Решение № 7960 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9089/2015 г.
ВАСIII отделение30.06.2016 г.докладчик т Таня Куцарова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 449 от 13.7.2015 г., постановено по адм. д. № 343 от 2015 г. на Административен съд - П., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на решение № 26 от 11.02.2014 г. на Общински съвет - П., взето по протокол № 2 от 11.2.2014 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, във връзка с ал. 2 от ЗМСМА, чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне под наем и за разпореждане с имоти и вещи, собственост на [община] и правомощията на кмета на общината и кметовете на кметства, ОбС П. е разрешил продажбата на недвижим имот частна общинска собственост чрез публичен търг с тайно наддаване, представляващ ПИ с идентификатор 55155.508.748 с площ 9 770 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайна ползване, за търговски обект, комплекс, ведно с построените през 1974 г. в него четири сгради, подробно описани в решението, на обща стойност 449 780 лева, като е упълномощил кмета на общината да извърши процедура по продажбата на общинските имоти. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7960 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9089/2015 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационен протест на прокурор в Окръжна прокуратура П. против решение № 449 от 13.7.2015 г., постановено по адм. д. № 343 от 2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлил протеста на прокурор в Окръжна прокуратура П. против решение № 26 от 11.2.2014 г. на Общински съвет - П., взето с Протокол № 2. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно и се иска отмяната му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Общински съвет П. чрез процесуалния си представител в писмен отговор и становище оспорва основателността на касационната жалба. Счита жалбата за неоснователна и необоснована. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт енеблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Административен съд П. е било образувано по протест на С. Д., прокурор в Окръжна прокуратура П., против решение № 26 от 11.02.2014 г. на Общински съвет - П., взето по протокол № 2 от 11.2.2014 г. С решението, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, във връзка с ал. 2 от ЗМСМА, чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне под наем и за разпореждане с имоти и вещи, собственост на [община] и правомощията на кмета на общината и кметовете на кметства, ОбС П. е разрешил продажбата на недвижим имот частна общинска собственост чрез публичен търг с тайно наддаване, представляващ ПИ с идентификатор 55155.508.748 с площ 9 770 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайна ползване, за търговски обект, комплекс, ведно с построените през 1974 г. в него четири сгради, подробно описани в решението, на обща стойност 449 780 лева, като е упълномощил кмета на общината да извърши процедура по продажбата на общинските имоти. С обжалваното решение съдът е отхвърлил протеста на прокурор в Окръжна прокуратура - П. против решение № 26 от 11.2.2014 г. на Общински съвет П., взето с Протокол № 2. Така постановеното решение е валидно, допустимо но е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила ие необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът в мотивите си е приел, че с решение № 233/25.11.2013 г. е обявен за частна общинска собственост ПИ с идентификатор 55155.508.26 по КК и КР на [населено място], ведно с построените в него сгради. Същото решение е протестирано пред Административен съд П. от прокурор в Окръжна прокуратура, като е образувано адм. д. № 981/2013 г., приключило с решение № 129/28.02.2014 г. С това решение административният съд е отменил решение № 233/25.11.2013 г. на ОбС П. в частта му, с която е обявен за частна общинска собственост ПИ с идентификатор 55155.508.26 по КК и КР на [населено място], с площ от 31 024 кв. м., ведно с построените в него сгради, актувани с актове за ПОС № № 79/27.03.2007 г., 154/27.11.2009 г. и акт № 280/24.04.2013 г., съставляващ УПИ VIII-26, Зона за отдих и рекреация по действащия РП на Индустриална зона на [населено място]. С Решение № 14688 от 08.12.2014 г. по адм. дело № 4732/14 г. на ВАС е отменено решението на административен съд -П., като вместо него е постановил - отменил е Решение № 233от 25.11.2013 г. на общинския съвет П. в частта, с която е обявен за частна собственост имот с идентификатор 55155.508.28 по КК и КР на [населено място] с площ от 10535 кв. м. в едно с построените в него сгради, актуван с акт за публична общинска собственост № 166 от 10.03.2010 г., съставляващ УПИ II - летен плаж в кв. 2а по действащия регулационен план на индустриална зона [населено място], като в останалата част ВАС е оставил в сила решението на Административен съд - П.. С оглед на така постановените решения се установява, че решение № 233/25.11.2013 г. на ОбС-П. и протестираното решение № 26/11.02.2014 г. на ОбС П. се отнасят до идентичен обект. За да отхвърли протеста съдът приел от правна страна, че спорният въпрос е дали към дата 11.02.2014 г. е бил сменен статутът на собствеността на процесния имот, т. е какъв е характерът на решение № 233 от 25.11.2013 г. - индивидуален административен акт или общ административен акт и дали подаденият протест е спрял изпълнението на акта. Съдът е направил извод, че решение № 233 от 25.11.2013 г. е общ административен акт, тъй като е с еднократно правно действие и засяга права, свободи и законни интереси на неопределен кръг лица. Административния съд е установил още, че не е правено искане за спиране на изпълнението на решение № 233 от 25.11.2013 г. Съдът е приел, че с оглед на изложеното основното възражение на окръжна прокуратура П., оспореният акт е законосъборазен, издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му правомощия при спазване на адмнистративнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона, тъй като към момента на гласуване на процесното решение - Решение № 26/11.02.2014 г. собствеността на процесният имот е била - частна общинска собственост а не публична общинска собственост . В действителност налице е спор относно характера на собствеността, но законодателят изрично е предвидил, предварително изпълнение на общите административни актове, като е дал възможност на оспорващите да искат от съда спиране изпълнението на общия административен акт. Видно от приетите по делото доказателства искане за спиране изпълнението на общият административен акт не е правено. Решение № 26/11.02.2014 г. на Общински съвет П. не е прието в противоречие с нормата на чл. 166, ал. 1 от АПК, тъй като относно Решение № 233/13 г. на Общински съвет П. законодателят е допуснал предварително изпълнение, което изпълнение не е било спирано, с оглед обстоятелството, че в протеста на прокурора липсва такова искане . Тези изводи на съда не кореспондират с приложимите правни норми на ЗОС. П. първоинстанционния съд е оспорено по реда на чл. 16 АПК решение на Общински съвет П., с което същият се е разпоредил с имот - частна общинска собственост, както се изрично се сочи в него. Разпореждането с имоти- общинска собственост е предвидено в нормата на чл. 8 ЗОС, съгласно която придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет. Редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти ивещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област. Законът създава императивна забрана за разпоредителни действия с имоти, които са публична общинска собственост, като предоставя право на общинския съвет на извършва разпоредителни действия само с имоти, които са частна общинска собственост. Съгласно чл. 7 ЗОС имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица, т. е. тези имоти са изключени от закона изцяло от гражданския оборот. Имоти - публична общинска собственост, могат да се обременяват с ограничени вещни права само в случаите, определени със закон. Забраната ал. 1 на чл. 7 ЗОС относно разпоредителните действия с публичната собственост е абсолютна и не допуска изключение. Нормите, с които законът защитава публичната собственост, предвид целта на съществуването й, са свръхповелителни и нарушението им винаги опорочава разпоредителното волеизявление до степен на незаконосъобразност, която може да се преценява и под формата на нищожност. Причината за това е че разпореждането с имоти публична собственост е изцяло изключено като правна възможност за общинските съвети, тези имоти не могат да бъдат предмет на разпоредителни действия изобщо, при никакви условия, т. е. органите на местно самоуправление не разполагат с компетентност да се разпореждат с имоти - публична общинска собственост. а липсата на компетентност винаги води до нищожност на адимнистративния акт. В областта на разпоредителните действия, правомощия на общинските съвети за разпореждане се ограничават само до имотите - частна общинска собственост. За преценката за законосъобразностна оспореното решение № 26/11.02.2014 г. от значение е дали имотът, който е предмет на разпоредително действие е частна общинска собственост, както е посочено в него или е публична общинска собственост. Макар да не разполага с право да се разпорежда с публична собственост, общинският съвет, по силата на нормата на чл. 6 ЗОС е компетентен да промени статута на собствеността от публична в частна. Това се извършва по реда на чл. 6 ЗОС, а актът с който се упражнява това прамощие подлежи на контрол за законосъобразност. За законосъобразното разпореждане с имотите, статутът на собствеността на които е бил предмет на промяна, от значение е не какъв е видът на акта, според критериите в АПК, а дали същият е влязъл в сила, т. е. дали е породил окончателно със задължителна материална сила своите правни последици. Това е така, тъй като актът / без значение дали може да се квалифицира като един от трите вида актове, уредени в АПК/ по своя вид е конститутивен административен акт и едва след влизането му в сила може да постигне целяната правна промяна в правната действителност. Ето защо съдът неправилно е разсъждавал, като е извършил преценка за това изпълняем ли е актът по чл. 6 ЗОС. И. на администартивен акт, обжалван по съдебен ред би имала значение само когато той създава права или задължения и непосредствено засяга права, свободи и законни интереси на граждани и организации. Предвид особената закрила на публичната собственост, произтичаща от закона - чл. 7, ал. 1 ЗОС, от значение за възникване на разпоредителната компетентност на общинския съвет е моментът в който собствеността от публична окончателно се трансформира в частна, а това зависи от влизане в сила на решението по чл. 6 ЗОС. Д. се приеме обратното становище, както е приел необосновано и съдът означава да влезе в сила решението за разпореждане с имот, който по същество представлява публична собственост, доколкото решението за промяна на статута на имота е отменено с влязло в сила съдебно решение, а общинският съвет да извърши разпореждане с такава собственост, в противоречие с абсолютната забрана на чл. 7, ал. 1 ЗОС. О. от това - предметът на разпореждане, което общинският съвет е посочил в решение № 26/11.02.2014 г. е частна общинска собственост, какъвто имотът обективно не е, т. е. освен нарушаване на императива на чл. 7, ал. 1 ЗОС, нарушено е и изискването за форма и съдържание на решението, нарушен е и ччл. 30 АПК задължаващ адимнистративитня органда вземе под внимание всички фактии обстоятелства от значение за административноправния спор, които в случай са свързани с основния въпрос за статута на собствеността. За да не се достига до такова противоречие общинският съвет е разполагал с правото на спре административнот опроизводство по разпореждане с общинско умещество до влизане в сила на съдебното решение по оспорване на акта по чл. 6 АПК, но същият не се е възползвал от това правомощие, което е довелодо приемане на незаконосъборазен адимнистративен акт. С оглед изложеното, решението на административния съд следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което решение № 26/11.02.2014 г. взето по протокол № 2 на осн. чл. 21, ал. 1, т. 8, вр. чл. 2 ЗМСМА на общински съвет П. следва да се обяви за нищожно, поради липса на материалноправна компетентност за извършване на разпоредителни дейсгтвия с публична общинска собственост. Водим от горното, Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
1- чл. 35, ал. 1