Решение № 483 от 3.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6280/2007 г.

Решение № 483 от 3.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6280/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба от Е. И. Т. чрез адвокат Д представител по чл. 50, ал. 2 ГПК против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, I състав № 204/3.10.2007 г. по гр. д. № 1985/2006 г. в частта, с която е отменено решение на Софийски градски съд, I-1 състав от 25.07.2006 г., постановено по гр. д. № 85/2004 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от С. П. К. против Е. И. Т. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 31 578.38 лв., вместо което е постановено друго решение, с което Е. И. Т. е осъдена да заплати на С. П. К. сумата 31 578.38 лв. обезщетение за ползване на имот за периода от 30.12.1998 г. до 30.12.2002 г., ведно със законната лихва, считано от 20.01.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата 3 422 лв. за съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от исковете. С жалбата се поддържа, че в посочената част въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретни оплаквания: По делото не е доказано, че през периода 31.12.1998 г. до 20.12.2002 г. С. П. К. е била собственик на процесното жилище. От представеното по делото решение на СРС, 52 състав по гр. д. № 3774/1989 г. е видно само, че това жилище е постановено в дял на С. П. К. По делото не са налице доказателства, че тя е останала собственик на жилището до 20.12.2002 г. В нарушение на чл. 205 ГПК съдът е допуснал повторен разпит на свидетелката Х по въпроси, по които тя е била разпитана от първоинстанционния съд, а и съдът не би трябвало да кредитира показанията на тази свидетелка, която ясно заяви, че със сестра си Е. Т. са в лоши отношения. В производството пред СОС съдът е приложил по отношение на С. П. К. чл. 65, ал. 1 ГПК, поради което и в нейна тежест трябва да се възложат разноските, държавните такси и разноските на ответната страна. За ответницата по касация С. П. К. жалбата е оспорена от процесуален представител по пълномощие адвокат Й. Г. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на III г. о. констатира следното: С решение на СРС, 52 състав от 16.01.1997 г. по гр. д. № 3774/89 г., влязло в сила на 14.04.1997 г., процесният апартамент е поставен в дял на С. П. К. на основание чл. 288, ал. 2 ГПК. С влязло в сила решение на СГС, I-12 състав № 42 от 4.07.2000 г. по гр. д. № 768/1999 г. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД Е. И. Т. е осъдена да заплати на С. П. К. обезщетение за ползване на апартамента без правно основание за периода от 14.04.1997 г. до 30.12.1998 г. и лихва за забава върху него. С гласни доказателства по настоящото дело е прието за установено от въззивния съд, че за исковия период - 30.12.1998 г. до 30.12.2002 г.- ответницата е ползвала изцяло апартамента. От правна страна въззивният съд е приел: По силата на съдебното решение, постановено в делбеното производство ищцата е придобила правото на собственост върху процесния апартамент. С лишаването й от възможността да ползва собствения си апартамент ищцата се е обеднила с ползата, която тя би могла да получи от имота. А ответницата, която през процесния апартамент е ползвала имота се е обогатила за сметка на ищцата, което обосновава правното основание по чл. 59 ЗЗД. Размерът на дължимото обезщетение е определен със заключение на вещо лице, прието без оспорване от страните. Присъдената на ищцата сума за направените от нея по делото съдебно-деловодни разноски е определена съразмерно с уважената част от иска. Касационната жалба е неоснователна. Доводът, че не е доказано по делото, че до края на исковия период ищцата е останала собственик на процесния имот е заявен от процесуалния представител на ответницата по касация с писмено възражение пред въззивната инстанция без да е подкрепен с доказателства или искане за допускане на доказателства. Доводът не е обсъден от въззивния съд, което не е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, тъй като не се е отразило на правилността на постановения резултат. При положение, че е установено по делото, че ответницата е ползвала апартамента до края на претендирания исков период и при липса на каквито и да било доказателства, че в рамките на исковия период ищцата е прехвърлила правото си на собственост върху жилището, правният извод на въззивния съд, че ищцата е собственик на имота в рамките на процесния период следва да се възприеме. Повторният разпит на свидетелката Х не е в нарушение на чл. 205 ГПК, при положение, че е допуснат за установяване на различни от обстоятелствата, за които е дала показания пред първоинстанционния съд. При постановяване на решението съдът не се е позовал на показанията на посочената свидетелка, тъй като обстоятелството до кога ответницата е ползвала жилището е установен с писмено доказателство-протокол за въвод във владение от 29.12.2002 г. на съдия-изпълнител по изп. д. № 4397/00 г. на съдия изпълнител при СРС, I отд., 6 уч. Не са допуснати нарушения на закона при определяне дължимите от страните по делото съдебно-деловодни разноски. Съгласно чл. 65, ал. 1 ГПК ищцата е била осъдена от въззивния съд да заплати допълнителна държавна такса в размер на 630 лв., а присъдената по отношение на ответницата по касация сума е на основание чл. 64, ал. 1 ГПК с оглед изхода на делото във въззивната инстанция. Предвид изложеното въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на III г. о.