Решение № 6114 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14415/2013 г.

Решение № 6114 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14415/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса, гр. София, против решение № 5556 от 19.08.2013 г. по адм. дело № 14083 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град, с което е отменена издадената от касатора писмена покана изх. № 29-05-81/16.10.2012 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 66, ал. 3 и чл. 76а от ЗЗО, чл. 75, т. 1 от НРДМД за 2011 г. и на клаузите на индивидуалния договор като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "ГППМП - Николова, Манов" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е писмена покана № 29-05-81 от 16.10.2012 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), с която "ГППМП - Николова, Манов" ООД - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) по индивидуални договори (ИД) № 222018 от 5.02.2011 г. и № 222018 от 11.02.2012 г. - е задължен да внесе сумата 1363.76 лв., произхождаща от превишение на определената стойност на медико-диагностични дейности (МДД) - бланка МЗ-НЗОК № 4 - за четвъртото тримесечие на 2011 г. С постановеното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като неправилно е приел, че оспорената писмена покана е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, противоречи на материалноправните норми и на целта на закона. Съдът е пренебрегнал устойчивата съдебна практика по този вид спорове и е приложил неправилно разпоредбата на чл. 76а от ЗЗО. В резултат е стигнал до неправилния извод, че изпълнителят на медицинска помощ не носи отговорност за допуснатите превишения на определената му с регулативните стандарти финансова рамка, тъй като не е получил сумите за себе си и не е действал виновно. Разпореденото с писмената покана възстановяване на разходите за медицински дейности, направени от НЗОК в резултат от допуснато от изпълнителя на ПИМП нарушение на бюджетните правила, няма характер на санкция, а е вид административно-договорна отговорност. Индивидуалните договори, сключвани между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, по своето правно естество не са гражданскоправни, тъй като не се сключват по взаимно съгласие между равнопоставени лица. Създаденото правоотношение между държавната институция, натоварена с властнически правомощия и изпълнителя на медицинска помощ, се регулира от административното право. С подписването на индивидуалния договор с НЗОК лечебното заведение придобива статут на изпълнител на медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ) с присъщите на този статут взаимосвързани права и задължения. Вземанията на НЗОК, произхождащи от извършени без правно основание разходи за медицински дейности поради нарушение на договорното задължение на изпълнителя за спазване на възложените регулации, не са частноправни и поради това не подлежат на събиране по граждански ред. В случая изпълнителят на ПИМП е нарушил поетото задължение по чл. 37, ал. 1 от индивидуалния договор за 2011 г. да назначава извършване на МДД по стойност, определена за съответното тримесечие с подписан между страните протокол. Материалноправното задължение за възстановяване на заплатените средства над възложената стойност на МДД е възникнало на основание чл. 38, ал. 3 от индивидуалния договор за 2011 г. Страните са се споразумели контролът по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД да се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. Провеждането на контролното производство за спазването на регулациите по реда, предвиден от чл. 76а, ал. 1 - 3 от ЗЗО, към който препраща договорната клауза на чл. 38, ал. 5 от ИД за 2011 г., не трансформира материалноправното задължение на изпълнителя на ПИМП в задължение за възстановяване на неоснователно получени от самия него суми. В протокол за неоснователно получени суми № ФВ-392/19.09.2012 г. (неоспорен от изпълнителя на ПИМП) е отразено превишение на възложената стойност за МДД за четвърто тримесечие на 2011 г. с 1363.76 лв. Регулациите за същото тримесечие са определени с двустранно подписан протокол от 4.10.2011 г. на база броя на ЗЗОЛ в пациентските листи извън задължителната профилактика и диспансеризация, броя на ЗЗОЛ за диспансерно наблюдение, броя на ЗЗОЛ в програми "Детско здравеопазване" и "Майчино здравеопазване". По въпроса за правната допустимост на регулациите (регулативните стандарти) Конституционният съд на Република България се е произнесъл с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г., което на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, граждани и юридически лица. Правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗЗО диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за медико-диагностични дейности се определят със Закона за бюджета на НЗОК. Поради това е наложително създаването на финансов механизъм за разпределение на лимитираните бюджетни средства за специализирана медицинска помощ и медико-диагностична дейност между отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ по договори с НЗОК. Съгласно чл. 148, ал. 2, Б от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2011 г. (НРДМД 2011 г. - отм.) лекарите от лечебното заведение за специализирана извънболнична помощ (СИМП) представят в РЗОК до третия работен ден от месеца, следващ отчетния, електронен отчет за извършената дейност на ЗЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат, подписан с електронен подпис на лекаря специалист, извършил прегледа. НЗОК определя електронния формат и информацията, съдържаща се в него, която изпълнителят на СИМП ежемесечно представя в РЗОК при отчитане на дейността си съгласно тези изисквания. При извършената служебна проверка първоинстанционният административен съд незаконосъоразно е приел, че представените от СЗОК справки - извлечения от електронните отчети на изпълнителите на СИМП представляват само извлечение от софтуерния продукт, с който касата обработва данните, следователно той няма доказателствената сила на официален документ. Представената на хартиен носител справка е изготвена от подписалия я главен експерт, съгласувана е със зам.-директора, директора на Дирекция "ДКИМПДПА", началник отдел "ИП" и е подписана от директора на СЗОК. Документът, съставен от длъжностните лица на СЗОК в кръга на служебните им задължения, е официален и съставлява доказателство за издадените направления за МДД от изпълнителя на ПИМП и за изпълнението на назначените с направленията медицински изследвания от изпълнителите на СИМП съгласно представените по нормативно установения ред електронни отчети. Назначаването на медико-диагностични дейности с бланки на НЗОК над определената стойност за четвъртото тримесечие на 2011 г. е причинило непланирани плащания над разрешените бюджетни средства за НЗОК, което съставлява основание по чл. 38, ал. 3 от ИД за 2011 г. за ангажиране отговорността на изпълнителя на ПИМП по реда на чл. 76а от ЗЗО във вр. с чл. 38, ал. 5 от ИД за 2011 г. Оспорената писмена покана е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон и като я е отменил, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски в полза на СЗОК (25 лв. държавна такса и 325.46 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 90.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г.); в първоинстанционното производство не са били претендирани разноски). По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,