Решение № 8575 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12231/2017 г.

Решение № 8575 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12231/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1371 от 18.07.2017 г., постановено по административно дело № 1296/2017 г., Административен съд - Б. е: 1) отменил решение № 1040-02-40/26.04.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Б., с което е потвърдено разпореждане № 021-04-78-6/13.03.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Б.; 2) осъдил Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Б. да заплати в полза на Ц. А. С. от гр. П. разноски по делото в размер на 400 лева. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Б.. П. съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на решението на Административен съд - Б. и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Ц. А. С.. Ответницата по касация - Ц. А. С. от гр. П., оспорва жалбата чрез процесуалния си представител адв. Г. К. по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане за потвърждаване решението на административния съд, както и за присъждане на разноски за касационното производство. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Б. е решение № 1040-02-40/26.04.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Б., с което е потвърдено разпореждане № 021-04-78-6/13.03.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Б.. С разпореждането е наредено на основание чл. 54ж, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО Ц. А. С. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 04.05.2010 г. - 30.04.2011 г. в размер на 5 567.21 лв. главница и 4 728.90 лв. лихва. Административният орган е приел за установено, че за посочения период лицето е упражнявало трудова дейност като самоосигуряващо се лице, за което е подлежало на задължително осигуряване по КСО. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав преценява оспореното първоинстанционно решение като валидно и допустимо, постановено по допустима жалба, подадена от надлежна страна в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. Правилно е приел първоинстанционният съд, че оспореното решение е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма. Правилно също така е посочил в мотивите на своето решение, че не е налице спор между страните по делото относно това, че в периода 04.05.2010 г. - 30.04.2011 г. жалбоподателката не е отговаряла на изискването на чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО, като не е изпълнила задължението си по чл. 54, ал. 3 от КСО да декларира пред съответното ТП на НОИ настъпването на обстоятелството по ал. 1, т. 1 в срок до 7 работни дни. За да отмени решението като постановено в противоречие с материалноправната норма на чл. 115, ал. 1 от КСО, съдът е намерил за основателно възражението на жалбоподателката за погасяване по давност на вземането на НОИ. Проверяваното съдебно решение е правилно, в това число и материално законосъобразно. Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО вземанията на НОИ за неоснователно изплатени парични обезщетения и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. По отношение на вземането за периода 04.05.2010 г. - 31.12.2010 г. давностният срок е започнал да тече от 01.01.2011 г., а по отношение на вземането за периода 01.01.2011 г. -30.04.2011 г. - от 01.01.2012 г. По правилото за броене на срока, регламентирано в чл. 60, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, давностният срок е изтекъл съответно на 01.01.2016 г. и 01.01.2017 г., т. е. към датата на разпореждането - 13.03.2017 г., вземанията на НОИ са погасени по давност. Основанията за спиране и прекъсване на давността са изчерпателно посочени в чл. 115, ал. 5 и ал. 3 от КСО и наличието на такива в конкретния случай не се твърди от касатора, нито се установява от данните по делото. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за това, че давностният срок тече от датата, на която Стоянова е подала данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за процесния период, а именно 11.11.2016 г. Разпоредбата на чл. 54л от КСО, според която отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1, както и недобросъвестното поведение на жалбоподателката, не могат да обосноват неприложимост на чл. 115, ал. 1 от КСО. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че съображенията на първостепенния съд за незаконосъобразност на оспореното решение са изцяло в унисон с приложимата правна уредба. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил правилно материалния закон, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответницата по касация за присъждане на направените за настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,