Решение № 2069 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7968/2020 г.

Решение № 2069 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7968/2020 г., III о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от адв. Д. Златкова, като пълномощник на В. Тимев, Л. Кашкина, В. Тимева и В. Кашкин против решение № 119 от 03.06.2020 г., постановено по адм. дело № 574/2019 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлен иск срещу Община Кюстендил за заплащане обезщетение за причинени им неимуществени вреди от бездействие на администрацията. Касаторите чрез своя процесуален представител твърдят, че решението е неправилно, съдът не бил обсъдил всички релевантни за спора факти, въпреки представените доказателства за здравословното състояние на ищците по делото. Не съобразил материалния закон, в частност разпоредбата на чл. 169, ал. 6 от ЗУТ, която задължавала общината да предоставя достъпна среда, чрез поддържане на улици и съоръжения. Налице било доказано бездействие от страна на общината да асфалтира улица, да изгради осветление и тротоари, което не осигурявало на място проходима и поддържана улица. От своя страна бездействието да се осигури достъпна жизнена страна било в причинна връзка с вредите претърпени от ищците- невъзможност да се ползва автомобил, невъзможност да пренасят тежки вещи, да имат достъп до автомобил на спешна медицинска помощ. Касаторите сочат, че търпят вреди от това бездействие, т. к. са [здравословно състояние], което поставя в значително неудобство придвижването им и ползването на медицински и други услуги. Претендират разноски. Ответната страна – Община Кюстендил, чрез Кмета в отговора на касационната жалба, излага становище за неоснователност. В хода на производството по делото ищците не доказали незаконосъобразно бездействие от страна на общината, изразяващо се в неизпълнение на нейно задължение за осигуряване на достъпна жизнена и архитектурна среда на населението на [населено място]. Счита оспореното решение за законосъобразно постановено. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд при отхвърляне на исковата претенция за вреди. Община Кюстендил не изпълнила задължението си за осигуряване на достъп до имотите на ищците. Настоящата инстанция като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск, предявен от адв. Д. Златкова, като пълномощник на В. Тимев, Л. Кашкина, В. Тимева и В. Кашкин иск срещу Община Кюстендил за заплащане обезщетение за причинени им неимуществени вреди, представляващи претърпени такива в периода 01.12.2014 г. до 25.11.2019 г., в резултат на незаконосъобразни бездействия на Община Кюстендил, изразяващи се в неизпълнение на задълженията й за осигуряване на достъпна жизнена и архитектурна среда на населението. Размерът на исковата претенция е обезщетение общо в размер на 10 000 лв. по 2 000 лева за първите двама и по 3 000 лева за другите двама/, ведно със законната лихва върху сумата от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й изплащане. Първоинстанционния съд е отхвърлил изцяло исковите претенции с мотиви, че твърденията на ищците за претърпени неимуществени вреди се явяват недоказани и не са последица от незаконосъобразни бездействия на служители на Община Кюстендил. Липсата на пряка причинна връзка между незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника и причинени неимуществени вреди, като елемент от фактическия състав на отговорността, определяла неизпълнение на предпоставки за уважаване на иска по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предмет на касационна проверка е решение № 119 от 03.06.2020 г., постановено по адм. дело № 574/2019 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което исковете на касаторите в настоящото производство, са отхвърлени. За да отхвърли исковите претенции, Административният съд е приел не изпълнение на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно категорично установено незаконосъобразно бездействие от страна на Община Кюстендил да осигури достъпна жизнена среда, от което да произтичат неимуществени вреди за ищците. В решението си съдът излага правни изводи за недоказаност на иска относно конкретните фактически действия/бездействия и отговорните длъжностни лица или органи, в чиито задължения е извършването им, както и прякото им неблагоприятно въздействие в правната сфера на ищците. За да обоснове този извод, първоинстанционният съд изследва представените по делото писмени доказателства и доказателствата събрани чрез изслушване на съдебно-техническа експертиза. Доказателствата събрани в хода на производството по делото сочат на осъществена през 2010 г. от Община Кюстендил процедура по изменението на ПУП – ПР, която не е довършена и до този момент, поради отмяна по съдебен ред на заповед на Кмета на Община Кюстендил за изменението. Решението на Административен съд Кюстендил е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено поради следните съображения: Правилни са правните изводи на съда, че ищците следва да се обезщетят за действително понесените от тях вреди причинени им непозволено увреждане осъществено от общинския орган. В случая претенцията не е доказана по категоричен начин, т. к. не се установява от доказателствата събрани в хода на процеса, бездействие на общината да изпълни свои законови задължения. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължи се обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането причинено на граждани и организации от административен, държавен или общински орган. За да е основателен такъв иск е необходимо да са налице няколко предпоставки в процесния случай, а именно бездействие, действие на общинската администрация, противоправност на това бездействие, или изрично нарушаване на законови разпоредби вменяващи задължения, причиняване на вреди, които да са в пряка причинна връзка с това противоправното бездействие /действие/. Доказателствената тежест правилно е разпределена от съда и тя е на ищците, които следва да докажат всички предпоставки за уважаване на исковата претенция. Правилният анализ на фактите по делото е допринесъл за законосъобразните изводи на съда, че в случая не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ относно претендираните неимуществени вреди. В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни бездействия на ответника. Видно от доказателствата по делото със Заповед № РД-00723/03.08.2016 г. Кметът на община Кюстендил е одобрил проекта за изменение на плана за регулация за УПИ ІІ – 471, 658, ІІІ – 468, ІV – 467 и VІ – 263, кв. 14 по плана на [населено място], за изменение на границите на УПИ ІІ – 471, 658, ІІІ – 468, ІV – 467 и VІ – 263 и изменение на улица – тупик от о. т. 65 до о. т. 67 в кв. 14 по плана на [населено място]. Заповедта е обжалвана и с влязло в сила на 23.05.2017 г. Решение № 55/20.04.2017 г. по адм. дело № 285/2016 г. по описа на АС – Кюстендил, същата е отменена. В решението си по делото, съдът е дал изрични указания за законосъобразното осъществяване на процедурата по изменение на ПУП-ИПР, предвиждащ и промяна на улична регулация. В мотивите на това решение е прието, че "планът на селото от 1965 г. е действащ по см. На пар. 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ и проектираната по него улица, преминаваща през жилищната сграда в УПИ II и липсата на икономическа изгода за прокарване на улицата поради необходимост от изграждане на подпорни стени са недостатъци на плана, които могат да се отстранят след коригиране на кадастралната основа за УПИ VI от неговите собственици и последващо изменение на плана в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ- по общо съгласие на собствениците на имотите, засегнати от плана". Предвид изложеното, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая Община Кюстендил се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, но не може да бъде възложител на проект за изменение на ПУП – ПР в обхват ул. "Осогово" с о. т. 62 – до о. т. 67 и прилежащите към нея имоти. Едва след иницииране изменение на плана за регулация по одобрен проект с възложител собствениците на прилежащите имоти към улицата, Гл. архитект на община Кюстендил ще може да издаде разрешение за строеж за проблемния участък от улица "Осогово", включващо поставяне на настилка, улични тротоари, осветление и банкет. Следователно не може да се вмени във вина на Община Кюстендил бездействие за реализиране на проект за изменение на ПУП с изменение и на улична регулация, както законосъобразно приема първоинстанционният съд. Изложеното дава основание на настоящата касационна инстанция да приеме, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение