Решение № 4999 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11594/2011 г.

Решение № 4999 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11594/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община против Решение № 3130/24.06.2011 г., постановено по адм. дело № 2305/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № РД-09-06-4/26.01.2011 г., с която е отказано определянето на категория на обект "Хотел", стопанисван от "Джордан 90" ООД гр. София и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Излагат се съображения, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - "Джордан 90" ООД гр. София, редовно призован, не се представлява. Ангажирано е писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил заповед № РД-09-06-4/26.01.2011 г. на Кмета на Столична община, с която на основание чл. 54, ал. 1 ат Закона за туризма (ЗТ) и чл. 21, ал. 1, т. 5 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (Наредбата) е отказано определянето на категория на обект "Хотел", стопанисван от "Джордан 90" ООД гр. София и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми за започването на административното производство. Изложени са мотиви, че в случая не са изяснени всички необходими факти и обстоятелства, като е налице и несъответствие във визираните в заповедта фактическо и правно основание. Крайният извод на първоинстанционният съд е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. С обжалвания административен акт Кметът на Столична община е отказал да определи категория на обект "Хотел", поради изтекъл двумесечен срок за преустройство на обекта - няма оборудвано помещение /кухня + трапезария/, на основание чл. 54, ал. 1 ат ЗТ и чл. 21, ал. 1, т. 5 от Наредбата. Условията и реда за извършването на туристически дейности по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗТ са уредени в глава Четвърта на закона, а съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 същия закон, на категоризиране по този ред подлежат туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 10, независимо от формата на собственост и начина на стопанисване. Съгласно предписанието на чл. 52, ал. 1 ЗТ и чл. 16, т. 2 от Наредбата, компетентен орган във връзка с категоризацията на заведения за подслон и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения с категория "една звезда" е кметът на съответната община, чиито правомощия са в условията на обвързана компетентност. Последният, съгласно чл. 52, ал. 1 ЗТ (чл. 16, т. 2 Наредбата), може да определи заявената от търговеца категория, или да откаже въобще такава при хипотезите на чл. 54, ал. 1 ЗТ (респ. - чл. 21 Наредбата). Нормата на чл. 21, ал. 1, т. 5 от Наредбата, посочена като основание за издаване на оспорената заповед, предвижда отказ да бъде постановен, когато при открита процедура за категоризиране се констатира промяна на лицето, което извършва или ще извършва хотелиерство или ресторантьорство, или реконструкция или разширение на туристическия обект. От друга страна, към прекратяването по чл. 21, ал. 1, т. 5 на Наредбата, са неотносими данните за изтекъл двумесечен срок за преустройство на обекта. Те от своя страна биха могли да доведат евентуално до издаване на заповед за отказ от категоризация по чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредбата. В текста на чл. 21, ал. 1 от Наредбата има предвидени 6 възможни хипотези и административният орган е бил длъжен да посочи в акта си при условията на коя от тях точно отказва даването на категоризация. Въпреки цитирането на съставените от ЕРГ КП, необходимо е да се укаже на заявителя кое точно основание е довело до решение за отказ на категоризация и за да знае и има възможност той да отстрани неизправностите в заведенията или да обори тези изводи. На следващо място, в тежест на административния орган е да установи наличието на надлежно уведомяване и изпълнение на процедурата по чл. 10 от Наредбата. В случая това не е сторено. При тези данни се налага извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Като е взел предвид събраните в производството пред административния орган доказателства, както и тези представени в хода на съдебния процес, Административен съд София-град е извършил цялостна преценка на доказателствата по делото, изложил е подробни мотиви, обсъждайки и наведените доводи от страните, и е дал правилно тълкуване на приложимите нормативни актове. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,