Решение № 9460 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15465/2013 г.

Решение № 9460 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15465/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Областно пътно управление Кърджали, представлявано от директора Р. Ламбрев, против решение № 1763/02.10.2013 г., постановено от Бургаски административен съд по адм. д. № 1346/2013 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Областно пътно управление Кърджали против Заповед № РД-01-215 от 22.03.2013 г. на Кмета на община Царево, издадена на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС, с която е наредено да се изземе от жалбоподателя поземлен имот № 00878.503.402 по кадастралната карта на гр. Ахтопол, актуван с АЧОС № 291 от 06.03.2003 г., върху който са поставени бунгала без правно основание и е определен срок за доброволно изпълнение. В касационната жалба се поддържа неправилност и незаконосъобразност на решението. Иска се отмяна му и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу атакуваната заповед на Кмета на община Царево. Ответникът в касационното производство - Кметът на община Царево, не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Областно пътно управление Кърджали против Заповед № РД-01-215 от 22.03.2013 г. на Кмета на община Царево. С процесната заповед е наредено на осн. чл. 65 от ЗОС и чл. 44, ал. 3 от ЗМСМА, да се изземе от Областно пътно управление Кърджали поземлен имот № 00878.503.402 по кадастралната карта на гр. Ахтопол, актуван с АЧОС № 291 от 06.03.2003 г., върху който са поставени бунгала без правно основание. По делото е установено, че с договор за наем на недвижим имот от 07.06.2011 г. община Царево е отдала под наем на Областно пътно управление Кърджали недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ ПИ № 00878.503.402 по КК на гр. Ахтопол/УПИ II-480, кв. 114 по плана на гр. Ахтопол в местността "Керосията", с площ на имота 2296 кв. м. Този договор е бил сключен за срок от 1 г., считано от датата на подписването му и е уговорено от страните, че същият ще се счита прекратен с изтичането на този срок, дори наемателят да продължи да го заема със знанието и без противопоставянето на наемодателя. Установено е от съда, че община Царево се легитимира като собственик на УПИ II-480 кв. 114, по плана на гр. Ахтопол с площ от 2285 кв. м с акт за частна общинска собственост № 291/06.03.2003 г. Установено е, че още преди изтичането на договора за наем между страните, общината е уведомявала жалбоподателя, че следва да предаде имота най-късно до 08.06.2012 г. Административният съд е отхвърлил обжалваната заповед, приемайки, че в настоящия случай е изпълнена както първата предпоставка за материалната законосъобразност на оспорения административен акт по чл. 65, ал. 1 ЗОС, а именно - имотът е общинска собственост, което безспорно се доказвало от АЧОС № 291 от 06.03.2003 г., така и втората материалноправна предпоставка - имотът да не се ползва на правно основание. Съдът е установил, че на 07.06.2012 г., срокът на наемния договор между страните е изтекъл и Областно пътно управление Кърджали владее общинския имот без правно основание към датата на издаване на процесната заповед. Решението е неправилно. Не се спори между страните, че върху поземления имот, чието изземване е наредено с обжалваната заповед съществуват бунгала, които не са собственост на община Царево. Не се спори също така по обстоятелството, а то се установява и от събраните по делото доказателства - скица на почивен лагер на ОПК Кърджали и ОПК Сливен в гр. Ахтопол (лист 13 от делото), скица на лист 37 от делото, че тези бунгала са съществували върху поземления имот, както към момента на отдаването му под наем, така и по-рано, към момента на съставянето на актовете за общинска собственост. От счетоводните документи, представени от жалбоподателя - извадка от инвентарна книга към м. 06.2007 г. на дълготрайни активи на Областно пътно управление Кърджали (лист 100 от делото) и извадка от инвентарна книга на същото лице към м. 09.2013 г. е видно, че жалбоподателят е завел бунгалата като свои дълготрайни материални активи. Видно от оценката на тези активи (справедлива пазарна цена, лист 103 от делото) към счетоводните документи е, че е налице индиция, че изграждането на бунгалата е започнало през 1988 г. От горепосочените данни следва, че с обжалваната заповед се цели изземването на поземлен имот, върху който има сгради, които не са собственост на общината, за които се твърди, че са изградени в съответствие с нормативните разпоредби, действащи към момента на строителството им. Наличието на чужди сгради върху поземления имот е пречка за общината да възстанови владението си върху имота по реда на чл. 65 от ЗОС. Необходимо е първо, да се изясни статутът на сградите (бунгалата), разположени в имота - законни или не са те, имат ли характер на заварени или търпими строежи и едва след тази преценка и при наличие на законовите предпоставки за това, да се предприеме съответното производство по реда на Закона за устройство на територията от или пред компетентния за това административен орган. Като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, административният съд е направил неправилна преценка на обстоятелствата по спора, в резултат на което е приложил неправилно материалния закон. Решението е неправилно и следва да се отмени, а вместо това се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени атакуваната заповед на кмета на община Царево. По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд