Решение № 3805 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 853/2012 г.

Решение № 3805 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 853/2012 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 28.10.2011 г. по адм. д. № 3004/2011 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Бонди Бондиков срещу заповед № РД-14-10/14.03.2011 г. на зам. началника на ДНСК София. Решението се обжалва с касационна жалба от Бонди Бондиков и Елена Любенова Бондикова. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационната жалба я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената заповед е наредено на жалбоподателя Бондиков да премахне незаконната част от строеж "Стопанска сграда и навес" в ПИ 000733, м. Коеджик, землището на яз. Искър, изпълнен при съществени отклонения от одобрените проекти и строежът да се приведе в съответствие с одобрения на 23.03.2006 г. инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж. В заповедта е прието, че отклонението от одобрения проект се изразява в ограждане на навесът с плътна ограда при двете фасади и с окачена стъклена фасада за другите две, с което е увеличена площта му. Външната стълба е оградена посредством окачена стъклена фасада, изпълнена върху масивен стоманобетонен цикъл с височина 2.00 м., приобщена към сградата, увеличавайки нейната площ. Административният орган е приел, че е налице съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 и 3 ЗУТ Административен съд София - град е приел, че строежът е незаконен, тъй като е извършен в нарушение на разпоредбите на наредба № 2/1998 г. Със затварянето на външната стълба със стъклена фасада и това на навеса с плътна и стъклена фасада се увеличавала площта на постройката и било налице несъвместимост на строежа с предназначението на територията. Установено е, че на името на жалбоподателя е издадено разрешение за строеж през 2006 г. за стопанка сграда с площ 35 кв. м. и навес от 24.90 кв. м. съгласно одобрени строителни книжа. На 23.06.2006 г. е одобрен инвестиционен проект с част архитектурна и конструктивна и е издадена виза за проектиране. Одобрените строителни книжа са за постройка, която не съответства на посочената в разрешението за строеж и я характеризират като вилна сграда, която е строеж от V категория. Това прави касационната жалба процесуално допустима. За посочения в разрешението за строеж вид строителство не се изисква одобряване на инвестиционен проект съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Разрешението за строеж за този вид строеж следва да отговаря на изискванията на чл. 153, ал. 1 ЗУТ. В случая разрешението за строеж не отговаря на тези изисквания. Одобрените инвестиционни проекти са основание да се приеме, че с посоченото разрешение се има предвид разрешаване на друг вид строителство, различно от посоченото в него. Незаконосъобразно и необосновано както административният орган, така и съдът са приели, че строежът е стопанска сграда, изградена по правилата на Наредба № 2/1998 г. Ако това беше така, хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ би била неприложима поради това, че за този вид строеж не се одобряват инвестиционни проекти и строежът не би могъл да бъде извършен в отклонение на такива, които не се изискват по закон. Посочената наредба регламентира строителство в земеделски земи. Тя е приложима дотолкова, доколкото не противоречи на Закона за устройство на територията. Съгласно чл. 7 от същия предназначението на териториите се определя с устройствените планове и схеми. В земеделските територии се включват обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и др.) Съгласно чл. 9, ал. 2 ЗУТ промяната на предназначението на териториите и поземлените имоти с цел строителство се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този закон. В нарушение на материалния закон и необосновано е прието, че процесният строеж се намира в земеделска територия. Установено е, че за нея няма одобрен устройствен план или схема към момента на издаване на разрешението за строеж и одобряването на инвестиционните проекти. Към момента на издаване на заповедта е одобрен Общ устройствен план на София от 2009 г., според който процесният строеж попада в зона за нискоетажно жилищно застрояване. Необоснован е извода на съда, че отклонението от одобрените инвестиционни проекти водело до увеличение на площта, което променяло характера на постройките и оттам те били несъвместими с предназначението на територията. Заключението на техническата експертиза установява, че не е налице увеличение на площта на постройките. Независимо от това само строителството, извършено в отклонение от одобрените инвестиционни проекти не може да да се характеризира като строеж, несъвместим с предназначението на територията. Ако това е така, то целият строеж е несъвместим с предназначението на територията, а в заповедта е прието, че извън посоченото в нея строежът е законен, извършен с разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект. След като административният орган приема, че строежът е законен съобразно издаденото разрешение за строеж, хипотезата за отклонение от одобрения инвестиционен проект по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ е неприложима. На място е изграден строеж с друга характеристика, който не е предмет на оспорената заповед. По изложените съображения Върховният административен съд е приема, че решението на Административен съд София- град е незаконосъобразно. Следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което да се отмени заповедта на зам. началника на ДНСК като незаконосъобразна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд