Решение № 15257 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6042/2018 г.
ВАСVI отделение10.12.2018 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23/20.03.2018 г. по адм. дело № 29/2018 г. на Административен съд – Р.. РешениеТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 15257 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6042/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Бюро по труда" – Р. против решение № 23/20.03.2018 г. по адм. дело № 29/2018 г. на Административен съд – Р.. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба – С. и Б. Й., от [населено място] чрез адв. М. М. изразяват становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 23/20.03.2018 г. по адм. дело № 29/2018 г. Административен съд – Р. е отменил отказ за подпомагане по проект BG05 М90 РО01 – 1. 024 "Родители в заетост" по Оперативна програма"Развитие на човешките ресурси" по заявление с рег. № РЗР – 07 – 08 – 1920/31.10.2017 г., обективиран в уведомително писмо рег. № РЗР – 07 – 08 – 1920#5/22.01.2018 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" – Р.. Върнал е преписката на административния орган за издаване на нов акт. Присъдил е разноски. Решението е правилно. Обосновано административният съд е квалифицирал оспореното писмо като индивидуален административен акт. Верни са и изводите му за липса на мотиви – изискване по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Твърденията на касатора, че семейство Й. са разговаряли с началник отдел "Активна политика на пазара на труда", в който разговор подробно им е обяснено защо им се отказва заявеното подпомагане са ирелевантни за преценка наличието на посочения порок на акта. Правилно съдът е ценил и последвалите писмени становища на органа в хода на съдебното производство, отчитайки че установеният порок във формата не може да бъде отстранен по този начин. Липсата на фактически и правни основания за издаването на акта са препятствали съда да провери неговата материална незаконосъобразност и правилно са обосновали отмяната му. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение