерина Георгиева Вайсилова искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия