Решение № 350 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9858/2019 г.

Решение № 350 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9858/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град София против решение № 1145/5.06.2019 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 979/2018 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-22000117007382-091-001/17.07.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София. Изложените доводи са за неправилна преценка на доказателства по делото относно фактите, релевантни за осъществяване на спорните доставки и нарушение на материалния закон относно предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за всяка инстанция. Ответникът – "Таурус Алпи" ООД, с. Кулата, община Петрич, чрез процесуалния си представител адв. М. Гайдарска от АДД "Балкански и партньори" оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Неоснователни са възраженията на ответника по касация, че жалбата не съдържа конкретни пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания в съответствие с чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК. Макар и непрецизно изложени, по същество доводите в касационната жалба са за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза, както и за нарушение на материалния закон, поради липса на действително осъществени доставки, като основна предпоставка за възникване и признаване на правото на данъчен кредит – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – Благоевград е бил ревизионен акт, в частта, потвърдена при обжалването по административен ред относно установените задължения по ЗДДС на "Таурус Алпи" ООД, с. Кулата, общ. Петрич за данъчни периоди м. 12.2014 г., м. 01, м. 03, м. 05., м. 11 и м. 12.2015 г., м. 06, м. 07, м. 08 и м. 09.2017 г. резултат от отказ на право на данъчен кредит в общ размер 148 884. 92 лева по фактури, издадени от "Спасови БГ 2015" ЕООД, "Роси Комфорт" ЕООД, "Матеко" ЕООД и "Нанси Д" ЕООД и в частта на начислените лихви за данъчни периоди м. 02. и м. 04.2015 г. и м. 01. 2016 г. Предмет на доставките са стоки – тишу рециклирано и тишу целулоза. С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт, като е приел, че са налице предвидените в чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит по спорните фактури. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорни от фактическа страна следните обстоятелства: Предмет на всички процесни фактури е доставката на стоки - тишу целулоза и тишу рециклирано, които са свързани с основната дейност на "Таурус Алпи" ООД. Ресурсната обезпеченост на ревизираното дружество и влагането на посочените суровини в неговото производство са потвърдени с ревизионния доклад. В ревизионния акт е потвърдена и приета последващата реализация на стоките, получени от процесните доставчици. Всички процесни фактури са включени в дневниците за продажби на доставчиците в съответните данъчни периоди. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза съдът е установил, че всички материали от спорните доставчици са заведени надлежно в счетоводството на ревизираното лице и са водени аналитично по сметка 302 "Материали" – по вид, количество и стойност. Според експерта воденето на счетоводната сметка предоставя възможност за проследяване на количеството вложен материал от съответния вид т. е. напълно е проследим пътят от покупката на съответната суровина (тишу) до преработката и влагането й в произведената продукция – домакински, санитарно – хигиенни и тоалетни изделия. В заключението на ССЕ е потвърдена ресурсната и кадрова обезпеченост на ревизираното лице. Установени са и приходите от основната дейност за м. 12.2014 г., за 2015 г. и 2017 г. Съдът се е позовал на изрична констатация в ревизионния доклад, че предметът на доставките е налице и не се оспорва наличието на доставените суровини и последващата им реализация чрез влагане в производството. Изложил е съображения за липса на каквито и да било констатации в ревизионния акт за евентуално участие на процесните доставчици в злоупотреби с ДДС. Отхвърлил е и аргументите на органите по приходите, че доставчиците, с изключение на "Матеко" ЕООД не са намерени и не са представили доказателства. Според съда това обстоятелство не е основание за отказ на правото на приспадане. В случая доставките са възложени по силата на договори, които съдържат уговорки относно вида и количеството на стоките, начина на доставяне, плащане и др. Според съда всички стоки са получени от "Таурус Алпи" ООД въз основа на подписани от двете страни документи – приемо – предавателни протоколи, стокови разписки и др. Тези документи удостоверяват и предаването на стоките. Всички доставки са документирани с фактури по чл. 114 ЗДДС. Всички доставчици са регистрирани по ЗДДС лица. Всички фактури са платени изцяло. От представените превозни и съпътстващи документи – товарителници, пътни листа, експедиционни бележки и др. съдът е приел, че всички стоки са получени в производствената база на "Таурус Алпи" ООД в гр. София, бул. "Самоковско шосе" № 2а. Като неоснователен съдът е отхвърлил и другият аргумент на органите по приходите за отказ на правото на приспадане, касаещ ресурсната обезпеченост на доставчиците, като се е позовал на съдебна практика на Съда на ЕС. По съображения от конкретни решения на Съда на ЕС съдът е приел, че липсата на доказателства доставчиците да са разполагали със стоките, също не е самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит. Според съда ревизиращите органи не спорят, че процесните доставки са извършени, но не са представили обективни данни, от които да се направи извод за злоупотреба с ДДС, не твърдят и не доказват, кои други доставчици са доставили процесната стока. Решението е неправилно постановено. Основателни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото. По силата на чл. 68 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС основна предпоставка за възникване и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по доставки на стоки е действителното им осъществяване. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на ДДС възниква, когато данъкът стане изискуем. На основание чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС данъкът става изискуем към момента на възникване на данъчно събитие. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие по доставката на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост върху стоките. Националният закон следва да се тълкува и прилага във връзка с тълкуването на понятието "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива, дадено от Съда на ЕС, според което това е прехвърляне в полза на получателя на правото фактически да се разпорежда със стоките, доставени му от друго задължено лице. Поради това фактите, релевантни за настъпване на данъчното събитие, които подлежат на установяване при спор относно осъществяването на доставките по чл. 6, ал. 1 ЗДДС са доставянето и получаването на стоките. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест е на жалбоподателя – страната, която претендира признаване на правото на приспадане. В разглеждания случай съдът е възприел изцяло и буквално обстоятелствата, посочени в жалбата на "Таурус Алпи" ООД, без да изложи собствени мотиви по фактите, установени от събраните по делото доказателства, които са релевантни за възникване на правото на данъчен кредит по спорните фактури. Неправилно съдът е приел, че в ревизионния доклад се съдържа изрична констатация, че предметът на доставките е налице и не се оспорва наличието на доставените суровини и последващата им реализация чрез влагане в производството. В ревизионния доклад липсват такива изрични констатации. Изводите, че всички стоки по процесните фактури са получени от "Таурус Алпи" ООД въз основа на подписани от двете страни документи и че тези документи удостоверяват и предаването на стоките, са изцяло бланкетни. В мотивите на съдебното решение съдът не е обсъдил съдържанието на представените по делото писмени доказателства – приемо – предавателни протоколи, стокови разписки, кантарни и експедиционни бележки. Представените по делото заверени преписи от складови разписки и товарителници (л. 227, гръб, л. 229, л. 231, л. 233, л. 235) във връзка с доставките от "Нанси Д" ЕООД, са нечетливи и съдът е следвало да даде указания за представянето им в четливи преписи. Стоковите разписки, приложени към фактурите, издадени от "Роси Комфорт" ЕООД, са подписани от съставил, а кантарните бележки са подписани от претеглилия стоките. В решението липсват мотиви и фактически установявания относно доставянето на стоките по спорните фактури, което е релевантно за осъществяването на доставките по чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Само от факта, че при ревизията не са направени корекции на ДДС на извършените продажби на готова продукция, за производството на която по принцип се използват стоки от вида на процесните, не може да се приеме, че стоките са доставени. Такъв извод не може да бъде направен и само по данните от счетоводството на ревизираното дружество – получател по доставките по сметка 302 "Материали" и сметка 303 "Продукция". Принципно вярно и в съответствие с тълкуването на Директива 2006/112, дадено в решението на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съдът е приел, че обстоятелството дали доставчиците са разполагали със стоките и възможността им да ги транспортират, при уговорен транспорт за тяхна сметка, не са основание за отказ на правото на данъчен кредит, освен при установени обективни данни за знание у ревизираното дружеството, че упражнява това право с цел злоупотреба. В тази връзка и в изпълнение на задължението по чл. 160, ал. 4 ДОПК да реши данъчния спор по същество, съдът е следвало да обсъди твърденията в решението на директора на дирекция "ОДОП" – София, че процесните фактури са с невярно съдържание и че с декларирането на спорните доставки жалбоподателят цели да получи данъчно предимство, на което няма право. Доказателствената тежест в съдебното производство за установяване на твърденията за злоупотреба с ДДС, е на решаващия орган. Съдът не е дал конкретни указания на основание чл. 171, ал. 4 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК на директора на дирекция "ОДОП" – София, че за тези обстоятелства не сочи доказателства. С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Спорът не е изяснен от фактическа страна, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В производството по чл. 226 АПК съдът следва да даде указания на "Таурус Алпи" "ООД" - да представи четливи преписи на приложените в административната преписка документи (складови разписки и товарителници) относно доставките от "Нанси Д" ЕООД. На ответника – директор на дирекция "ОДОП" – София на основание чл. 171, ал. 4 АПК следва да се дадат указания, че не сочи доказателства за твърденията си, че ревизираното дружество е упражнило правото си на данъчен кредит по процесните фактури с цел данъчно предимство, на каквото няма право. След изясняване на спора от фактическа страна, съдът следва да прецени законосъобразността на отказа на правото на данъчен кредит като обсъди съдържанието на представените писмени доказателства по процесните фактури във връзка със заключението на съдебно – счетоводната експертиза и изложи собствени мотиви по релевантните факти за осъществяване на доставките и по приложението на материалния закон. Първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,