Решение № 13520 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8994/2011 г.

Решение № 13520 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8994/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Дила" ЕООД гр. Гълъбово срещу решение № 75/21.04.2011 г. по адм. д. № 433/2010 г. на Административен съд гр. Стара Загора. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба община Гълъбово и главния архитект на община Гълъбово не вземат становище. Ответникът ЕТ "Данико-Дралчо Донев" чрез своя пълномощник в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал . 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на касатора срещу заповед № 322/29.07.2011 г. в частта й по т. 1 и 2, с които се изменя кадастралния и регулационния план в следния смисъл: УПИ I-за озеленяване и УПИ VII-2359, като се премахва отреждането " за озеленяване" и се обособяват два нови УПИ- УПИ I 2493 и УПИ VII-2494. С решението съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу цитираната заповед в частта й по т. 3, с която е изменен ПУП- план за застрояване, като новосъздадените УПИ I 2493 и УПИ VII-2494 се отреждат за предимно производствена зона -Пп, ниско застрояване, като за УПИ I 2493 е свободно, а за УПИ VII-2494 и УПИ VIII-2360 е свързано в двата съседни имота. Така постановеното решение е правилно при следните съображения: Към момента на постановяване на обжалваната заповед, част от одобрен комплексен проект за инвестиционна инициатива, касаторът е собственик на УПИ IV-2236, граничещ с УПИ VIII-2360. Поради това изводът за недопустимост на жалбата по т. 1 и 2 е законосъобразен, тъй като този имот е извън обсега на разработката. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за неоснователност на жалбата по т. 3 от оспорената заповед: С нея се променя предназначението на имот, съседен на този, собственост на жалбоподателя. Безспорно се установява в случая, че се касае за зона с преобладаващо предназначение и начин на устройство и застрояване в територия за складове, производство и администрация. Съгласно чл. 23 от Наредба № 5 за правила и норми по териториалното и селищно устройство. чисто производствените зони се застрояват с производствени, складови и обслужващи сгради и съоръжения, като в такива зони се допускат магазини и заведения за обществено хранене, административни сгради към предприятията, гаражи и паркинги, както и жилища за охраната. В случая предвиденото свързано застрояване е съобразено със сградите в УПИ VIII-2360 и УПИ IV-2236, тъй като сградата в УПИ VIII-2360 е на регулационната линия, а застроеното в УПИ IV-2236 се запазва. Решението обаче е постановено в нарушение на процесуалните норми, тъй като е непълно. След като в хода на процеса касаторът като жалбоподател пред първата инстанция е станал собственик на VIII-2360, то за него е налице правен интерес от оспорване на заповедта във всичките й части. По принцип правният интерес трябва да присъства не само при сезирането на съда, тоест при подаване на жалбата, той трябва да е налице и към момента на решаване на делото. Ако по време на процеса правният интерес отпадне, процесът следва да се прекрати, ако възникне, създава процесуалното право на обжалване, тоест създава активна легитимация. Съдът обаче не се е произнесъл по така създаденото и упражнено право на обжалване, поради което решението е непълно. Поради това делото следва да върне на същия съд за постановяване на допълнително решение по жалбата на касатора като собственик на УПИ VIII-2360. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение