Решение № 8962 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2350/2015 г.

Решение № 8962 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2350/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Живко Симеонов Костадинов, управител на "ФЕБ" ООД, чрез адв. Иванка Георгиева, срещу решение № 15590 от 19.12.2014 г. по адм. дело № 10604 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение № 745 от 27.06.2013 г. по преписка № КЗК 1175/2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). С това решение на КЗК е прието, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), във връзка с чл. 29 от същия закон от страна на ЕТ "Галерия-53-Румен Божинов". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора със санкциониране на нарушителя, според събраните по делото доказателства и при съобразяване с установени такива, за което също са ангажирани доказателства. Не се претендират съдебни разноски за касационната инстанция. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита на конкуренцията не ангажира становище по нея. Ответната страна Румен Бориславов Божинов, едноличен търговец с фирма ЕТ "Галерия-53-Румен Божинов" оспорва същата чрез становище по реда на чл. 168, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Лилия Маринова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, в петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, четвърто отделение, тричленен състав е било решение решение № 745 от 27.06.2013 г. по преписка № КЗК 1175/2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията. В мотивите на обжалваното сега съдебно решение подробно е установена, изложена и обсъдена фактическата страна по спора, с която е бил сезиран тричленния съдебен състав. Производството пред КЗК е във връзка с решение № 16286 от 12.12.2011 г. по адм. дело № 13767 по описа за 2011 г. на ВАС, четвърто отделение, с което е отменено решение № 1289 от 27.09.2011 г. по преписка № КЗК-670/2011 г. на КЗК. С него е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1, във връзка с чл. 29 от ЗЗК от страна на ЕТ "Галерия-53-Румен Божинов". По делото, както и в двете административни производства, безспорно е установено, че "ФЕБ" ООД осъществява стопанска дейност, свързана с изработване и продажба на икони, копия на икони и други произведения на изкуството от 1990 г. Едноличният търговец Румен Божинов, с посочената търговска фирма, осъществява търговска дейност от 1990 г. чрез галерия "Ликин", гр. Сандански. В нея се предлагат произведения на изкуството, част от които са произведени от същия като физическо лице. Там се предлага за продажба и копия на икони и сувенири, произведени от "ФЕБ" ООД, предоставени за продажба както от самото дружество, така и от неговите дистрибутори - ЕТ "Пантократор - Първан Петров" и "Пантократор 2000" ЕООД. За част от тези икони, които се предлагат и продават от едноличния търговец има регистрирани промишлени дизайни в Патентно ведомство (ПВ) на РБългария на името на търговското дружество - "ФЕБ" ООД. На едноличния търговец е издадено наказателно постановление № 221/2011 от 2.12.2011 г. от председателя на ПВ, влязло в сила, с което му е наложена имуществена санкция, поради това, че на 6.06.2011 г. използва в търговската си дейност като предлага за продажба продукт (икона), изработена чрез използване на дизайн с рег. № 4105, включен в обхвата на закрила по чл. 18 от Закона за промишления дизайн (ЗПрД), без съгласието на притежателя на дизайна 4ФЕБ" ООД. Тричленният съдебен състав на ВАС, четвърто отделение, е обсъдил спорното пред него второ административно производство и конкретно възраженията за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЗК. Направил е извод за неоснователност на жалбата на търговското дружество, респ. за законосъобразност на решението на Комисията. От фактическа страна съдът се е обосновал с изслушаната в това производство физико-химическа експертиза, с предмет "Изследване сходството или различието на материалите, от които са изработени и с които са изрисувани две икони на Св. Георги", които са събрани като веществени доказателства в първата административна преписка, присъединена към втората административна преписка № КЗК-1175/2012 г. Експертът е дал заключение, че материалите, от които са изработените процесните икони имат един и същ химичен състав, с известни различия в свойствата твърдост и порьозност, както и в снетите инфрачервени лъчи. Според него това е резултат от различните технологични условия, при които са получени отливките. По повод анализа на боите е установен различен количествен и елементен състав на повърхностния слой на двете икони, поради използвани различни материали. От правна страна съдът се е обосновал с анализ на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от ЗЗК. За да е налице нарушение на първата разпоредба е необходимо наличието на предпоставките, в условия на кумулативност, а именно: реално "предлагане на стока на пазара с белези (някои от които изрично посочени в закона), които създават реална опасност за въвеждане в заблуждение на потребителите за идентичност на продукта, който е известен на пазара относно произхода и производителя. Съдът е отграничил, че фактическият състав на разпоредбата изисква от субективна страна изпълнителното деяние да е свързано с предлагане на стоки и услуги, а от обективна страна да е налице сходство с белезите на стоки и услуги на конкурентното предприятие, които са добили известност на пазара. Имитацията в хипотезата на първата разпоредба е по отношение на общия външен вид на продукта и неговите основни характеристики, с които се е наложил конкурента на пазара, но също така на пазара да се предлагат продукти с установени сходни белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, използването, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоките. В конкретния случай основният спорен момент се свързва с характеристиката на иконата, като "предлагана стока" по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Тя представлява изображение върху дъска или плоскост от друга материя на Христос, на Богородица, на светите апостоли, на други светци или на събития от Стария и Новия завет. Същото е създадено като продукт въз основа на символи, изградени и възприети като такива в християнския канон, поради което е невъзможно установяване наличието на имитация, още повече, че е налице обективно сходство между иконите въобще. Това се дължи и на възприети модели на изработване и на факта, че първообразът на същите не е създаден от търговското дружество - жалбоподател. Закупуването на иконите е с оглед на техния характер и предназначение, а не поради изработването и влагането на конкретни материали на отделни производители, включително и на "ФЕБ" ООД. Във връзка с това е прието, че символите, които са характерни за иконите на това дружество (марката и буквите на дружеството) са изобразени по начин, трудно забележим за потребителя и не придават отличителност на продукта, респ. на определена известност на пазара на същия този производител, за които са регистрирани промишлени дизайни. По повод твърдяното нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК първоинстанционният съд е приел, че такова не е налице и КЗК правилно е счела, че няма извършено такова нарушение. Тази разпоредба забранява нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се нарушават или прекратяват сключени договори или се осуетява сключването им с конкурент. За да е налице е необходимо това неправомерно действие да е предизвикало определен вредоносен резултат, който се изразява в прекратяване или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор. Конкретно по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват вредоносен резултат, който да е настъпил в следствие поведението на едноличния търговец. Дори да се приеме, че той е предлагал на по-ниска цена икони, сходни с тези на "ФЕБ" ООД, то при липса на имитация по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, това поведение не може да се квалифицира като нелоялна конкуренция по смисъла на посочената втора разпоредба. Първото касационно възражение е насочено към нарушение на материалния закон, като същото е неоснователно. Съображенията и доводите на касационния жалбоподател са идентични като тези в първоинстанционното производство по повод материалноправната страна на спора, още повече, че се съдържат и аргументи насочени към оспорения административен акт, а не към обжалвания съдебен акт. Следва да се посочи, че правилно освен че е анализирал приложимите правни норми, съдът е отчел и неточното позоваване от страна на жалбоподателя на разпоредби от ЗПрД. Наличието или липсата на права във връзка с регистрирани промишлени дизайни по този закон на процесните стоки, респ. на нарушения на същите и проведено административнонаказателно производство, не рефлектират върху процесния спор. Това е така поради това, че в обсъжданото административно и последвало съдебно производство основният правнорелевантен факт е дали стока, произвеждана от един конкурент има определена известност на пазара, така, че друг конкурент има интерес от имитация и осъществява конкурентна стопанска дейност. Установеното нарушение по отношение на иззетата от ПВ икона на "Св. Георги" от страна на едноличния търговец и реализираната спрямо него отговорност по реда на ЗПрД, не означава, че това негово поведение представлява елемент от фактическия състав на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Това се обуславя от различния предмет на отношенията, които се регулират чрез двата закона - ЗЗК и ЗПрД. По повод твърдяни нарушения на съдопроизводствените правила, което представлява второто касационно възражение, настоящият състав приема също, че е неоснователно. В мотивите на обжалваното съдебно решение освен анализ на спора от материалноправна страна, е направил анализ и на приложения производствен ред при издаване на акта, като е отговорил и на основното възражение пред в тази насока. Същото е било насочено към нарушаване на правото на защита, което се изразява в несъбиране на относими доказателства и конкретно неприсъединяване на административната преписка при ПВ. По изложените по-горе съображения правилно тричленният съдебен състав е приел, че не са допуснати съществени нарушения, като на страните е осигурена възможност да дадат становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознаят с материалите по преписката. Освен това в административното производство, в изпълнение на указанията на съда по първото разглеждане на спора, е назначена експертиза - физико-химична. По повод твърдяни нарушения вече в съдебното производство пред тричленния състав на ВАС, настоящият петчленен състав, счита, че такива не са допуснати. Доказателствени искания не са правени, дадена е възможност на страните да представят доказателства, респ. за изложат становища, проведени са три съдебни открити заседания. По повод довода, че не е обсъдено заключението на експерта, то той е неоснователен. Както беше посочено по-горе при излагане на фактите по делото и отграничаване на спорното от безспорното, съдът конкретно е посочил задачата на експерта и отговорите му. Същото е послужило на съдебния състав при изграждане на правните му изводи за законосъобразност на оспореното решение на КЗК. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,