Решение № 16086 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12821/2011 г.

Решение № 16086 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12821/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виктория Асенова Захариева против решение № 10675 от 18.07.2011 г., постановено по адм. дело № 7948/2010 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е жалбата й против заповед № РД-26-213/25.05.2010 г. на министъра на отбраната за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, тъй като длъжността продължава да съществува. Моли решението да бъде отменено изцяло и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на отбраната не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт, както и правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, пето отделение, е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед № РД-26-213/25.05.2010 г. на министъра на отбраната. Административният акт е издаден от компетентния орган (министърът на отбраната е орган по назначаването), в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. При правилно тълкуване и прилагане на закона тричленният съдебен състав достига до извода, че заповедта е постановена в съответствие с материалноправните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, предвидено в посочената норма, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая аргументирано първоинстанционният съдебен състав приема, че изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са изпълнени. Служебното правоотношение на жалбоподателката, която заема една от 10-те щатни бройки за длъжността "главен експерт" в сектор "Собственост на държавните имоти", отдел "Държавни имоти" в главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" е прекратено след като с ПМС 54/2010 г. е приет нов Устройствен правилник на Министерството на отбраната и е утвърдено във връзка с това ново длъжностно разписание, в сила от 25.05.2010 г. С последното са извършени организационни и длъжностни промени в главна дирекция "Инфраструктура на отбраната". Съгласно длъжностното разписание, считано от 25.05.2010 г., отдел "Държавни имоти" престава да съществува. Дейностите, осъществявани от отдела, свързани с управлението на държавната собственост са запазени и се изпълняват от отдел "Управление на недвижимата държавна собственост". Длъжността "главен експерт" е включена в посочения отдел, но броят на служителите е намален на 7, т.е. премахнати са 3 щатни бройки за длъжността. Основните функции на длъжността, заемана по предходното длъжностно разписание от жалбоподателката, са запазени и са включени като част от функциите и служебните задължения на пет от длъжностите "главен експерт" в отдел "Управление на недвижимата държавна собственост". При тези данни законосъобразно тричленният състав приема, че предвидените в закона предпоставки са изпълнени, поради което за административния орган са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на служителя съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Действително длъжността "главен експерт" продължава да съществува като нормативна позиция в новото щатно разписание на длъжностите, но е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение, а освен това функциите, включени в длъжността по новото длъжностно разписание, не съвпадат напълно с тези, изпълнявани от жалбоподателката. Поради това като достига до заключение за спазване на материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. При липсата на законово задължение за подбор между служителите, които са изпълнявали длъжността, както и на утвърдени правила от органа по назначаването в тази насока, правилно е и заключението на съдебния състав, че преценката за това кои от служителите ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от компетентността на административния орган, същата е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо направеното в този смисъл възражение в касационната жалба е неоснователно. Касационният довод за необоснованост на атакувания съдебен акт също е неоснователен. Изводите на тричленния състав кореспондират със събраните по делото доказателства. Заключението за липса на основания за отмяна на оспорената заповед са изградени въз основа на ангажираните доказателства за структурни промени в главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" и свързаното с това намаление на броя на длъжностите. Представените доказателства, заедно със заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, според което длъжността, заемана от жалбоподателката не е запазена и като система от функции, задължения и изисквания, налагат извода за изпълнение на елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, чието осъществяване е предпоставка за законосъобразност на обжалвания административен акт. Това мотивира и крайният извод на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като административният акт не е постановен при пороци, обосноваващи отмяната му. Поради горното настоящата инстанция приема, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,