Решение № 11382 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4074/2010 г.

Решение № 11382 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4074/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/, отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по подадената касационна жалба от "АВАЛАНТ" - ООД със седалище в гр. София и адрес на управление: ж. к. "Надежда", бл. 461, вх. Б, ап. 89 чрез процесуалния му представител адв. Бояджиева срещу решение № 144 от 10.11.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 3853/05 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 110/20.03.02 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 1301/26.08.02 г. на Регионален данъчен директор при РДД-гр. София.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не се е съобразил с ТР № 5/04 г. на ОСС на ВАС по отношение на предходните доставчици на "АНДЖИ"-ЕООД; неправилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по доставките от ЕТ "СЛАВИ-Валери Марков" и ЕТ "КЕВА-Бисер Радославов" само защото същите не са открити на декларираните от тях данъчни адреси, без да се обсъдят представените доказателства и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи; неправилен е изводът на съда, че не е настъпило данъчно събитие към момента на издаването на фактурите от "ПОЛО КОМЕРС"-ООД, което също е основание за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит. Претендира се отмяна на решението на СГС и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Арнаудова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е бил ДРА № 110/20.03.02 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 1301/26.08.02 г. на Регионален данъчен директор при РДД-гр. София. Със същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "АВАЛАНТ" - ООД по следните доставки:

1. по фактура № 133/17.04.01 г., издадена от "АНЖИ"-ЕООД, в размер на 3914.20 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 300.20 лв. на основание чл. 109, ал. 11 във вр. с ал. 12, т. т. 1 и 2 от ДПК (отм.), поради неоткриването на предходния доставчик "Маркет Строй"-ЕООД на декларирания данъчен адрес;

1. по фактури, подробно описани на стр. 6 и стр. 7 от ДРА, издадени от ЕТ "СЛАВИ-Валери Марков" и ЕТ "КЕВА - Бисер Радославов" през м. юли 2007 г., в общ размер 33 207.99 лв. и са начислени лихви в размер на 326.51 лв. на основание чл. 64, т. 4 от ЗДДС (отм.), поради липсата на подпис на получател и място на съставяне, които са задължителни реквизити по чл. 8 от ЗСч. (отм.) и на основание чл. 109, ал. 11 във вр. с ал. 12, т. 1 от ДПК (отм.), тъй като доставчиците не могат да бъдат намерени на декларираните от тях данъчни адреси;

1. по 4 бр. фактури, описани на стр. 11 от ДРА, издадени от "ПОЛО КОМЕРС"-ООД през м. ноември 2001 г., в размер на 31 012.77 лв. на основание чл. 64, т. 4 от ЗДДС (отм.), тъй като фактурите са издадени без да са извършени облагаеми доставки и без да е настъпило данъчно събитие.

В потвърдителното решение на Регионалния данъчен директор се навеждат допълнително доводи за липсата и на други реквизити на фактурите, свързани с индивидуализацията на стопанската операция, липсата на фактури с гриф "оригинал", невъзможност да се установи начисляването на данъка в съответствие с изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) по отношение на преките доставчици ЕТ "СЛАВИ-Валери Марков" и ЕТ "КЕВА - Бисер Радославов".

СГС е потвърдил като законосъобразен ДРА и е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Изложил е следните мотиви:

Фактурата, издадена от "АНЖИ"-ЕООД, не съдържа мярка, количество, ед. цена на доставената стока. Доколкото не се установява "Маркет строй"-ЕООД да е издател на фактурите на прекия доставчик, се разколебава валидността на извършената доставка. По отношение на доставчиците ЕТ "СЛАВИ-Валери Марков" и ЕТ "КЕВА - Бисер Радославов" не е установено начисляването на данъка по процесните фактури чрез извършване на проверка в техните счетоводства и преценка на съответните записвания по счетоводните сметки, както и на отразеното в оборотната ведомост. Като е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по доставките от тези двама доставчици на основание чл. 109, ал. 11 във вр. с ал. 12, т. 1 от ДПК (отм.), данъчният орган е съобразил ТР № 5/04. Това ТР обаче не е съобразено, като е отказано право на приспадане на данъчен кредит във връзка с предходния доставчик "Маркет Строй" - ЕООД, но извършването на реални облагаеми доставки не е установено както от прекия доставчик "АНЖИ" - ЕООД, така и от прекия доставчик "ПОЛО КОМЕРС" - ООД, поради което правилно е отказано правото на данъчен кредит по доставките от тези двама доставчици.

Така постановеното решение е правилно.

В мотивите на ТР № 5 от 14.07.2004 г. по адм. д. № ТР-7/2004 г. на ОСС на ВАС е посочено следното: Разпоредбата на чл. 109, ал. 11 и ал. 12 от ДПК (отм.) задължава данъчния орган да установи, че в резултат на действия по избягване или осуетяване прилагането на данъчен закон, извършени от предходни доставчици, ревизираният данъчен субект е получил облага или данъчно предимство, както и да определи размера им. Данъчният орган е длъжен да докаже в какво се изразяват облагата или данъчното предимство и какъв е размерът им. Получателят по конкретната доставка е обвързан само от действията на прекия си доставчик, който следва да отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета, каквото е изискването на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Когато доставчикът не извърши надлежно начисляване на данъка, за получателя по доставката не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Налице е данъчно предимство за страните по доставката - за доставчика, който не е отразил дължимия данък като задължение към бюджета, и за получателя, който е приспаднал данъка като данъчен кредит, без да са налице законовите предпоставки за такова приспадане. Този извод произтича от характера на ДДС, който е косвен, многофазен и некумулативен данък. Косвен е, защото с него се облага потреблението на стоките и услугите. Многофазността означава, че ДДС се начислява по конкретната доставка на всеки етап от реализацията на стоката или услугата. Некумулативен е, защото данъкът се включва еднократно в крайната цена на стоката или услугата, като облагането само на добавената стойност се постига чрез механизма на приспадане на данъчен кредит от всеки получател в поредицата от доставки по пътя на реализацията на стоката или услугата. Това означава, че наличието на законовите изисквания, обуславящи правото на приспадане на данъчен кредит по съответната доставка, не се влияе от неизпълнението на същите изисквания по предходните доставки.

