Решение № 14960 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6331/2020 г.

Решение № 14960 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6331/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Лепоев от [населено място] против решение № 1620/6.03.2020 г., постановено по административно дело № 10948/2019 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РА-30-245 от 14.08.2019 г. на главния архитект на Столична община за премахване на незаконен строеж- ограда по улична регулация. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е съобразил обстоятелството, че оградата е построена по одобрен проект от 1986 година, а евентуалното й премахване би довело до настъпването на сериозни вредни последици. Поради това жалбоподателят моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение на административния съд и да постанови друго, с което да отмени атакуваната заповед за премахване на незаконен строеж. Претендира и присъждането на направените съдебни разноски. Ответниците по касационната жалба- главен архитект на Столична община и И. Лепоев от [населено място] считат, че касационната жалба е неоснователна. Процесуалният представител на главния архитект претендира и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага на съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. След преценка на направените в жалбата оплаквания и становището на ответника, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана срещу акт, който подлежи на касационна проверка, в законоустановения срок и от лице с активна легитимация, за които съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена в границите на компетентност на главния архитект съобразно представените заповеди за предоставяне на права да издава заповеди за премахване на незаконни строежи съобразно чл. 225а от ЗУТ. В заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е постановена след съставянето на констативен акт по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, с който е установен строеж от пета категория- масивна плътна ограда с височина 2,40 м и дължина 3,40 м, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1937.572, УПИ ІІІ-572, кв. 8 а, находящ се в [населено място], [местност], [адрес]. Строежът е извършен през 2018 година. От заключението на приетата техническа експертиза се установява, че оградата е разположена на уличната регулационна линия на [адрес] между о. т. 470 и о. т. 471. Тя припокрива и имотната граница на описания поземлен имот. Строежът е извършен без необходимите строителни книжа. Изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това, са в съответствие със закона и се обосновават от събраните по делото доказателства. Налице са предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 2, които обуславят определянето на строежа като незаконен и премахването му на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Наредената за премахване ограда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ и според легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Плътната ограда е с височина от 2, 40 м, поради което за нея не намират приложение правилата на чл. 147, т. 7 от ЗУТ и чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ. Твърдението на жалбоподателя, че оградата е изградена от него по одобрен проект от 1986 година, е недоказано. По делото такъв проект, който касае изграждането на ограда, не е представен. Изводите на административния съд, че предвид времето на изграждане- 2018 година, спрямо строежа са неприложими правилата за търпимост, също са в съответствие с нормативната уредба и се обосновават се от събраните доказателства. Оплакването на касационния жалбоподател, че премахването на процесната ограда ще накърни сериозно интересите му, е неоснователно и недоказано. Административният съд е отбелязал, че атакуваната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Тя е да не се допуска незаконно строителство, съответно извършените незаконни строежи да се премахват. При констатиране на незаконен строеж, който не е и търпим, административният орган няма друга законова възможност, освен да разпореди премахването му. Освен това касационният жалбоподател не сочи вреди, до които премахването би довело и които биха били несъразмерни на целта на закона. По изложените съображения атакуваното решение се явява валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на главния архитект на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24 от НБПП, приложими на основание чл. 144 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение