Решение № 6642 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14040/2019 г.

Решение № 6642 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14040/2019 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Голдън фрут" ООД против решение № 375/26.09.2019 по адм. д. № 36/2019 г. по описа на Административен съд-В.. Иска отмяна на решението. Развива съображения за допустимост на първоначалната жалба с доводите в особеното мнение към Тълкувателно решение № 6 по т. д. № 4/2013 г. на ОС на колегии на Върховния административен съд. Твърди, че по-горестоящия административен орган не го е уведомил за датата на получаване на преписката по чл. 97, ал. 1 от АПК и затова жалбата до съда е в срок. Придържа се мотивите към цитираното особено мнение, иска отмяна на акта и уважавани на жалбата при съобразяване със съдебната експертиза. Относно твърденията за нищожност на административния акт развива съображения за допуснати такива нарушения от страна на административния орган, които са несъвместими с валидността на акта.

Ответната страна Изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като началният момент за произнасяне е нормативно определен в чл. 97, ал. 1 от АПК и не е поставен в зависимост от изпълнение на задължение за уведомяване на жалбоподателя от висшестоящия административен орган.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 375/26.09.2019 г. по адм. д. № 36/2019 г. по описа на Административен съд -В. е оставена без разглеждане жалбата на "Голдън фрут" ООД, гр. В., против заповед № 0 З-РД/3756/19.09.2018 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, потвърдена със заповед № РД-417/16.11.2018 г., в частта, в която се "претендира незаконосъобразност" на оспорения акт и съдебното производство е прекратено. С втората част от диспозитива е отхвърлена жалбата срещу същия административен акт в частта, в която се "претендира нищожност". Присъдени са разноски в полза на ДФЗ в размер на 400 лв. - 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. разноски за вещо лице.

За да постанови този резултат съдът приема, че жалбата до съда е просрочена, тъй като е подадена на 11.12.2018 г., а срокът е изтекъл на 13.11.2018 г. - присъствен ден, считано от 31.10.2018 г., като на 30.10.2018 г. е изтекъл 14-дневен срок за произнасяне по жалба от 10.10.2018 г., входирана в МЗХГ на 16.10.2018 г. за оспорване по административен ред. Съдът се позовава на ТР № 6/30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. Развива съображения, че заповедта на ИД на ДФЗ не е нищожна, тъй като е издадена от компетентен административен орган по чл. 20 а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и е издадена на материалноправно основание, поради което е неоснователно твърдението, че такъв акт е лишен напълно от правно основание.

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

1. В частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено, решението има характер на прекратително определение. Като правилно решението в тази част следва да бъде оставено в сила. С първоначалната жалба и в хода на цялото административно производство по чл. 97 от АПК и чл. 145 и сл. от АПК жалбоподателят, чрез адвокат Стоев, е искал отмяна на заповед № 0 З-РД/3756/19.03.2018 г. на ИД на ДФЗ като унищожаем индивидуален административен акт. И министърът на земеделието, храните и горите и съдът са осъществили контрол върху заповед със същия номер, но от 19.09.2018 г. Тъй като по делото няма данни за друго произнасяне по друго заявление и в административната преписка няма приложена заповед от 19.03.2018 г., настоящият съдебен състав приема, че адвокат Стоев е допуснал техническа грешка в обстоятелствената част на жалбите си и поради това и няма доводи в тази насока в касационното производство. Заповедта, която засяга правната сфера на "Голдън фрут" ООД, гр. В. е тази с дата 19.09.2018 г.

Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК на оспорване пред съд подлежи първоначалния индивидуален административен акт. Когато първоначалният административен акт е оспорен по административен ред и по-горестоящият административен орган е изменил или отменил оспорения акт и въпроса е решен по същество, на оспорване пред съд подлежи административния акт на по-горестоящия административен орган- чл. 98, ал. 2, изр. 1 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК. Когато жалбата е оставена без уважение с изрично произнасяне, административният акт на по-горестоящия административен орган не създава ново правно положение и именно поради това законодателят посочва в чл. 98, ал. 2, изр. 2 от АПК, че предмет на съдебен контрол е първоначалния административен акт. Същото е положението в хипотезата, при която по-горестоящият административен орган не се произнесъл в срока по чл. 97, ал. 1 от АПК. След изтичане на срока, в който вместо да се произнесе по-горестоящият орган мълчи, отново няма промяна във волеизявлението на първоначалния издател на административния акт, като в старата правна литература това се е наричало "повторителен акт"/ виж "Административно правосъдие" П. С., стр. 534/. Затова с чл. 149, ал. 3 от АПК е посочено откога започва да тече срока за съдебно оспорване когато по-горестоящия орган не се е произнесъл с решение в хипотеза на оспорен пред него индивидуален административен акт. Преклузивният 14-дневен срок тече от крайната дата, на която е трябвало да има произнасяне. Изменението на чл. 97, ал. 1 от АПК /ДВ бр. 77/2018 г. /е в сила от 1.01.2019 г., поради което е неотносимо за настоящия случай от 2018 г. и не следва да се обсъжда.

Освен това правилно съдът се е позовал на т. р. № 6/30.06.2015 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОС на съдиите на ВАС, което разреши противоречието в съдебната практика по приложението на чл. 149, ал. 3 от АПК. В случая е установено по делото, че първоначалният административен акт е издаден на 19.09.2018 г. от ИД на ДФЗ, обжалван е по административен ред на 10.10.2018 г. чрез ДФЗ, жалбата е изпратена от ДФЗ на 15.10.2018 г. и е входирана в МЗХГ на 16.10.2018 г. Срокът за произнасяне е изтекъл на 30.10.2018 г., като 14-дневният срок за оспорване пред съд е изтекъл на 13.11.2018 г. Жалбата до съда обаче е от 11.12.2018 г., подадена е след получаване на заповед № РД-20-417/16.11.2018 г. на министъра на земеделието, горите и храните, с която е отказано уважаване на жалба срещу заповед № 0 З-РД-3756/19.09.2018 г. на ИД на ДФЗ. Произнасянето от страна на министъра на земеделието, храните и горите на 16.11.2018 г. би имало значение към допустимостта на съдебното производство, ако жалбата до горестоящия орган беше уважена и оспорения първоначален акт бе отменен или изменен, какъвто не е настоящия случай. Диспозитивът на съда е непрецизен с израза, че е недопустима жалбата, с която "се претендира незаконосъобразност на оспорения акт", тъй като и нищожността е последица от незаконосъобразност на административния акт, но с по-голяма тежест на порока.

1. Правилно е решението на съда и в частта, в която е отхвърлено искане за обявяване нищожност на административния акт.

От наведените доводи в първоначалната жалба и извършената от съда проверка на формата, компетентността, процесуалните действия в административното производство и съвместимостта на заповедта с правния мир, е направен обоснован и законосъобразен извод, че не е налице основание за обявяване нищожност. Като е отхвърлил жалбата като неоснователна съдът е постановил правилно решение, което и в тази част следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, фактическата и правна сложност на делото, е основателно искането на процесуалния представител на ИД на ДФЗ за присъждане на направени по делото разноски за процесуално представителство по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП, които съдът определя в размер на 200 лева.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение