Решение № 6866 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9518/2012 г.

Решение № 6866 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9518/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния му представител - Людмила Железарова, против решение № 35 от 20.06.2012 г. по адм. дело № 71 от 2012 г. по описа на Административния съд - Силистра. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че не са допуснати нарушения административното производство. Разплащателната агенция е извършвала необходимите проверки и с помощта на системата за идентификация на земеделските парцели, поддържана от Министерството на земеделието и храните. На земеделския производител е било известно, че част от заявените площи не се стопанисват, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Заявява, че по отношение на земеделския производител са извършени кръстосани проверки, които са установили, че за 2010 г. заявените от него блокове не попадат извън допустимия за подпомагане слой. С оглед изложените доводи прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна, но не по посочените от касатора причини. Излага твърдения, че решението е недопустимо като постановено в нарушение на чл. 153, ал. 1 АПК. Съдът е конституирал като страна Разплащателната агенция - ДФ "Земеделие", а актът е издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Именно той е следвало да участва в производството като ответник. Решението на първоинстанционния съд следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22816 от 12.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Гюлтекин Невриев Алиосманов от с. Голеш, община Кайнарджа, област Силистра е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 49 221,63 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 19/270509/33363. Съдът е приел в решението си, че актът е издаден при липса на мотиви. Административният орган се е задоволил да посочи единствено, че въз основа на извършени административни проверки е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 49 221,63 лв. се явява недължимо платена, тъй като е платена за недопустими за подпомагане площи. От акта не става ясно по какъв начин е определена сумата за възстановяване, какви са критериите, въз основа на които е намален размерът на сумата, площите, които се считат за недопустими за подпомагане. При липсата на мотиви не може да се установи защо административният орган е преценил, че следва да се възстанови цялата оторизирана за подпомагане сума. Административният орган не е посочил конкретните причини, довели до намаляване на допустимата за подпомагане площ. Липсата на мотиви представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Земеделският производител не е бил уведомен за започване на административното производство и не му е дадена възможност да участва в него. С това са нарушени основни принципи в административния процес, регламентирани в чл. 12 и 13 АПК, както и разпоредбите на чл. 26, 28, 34 и 35 от АПК. Съдът е посочил, че не е налице неправомерно поведение на земеделския производител, който е декларирал притежаваните от него площи, а извършените проверки са извън контрола му. Изплатената сума не е неправомерно получена. Плащането й се дължи на грешка на административния орган. Позовал се е и на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Решението е правилно като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилни са изводите на съда за допуснато нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК при издаването на акта. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", административният орган е посочил, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито са посочени причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Както съдът правилно е посочил, тези факти следва да се съдържат в самия административен акт. Правилни са изводите на съда за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26 и сл. от АПК, като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми земеделския производител за започналото административно производство. При констатирани различия вследствие на извършени кръстосани проверки Разплащателната агенция е била длъжна да извърши допълнителни административни процедури, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатираните различия в площите. След като не е извършила такива проверки, Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тях. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд за неправилност на АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че при извършените първоначални проверки не са били констатирани разлики и заявените от жалбоподателя площи са приети като допустими за подпомагане. Правилно съдът е посочил, че издателят на акта не ангажира доказателства, за да установи, че земеделският производител е въвел в заблуждение служителите на Разплащателната агенция. Той не е бил уведомяван за никоя от проверките и не е могъл по разумен път да открие, че е допуснал грешка. При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаването на заявлението от земеделския производител следва да се приложи разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, както е посочено в решението на съда. При разглеждането на делото съдът не е допуснал нарушение на чл. 153, ал. 1 АПК. С определение № 401 от 17.05.2012 г. съдът е конституирал надлежния ответник - заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", който е бил редовно призован по делото. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,