Решение № 8588 от 7.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9926/2018 г.
ВАСV отделение07.06.2019 г.докладчик т Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Запрянов за отвод на съдия А. Димитрова от разглеждане на делото. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 220/05.06.2018 г. по адм. д. № 97/2018 г. по описа на Административен съд – Смолян. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Запрянов за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8588 от 7.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9926/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Запрянов, чрез адвокат Б. Бойчев, против решение № 220/05.06.2018 г. по адм. д. № 97/2018 г. по описа на Административен съд - Смолян. С решението е отхвърлено оспорването му против действия на Административен съд – Кърджали, в качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД, изразяващи се в незаконно разкриване и разпространение на личните му данни - три имена и местожителство като оспорващ в публикувано обявление в ДВ бр. 41/2017 г. Касационният жалбоподател твърди наличие на всички основания по чл. 209 от АПК, като излага конкретни оплаквания за материална незаконосъобразност, иска отмяна и уважаване на първоинстанционната му жалба, както и присъждане на всички разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Административен съд - Кърджали не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В писмената защита от 20.05.2019 г. П. Запрянов е искал отвод на съдия А. Димитрова, заради постановени от нея съдебни решения. Настоящият съдебен състав намира, че формирано правно становище от съдията А. Димитрова по други дела, по които Запрянов е бил касатор, не е между основанията за отвод по чл. 22 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, поради което искането за отвод следва да се остави без уважение. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 220/05.06.2018 г. по адм. д. № 97/2018 г. по описа на Административен съд - Смолян е отхвърлено оспорването на П. Запрянов против действия на Административен съд – Кърджали, в качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД, изразяващи се в незаконно разкриване и разпространение на личните му данни - три имена и местожителство като оспорващ в публикувано обявление в ДВ бр. 41/2017 г. За да постанови този резултат съдът приема, че П. Запрянов не е подавал жалба пред КЗЛД, поради което не съществува отрицателната процесуална предпоставка на чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД. По делото не е спорно, че в обявление по чл. 188, вр. чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК в ДВ бр. 41/2017 г. има информация за образувано административно дело срещу Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Момчилград по оспорване на П. Запрянов от [населено място]. Съдът е изложил мотиви, че при конкретната фактическа обстановка самоличността на жалбоподателя не е разкрита. Приел е, че разпространението единствено на трите имена на жалбоподателя без ЕГН не може да бъде свързано с неговата личност. Решението е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. АС - Кърджали в качеството на администратор на лични данни е обработил личните данни на Запрянов на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, защото обработването е необходимо за нормативно установено задължение на администратора на лични данни, а именно задължение на административния съд да съобщи оспорване на подзаконов нормативен акт по реда на чл. 188 от АПК вр. чл. 181, ал. 1 от АПК в Държавен вестник. Съгласно чл. 6, пар. 1, б. "в" от Регламент 2016/679 обработването е законосъобразно, когато е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора. Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от АПК регламентира задължение за съобщение за оспорването, когато то е редовно и се изразява в обявяване в Държавен вестник на оспорения акт или негова част и номера на делото. Посочването на три имена на оспорващия е свързано с конкретизиране на страните по делото и възможността на други лица по чл. 182, ал. 2 и ал. 3 от АПК да преценят и поискат встъпване по делото при така индивидуализирания предмет и страни на спора. Следователно е налице законност на обработването на личните данни и обработване при спазване на целите на закона. Личните данни, които са обработени са ограничени до името на оспорващия и града, което не надхвърля необходимото във връзка с целите, за които е извършено обработването. Особеностите в именната конфигурация на Запрянов и доказването, че няма друго лице със същите имена в Национална база данни "Население", не сочат за допуснато нарушение от страна на администратора на лични данни. Няма точно установен набор от идентификатори, при които да може да се приеме, че лицето е идентифицирано или да може да бъде идентифицирано. Името на жалбоподателя може и да е единствено към момента в НБД, но само името не създава уникална връзка с лице, което не е публична личност. Затова е законосъобразен направеният в решението правен извод, че правата на физическото лице Запрянов не са нарушени при обработването на личните му данни от АС - Кърджали. В подкрепа на горното са и разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните/, които се прилагат от 25 май 2018 година. Съгласно чл. 288, § 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, регламентът е акт с общо приложение, прилага се пряко във всички държави и става действащо право в държавата- членка. В съображение 20 от преамбюла на Регламента е посочено следното: "Макар настоящият регламент да се прилага inter alia, спрямо дейностите на съдилищата и други съдебни органи, в правото на Съюза или в правото на държава членка могат да се определят конкретно операциите и процедурите по обработване на лични данни от съдилищата и другите съдебни органи. Компетентността на надзорните органи не следва да обхваща обработването на лични данни, когато съдилищата действат при изпълнение на своите съдебни функции, за да се гарантира независимостта на съдебната власт при изпълнението на съдебните задължения, включително вземането на решения..... " В раздел 5, Член 23 "Ограничения" от цитирания регламент изрично е посочено, че в правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора или обработващия лични данни, чрез законодателна мярка може да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в членове 12 - 22 и в член 34, както и в член 5, доколкото неговите разпоредби съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 12 - 22, когато подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество с цел да се гарантира:... е) защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства". Разпоредбата на чл. 181 от АПК за съобщаване на оспорване чрез обявление в Държавен вестник е приложима и при оспорването на нормативните актове по силата на чл. 188 от АПК. Цитираните разпоредби са част от процедурата по оспорването на общите и нормативни административни актове и в тези случаи съдилищата действат в изпълнение на своите съдебни функции. Поради това правата на гражданите, участващи в съдебно производство по оспорване на подзаконов нормативен акт, както и тяхната защита са съобразени със същността на това съдебно производство. Предоставяне на лични данни на касатора на Държавен вестник с цел провеждане на инициирано от него съдебно производство по реда на чл. 185 и сл. от АПК и приключването му със съдебен акт е законосъобразно обработване на лични данни. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на спора не следва да се присъждат претендираните разноски от касационния жалбоподател. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение