Решение № 10569 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4157/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на П. Р. А., [ЕГН], чрез адв. М. Иванов, срещу Решение 482/12.02.2024 г., постановено по адм. дело 173/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че решаващият съд не е обсъдил надлежно възраженията за нищожност на процесния ревизионен акт (РА). На следващо място касаторът изразява несъгласие с констатациите на органите по приходите за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. В тази насока счита, че съдът е игнорирал напълно резултатите от експертните заключения и не е признал декларираната сума в размер на 50 000 лв., получена от наследствената маса. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и при условията на алтернативност РА да бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен и необоснован. В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява и не взема становище по хода на делото. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, я оспорва като неоснователна по съображения в писмен отговор и моли да бъде отхвърлена от съда. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на касатора и установените факти по делото, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Велико Търново е бил РА Р-04000422002868-091-001/13.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 21/27.02.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на П. А. при ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са определени допълнителни задължения за данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 7 257 лв. и лихви за просрочие в размер на 4 136,82 лв., за 2017 г. в размер на 6 645 лв. и лихви в размер на 3 116,02 лв., изравнителни вноски за здравно осигуряване за 2016 г. в размер на 2 294,40 лв. и лихви в размер на 1 307,91 лв., за 2017 г. в размер на 2 275,20 лв. и лихви в размер на 1 066,90 лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е взел предвид, че с Решение 96/07.04.2022 г., постановено по адм. д. 48/2022 г. на Административен съд Велико Търново е прогласена нищожността на издадения РА от 16.03.2020 г. на жалбоподателя за процесните данъчни периоди и на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК преписката е изпратена на компетентния орган по приходите за възлагане на нова ревизия. Ревизионното производство със съответния предметен обхват е възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-04000422002868-020-001/08.06.2022 г., изменена впоследствие със ЗИЗВР Р-04000422002868-020-002/07.09.2022 г. и ЗИЗВР 04000422002868-020-003/04.10.2022 г. При съпоставка на събраната информация за доходите и източниците на финансиране на ревизираното лице от органите по приходите са установени основания по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията, изразяващи се в неподаване на данъчни декларации до започване на съответното производство и несъответствие между декларираните и/или получените доходи и имущественото състояние на физическото лице. За тези обстоятелства в хода на ревизията на П. А. са връчени уведомление и искане за представяне на обяснения и документи, чрез които е бил надлежно информиран, че производството е по особения ред на облагане на доходите съгласно чл. 122 - чл. 124а ДОПК. Констатациите и предложенията за установяване на задължения са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-04000422002868-092-001/15.11.2022 г. По искане на жалбоподателя по делото са допуснати съдебно-оценителна (СОЕ) и съдебно-икономическа експертизи (СИЕ), чиито заключения са приобщени като част от доказателствения материал в с.з. на 23.10.2024 г. и на 22.01.2024 г. Отговорите на вещите лица са обсъдени в мотивите по същество, но същите не са достатъчни за оборване на изводите в РД/РА. От правна страна съдът е потвърдил валидността на оспорения РА, отхвърляйки наведените оплаквания за нищожност. Прието е, че актът отговаря на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК, съставен като електронен документ и подписан с валидни квалифицирани електронни подписи на възложилия производството орган и ръководителя на ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК. Първоинстанционният съд е формирал крайно заключение за неоснователност на жалбата след преценка на фактите и събраните доказателства по делото. Посочено е, че твърденията за получена по наследство сума в размер на 50 000 лв. не са доказани по несъмнен начин. Аналогичен извод е направен и по отношение на тезата за частична симулативност на договорите за продажба на МПС от 2016 г. и 2017 г. В хода на ревизионното производство от ОДМВР Велико Търново и от нотариуси са събрани договорите за продажби на МПС, които ревизиращият екип е съобразил като достоверни. Според съдебното решение, не е налице правно основание продажната цена, посочена в нотариално заверените документи, да бъде заместена за данъчни цели от стойностите по СОЕ. Процесният РА е потвърден като правилен и съобразен със законовите разпоредби на ЗЗО при съответното приложение на чл. 124а ДОПК. За това свидетелства, както подаването на декларация обр. 7 от задълженото физическо лице, за осигуряване по чл. 40, ал. 5 ЗЗО, така и видът на реализирания доход в случая. При това положение задълженията са обосновани от гледна точка на Тълкувателно решение 2 от 02.02.2022 г. по т. д. 8/2020 г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС. Обжалваното решение на Административен съд Велико Търново е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора, насочени срещу преценката за допуснати съществени нарушения на процесуалния ред за извършване на ревизията. Правилно и обосновано административният съд е отхвърлил всички доводи в тази насока. По делото не е спорно, че ЗВР от 08.06.2022 г., ЗИЗВР от 07.09.2022 г. и ЗИЗВР от 04.10.2022 г., са издадени от В. Недялков, на длъжност началник сектор при ТД на НАП Велико Търново. Компетентността на органа по приходите произтича от р. I, т. 10 на Заповед 1270/15.11.2021 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново. Не намира опора в закона предложението за ограничителното тълкуване на нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, според което процесната ревизия е могла да бъде възложена валидно единствено от същия орган по приходите, възложил предходното ревизионно производство. Подобен извод не следва и от Решение 96/07.04.2022 г., постановено по адм. д. 48/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Видно от ЗВР от 08.06.2022 г. и ЗИЗВР от 04.10.2022 г., в обхвата на ревизията са включени задълженията на физическото лице за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ и за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за 2016 г. и 2017 г., каквито са установените в резултат от надлежното провеждане на производството. При разрешаването на главния въпрос, свързан със законосъобразността на установените допълнителни задължения с РА, не са допуснати наведените с касационната жалба пороци. Аргументите на жалбоподателя, релевантните факти и ангажираните доказателства в хода на делото са взети предвид при постановяване на решението за отхвърляне на оспорването на П. А.. Извършената касационна проверка сочи, че доказателствената тежест е разпределена правилно от съда съгласно оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 във вр. с чл. 124а ДОПК, при което крайните му изводи са верни и правно издържани. В хода на съдебния процес жалбоподателят не е успял да докаже твърденията си за получено наследство в размер на 50 000 лв. през 2017 г. от покойния си баща. В касационната жалба не са развити допълнителни съображения в тази насока, налагащи критична оценка на установените факти и изводите на първостепенния съд. Основният аргумент по същество е, че реално получените суми от П. А. по сключените договори за покупко продажба на МПС в нотариална форма, в лично качество и като пълномощник на съпругата си А. А., отговарят на пазарната стойност на автомобилите съгласно изчисленията на вещото лице в СОЕ. В тази връзка отново е заявено, че практикуваната от лицето дейност не води до формиране на доходи с неустановен произход. Настоящият състав споделя заключенията на решаващия съд за наличие на посочените в РА предпоставки по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В случая е установено несъответствие на имущественото състояние на ревизираното физическо лице и направените от него разходи с декларираните и/или получени доходи, което съставлява основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Предоставената възможност на задълженото лице да обоснове надлежно твърденията си осигурява правото му на защита и гарантира обективността на крайните изводи на съда. По отношение на обстоятелствата, касаещи източниците на доходи, разполагаемите средства и разходите на П. А., за които и самото ревизирано лице не е представило логични обяснения и доказателства, са приложими оборимите презумпции на чл. 123, ал. 1 и чл. 124, ал. 2 ДОПК. Решаващият съд е обсъдил твърденията или както сочи касатора житейската логика, по силата на която едно МПС пр. марка Ауди , модел А4 , рег. [рег. номер], бива закупено на 03.08.2016 г. на стойност 8 801 лв. и продадено в края на същата календарна година на стойност 600 лв. или на загуба от 8 201,24 лв. Заключенията по СОЕ и ССЕ са преценени съгласно привилото на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Събраните доказателства по делото от ОДМВР Велико Търново, нотариуси, обяснения на съпрузите Асенови, че дейността и финансовите отношения са осъществявани само от П. А., потвърждават изцяло констатациите в РА. Крайното заключение на решаващия съд по приложението на ЗЗО се споделя, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, следва да бъде направено препращане към останалите мотиви на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния административен акт. Съгласно Тълкувателно решение 2 от 02.02.2022 г. по т. д. 8/2020 г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, не съществува противоречива съдебна практика относно облагането по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за еднолични търговци, регистрирани по чл. 56 и сл.от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. За тях при провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични средства, е свързана с тяхната търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК. При този изход на делото и с оглед своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП се дължат разноски в размер на 2 897,94 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, определено на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Неоснователно е възражението за прекомерност по отношение на присъдените от първоинстанционния съд разноски с оглед на даденото от СЕС тълкуване в Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. При определянето на разноски в съдебното производство по дела с предмет обжалване на РА, какъвто е процесният, са приложими правилата на чл. 161 ДОПК. Съобразно това настоящият съдебен състав счита, че определените в чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения нямат обвързващ характер и могат да служат единствено като ориентир при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, дължимо на посоченото законово основание. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,