Тъй като данъчният орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит в пълния му размер по фактура № 133/17.04.01 г., издадена от "АНЖИ"-ЕООД, въпреки че е установено начисляването на данъка в съответствие със законовите изисквания от този пряк доставчик, поради ненамирането на декларирания данъчен адрес на предходния доставчик и установеното от данните, съдържащи се в информационния масив на данъчното подразделение, че "Маркет строй"-ЕООД не е отразило спорните фактури в дневниците за продажбите и в справките-декларации, без да изложи мотиви за това защо приема, че ревизираният данъчен субект е получил облага или данъчно предимство и какъв е неговият размер, това право е отказано незаконосъобразно на посоченото правно основание - чл. 109, ал. 11 във вр. с ал. 12, т. 1 от ДПК (отм.).

Процесната фактура - № 133/17.04.01 г., издадена от "АНЖИ"-ЕООД, е представена по делото и същата е с гриф "оригинал". Съдържа място на съставянето й, имената на фирмите и представляващите ги лица, между които е осъществена стопанската операция и подписи на издател и получател. По отношение на стопанската операция е посочено само "ж. п. материали втора употреба" без вид, количество и ед. цена. По същия начин е описана стопанската операция и в издадените от "Маркет строй"-ЕООД на "АНЖИ"-ЕООД фактури. Към фактура № 133/17.04.01 г. са приложени няколко броя фискални бонове, издадени през месеците от юли до декември 2001 г., но към нея липсва приемо-предавателен протокол и спесификация, от които да може да се установи вида, количеството, цената, приемането и предаването на стоките, както и кога те са доставени с оглед преценката за наличие на възникнало данъчно събитие към датата на фактурата и реалност на доставката. Всички тези доводи са наведени в мотивите на потвърдителното решение на Регионалния данъчен директор, но доказателства в тази насока от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство не са били представени. Съгласно т. 4 от цитираното ТР № 5/04 г., когато съдът решава делото по същество, съгласно чл. 130, ал. 1 от ДПК може да откаже правото на приспадане на данъчен кредит на друго основание, различно от фактическото и/или правно основание, посочено в ДРА. Жалбоподателят е запознат с мотивите на решението на Регионалния данъчен директор, които съдът е бил длъжен да обсъди в своето решение и е следвало да организира защитата си и съобразно с тях.

По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по доставките от двамата преки доставчици - ЕТ "СЛАВИ-Валери Марков" и ЕТ "КЕВА - Бисер Радославов" на основание чл. 109, ал. 11 във вр. с ал. 12, т. 1 от ДПК (отм.) законосъобразно съдът е потвърдил ДРА, позовавайки се на ТР № 5/04 г., според което, както беше посочено по-горе, получателят по конкретната доставка е обвързан само от действията на прекия си доставчик, който следва да отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета, каквото е изискването на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Когато доставчикът не извърши надлежно начисляване на данъка, за получателя по доставката не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Налице е данъчно предимство за страните по доставката - за доставчика, който не е отразил дължимия данък като задължение към бюджета, и за получателя, който е приспаднал данъка като данъчен кредит, без да са налице законовите предпоставки за такова приспадане. Правилно съдът е приел, че при невъзможност да бъдат открити на декларираните данъчни адреси преките доставчици в хода на ревизията, данъчният орган не може да извърши проверка на техните счетоводства. В този случай в тежест на жалбоподателя в процеса е да посочи адресите, на които се водят счетоводствата им, за да бъдат проверени счетоводните записвания по съответните счетоводни сметки от вещото лице по назначената ССЕ, което в случая не е направено. Правилно е и позоваването на разпоредбата на чл. 85, ал. 2 от ДПК (отм.), според която, данните от технически носители и компютърни данни /разпечатки/ могат да се използват за установяване на данъчни задължения, ако се установи по категоричен начин, че са създадени от съответното лице - съконтрагент на ревизирания субект и се съдържат в компютрите и техническите носители, намиращи се на местата, където той упражнява дейността си. По делото са представени писмени обяснения от лицата, осъществяващи търговска дейност като ЕТ, при това положение, необяснимо е защо вещото лице не е проверило счетоводните им документи, ако за жалбоподателя са били известни адресите, на които те се съхраняват.

По отношение на фактурите, издадени от "ПОЛО КОМЕРС"-ООД, въпросът за липсата на доказателства, установяващи реалността на доставките и възникването на данъчно събитие към датите на издаването на фактурите, доколкото плащанията към тях са от м. декември 2001 г., е коментиран както в мотивите на ДРА, така и в мотивите на решението, с което същият е потвърден при обжалването му по административен ред. Изрично е посочено, че такива доказателства не са представени, както и че липсват доказателства за последваща реализация на стоката. Въпреки това, доказателства в тази насока не са ангажирани от страна на жалбоподателя и в хода на съдебното производство.

С оглед на изложеното, решението на СГС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и тъй като в първоинстанционното решение не са присъдени разноски на ответника, искането на същия за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство следва да бъде уважено и да се присъди такова в размера, определен по реда на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - 1692.90 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение