Решение № 15317 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13199/2016 г.

Решение № 15317 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13199/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на В. Д. С. от гр. С. чрез адвокат Б. П. П. против Решение № 6079/05.10.2016 г., постановено от Административен съд С. град /АССГ/ по дело № 2158/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 2021401973/10.07.2014 г., издаден от А. Г. М., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" на ТД на НАП С. - възложил ревизията, и И. М. Р., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. - ръководител на ревизията, в обжалваната част, потвърдена с Решение № 118 от 26.01.2015 г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, както и нарушение на процесуалните правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП чрез юрк. Калоферова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2021401973/10.07.2014 г., издаден от А. Г. М., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" на ТД на НАП С. - възложил ревизията, и И. М. Р., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С. - ръководител на ревизията, в обжалваната част, потвърдена с Решение № 118 от 26.01.2015 г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, с която на ревизираното лице В. Д. С. са установени задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м. 12.2007 г., м. 04.2009 г., м. 08.2009 г., м. 10.2009 г. и м. 09.2010 г. по чл. 102, ал. 3 от ЗДДС общо в размер на 77 245,05 лв., ведно със съответните лихви. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. против РА. Точно е установил фактическата обстановка, която не е спорна за страните и е следната: С предварителен договор от 21.09.2004 г. в полза на С. и съпругата му Т. С. е уговорено да бъде учредено право на строеж върху имот в м. Манастирски ливади-запад, ул. П. ..№... с площ от 807 кв. м. С договор за доброволна делба № 82 от 21.10.2004 г. на С. е определено право на строеж върху отделни обекти в предстоящата за изграждане в имота на ул. П. ..№... сграда. За сградата е представено разрешение за строеж от 22.12.2004 г., издадено на С. и на трети лица. За жилищната сграда в кв. 14, м. Манастирски ливади-запад, ул. П. ..№... е издадено разрешение за ползване от 11.06.2008 г. Самостоятелните обекти, собственост на С., са обект на процесните продажби, за които с РА е определен ДДС за внасяне. Органът по приходите е определил продажбата на недвижимите имоти като независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, а на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Облагаемият оборот, съгласно чл. 96, ал. 2 е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки. В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е достигнал облагаем оборот от 78 823,25 лв. /т. е над 50 000 лв./ към 28.02.2007 г. и съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е подлежал на задължителна регистрация по определения от закона ред. Заявлението за регистрация по ЗДДС не е подадено до 14.03.2007 г. С оглед на установените факти, за м. 12.2007 г., м. 04.2009 г., м. 08.2009 г., м. 10.2009 г. и м. 09.2010 г., на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, за извършените от оспорващия облагаеми доставки /посочени помесечно в РА/ е начислен ДДС общо в размер на 77 245,05 лв. и съответната лихва за закъснението при начисляване на този данък. При така установената фактическа обстановка правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че ревизираното лице е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС, доколкото извършваната от него дейност, свързана с изграждането на недвижими имоти и продажбите им, представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, предложение последно ЗДДС, а именно експлоатация на материално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Основният спорен въпрос по делото е дали чрез процесните сделки В. С. е извършвал независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, както и кога са възникнали данъчните събития. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗДДС дефинира, че независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус, както и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В този смисъл точно е транспонирана разпоредбата на чл. 9, § 1, т. 2 от Директива 2006/112/ЕС на Съвета, предвиждаща получаване на доход за продължителен период от време. В процесния случай правилно приходните органи и съда са приели, че Т. С. и нейният съпруг са осъществявали такава дейност в периода 2007 г. - 2010 г. Безспорно е също така, че въпросните продажби на недвижими имоти са възмездни, т. е. лицето е получило възнаграждение за продадените имоти. В случая няма спор, че сделките на разпореждане с материална собственост са осъществени от физическото лице, а собствеността върху недвижимите имоти е придобита в режим на СИО от съпрузите като физически лица, а не като регистрирани търговци. Именно поради това получените доходи са разделени на две. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно неправилно определяне на датата на данъчното събитие по процесните продажби на недвижими имоти. По време на ревизията като доказателства са представени единствено нотариалните актове, поради което правилно е прието в ревизионния акт, че датата на данъчното събитие съвпада с датата на изповядване на сделката с нотариален акт. За първи път пред първоинстанционния съд са представени разписки за получени в брой суми по авансови плащания, които правилно не са кредитирани от същия като частни документи, които не са подкрепени с официални документи, банкови извлечения или надлежно осчетоводен документ. В този смисъл неоснователни са доводите в касационната жалба за "липса на мотиви" и "процесуални нарушения" на РА, тъй като "не са изследвани авансовите и окончателни плащания на продаваните апартаменти", при положение, че и назначеното по делото вещо лице е констатирало, че "при посещение в офиса на С. също не са открити други документи, свързани с твърдяното авансово или окончателно плащане, освен представените пред съда разписки. " При решаването на спора, съдът съобрази и влязлото в сила съдебно Решение № 7526 от 15.06. 2017 г. на ВАС, състав на осмо отделение, по адм. д. № 4722/2016 г., разрешаващо окончателно спора по законосъобразността на ревизионния акт на съпругата на ревизираното лице. Поради така изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира касационната жалба за неоснователна, а решението на АССГ за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3711,30 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отд.