Решение № 12546 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5447/2015 г.

Решение № 12546 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5447/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Симов стан" ЕООД гр. Плевен против решение № 67, постановено по адм. дело № 412/2014 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 151302539/07.02.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 207/12.05.2014 г. на директора на Дирекция "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на обжалвания РА. Ответникът - директор на Дирекция ОДОП - В. Търново оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че прехвърлянето на право на собственост върху недвижими имоти, по фактура № 5/03.09.2010 г., не е освободена доставка по чл. 45, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС и подлежи на облагане с ДДС на основание чл. 45, ал. 5, т. 1 ЗДДС, защото имотите представляват УПИ по смисъла на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е след преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително и заключение по съдебно-техническа експертиза, подробно са разгледани и обсъдени всички правнорелевантни факти и обстоятелства, както и доводите и възраженията на страните. Изводите на съда са съобразени със съответните правни норми на ЗДДС, Директива 2006/112 ЕО и ЗУТ. Неоснователен е доводът за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Съдът правилно е тълкувал чл. 12, § 1, б. "б" и чл. 135, § 1, б. "к" от Директивата за ДДС, чл. 45, ал. 5 ЗДДС и § 5, т. 11 ДР ЗУТ. От събраните по делото доказателства и заключение на вещо лице е установено безспорно, че за с. Славовица има влязъл в сила Регулационен план от 1955 г., с който са урегулирани улици и поземлени имоти и в частност процесните имоти, които попадат в строителен квартал 32 и с този план са определени границите на всеки един от имотите към улицата и към съседните имоти, осигурен е достъпа до всеки един от тях към улица. Съгласно заключението на вещото лице, регулационният план на селото, представляващ кадастрална основа и регулация, и одобрената имотна ведомост, са изработени и одобрени, съгласно действащите към периода нормативни изисквания и същият е приложен по отношение на регулацията. Неоснователно е твърдението на касатора, че тъй като за имотите липсва план за застрояване, респ. няма режим на устройство и определено конкретно предназначение, то същите не представляват УПИ по смисъла на ЗУТ. Правилно решаващият съд приема, че доставката на имоти, които не представляват УПИ, са земеделски земи, земи от горския фонд и неурегулирани поземлени имоти, върху които не е възможно да бъде извършен строеж, без да бъде променено предназначението им. Процесните имоти попадат в територия, отстъпена за застрояване на жилищни сгради по Указ за насърчаване и подпомагане на кооперативното и жилищно строителство, както е пояснило вещото лице. Правилно, като е съобразено, че процесните имоти са урегулирани с план за регулация, който е един от видовете ПУП по чл. 110 ЗУТ, забраната по чл. 15 ЗУТ те да бъдат урегулирани отново по отношение на техните граници и достъп до улица, както и фактът, че при урегулиране на процесните имоти урегулирането се е извършвало с улично-регулационни и дворищно-регулационни планове /чл. 34 ЗПИНМ/, решаващият съд приема, че не е възможно процесните имоти да бъдат отново урегулирани, тъй като те вече са такива. Неоснователни са възраженията на касатора, че данъчният закон в случая има предвид само сделки с УПИ по ЗУТ, но не и парцели по реда на отм. ЗПИНМ. Парцелите по приложимия към 1955 г. Правилник за планово изграждане на населените места представляват УПИ по смисъла на ЗУТ, който за първи път урежда понятията урегулиран и неурегулиран имот. Урегулирането на поземлените имоти се извършва с подробните устройствени планове, като това понятие е въведено за първи път в ЗУТ. Дотогава действащите закони боравят с други понятия - регулационен план по ЗПИНМ и подробен градоустройствен план по ЗТСУ, които обаче имат същото значение. Затова в чл. 15, ал. 1 ЗУТ е предвидено, че с подробен устройствен план по чл. 16 и чл. 17 се урегулират само поземлени имоти, които не са били урегулирани с предишен подробен устройствен план, като урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в предвидените в закона случаи. Правилно административният съд приема, че процесните имоти са урегулирани по смисъла на ЗУТ и прехвърлянето на право на собственост върху тях не е освободена доставка. Неоснователно се поддържа от касатора, че органите по приходите не са изискали и взели предвид издаден РА на "София Сити" АД, другата страна по сделката за замяна. Насрещната доставка е освободена по смисъла на ЗДДС, тъй като същата съгласно нот. акт представлява прехвърляне право на собственост върху неурегулирани с устройствен план поземлени имоти и прехвърляне право на строеж. Неоснователно е твърдението на касатора, че в РА неправилно е определена данъчната основа. В случая данъчните органи са приели данъчната основа, посочена в издадената от касатора фактура № 5/03.09.2010 г., както е определена по съглашение на страните по сделката. Съобразено е, че доколкото не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, той е включен в договорената цена - чл. 67, ал. 2 ЗДДС. При неоснователност на касационните доводи обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,