Решение № 15662 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3270/2012 г.

Решение № 15662 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3270/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, от "Гидеон - Юписс" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Русе пл. Св. троица № 2, вх, ет. ап. 18, представлявано от Илиана Сашева Петрова, против Решение № 166 от 26.01.2012 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, VIII състав, постановено по адм. д. № 2626 по описа за 2011 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 1005343/20.04.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта потвърдена с Решение № 375/15.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, с която в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Чико - Илия Стоянов", на дружеството са установени задължения по ЗДДС за д. п. м. 08.2005 г. в размер на 3999,18 лв. със съответните лихви за просрочие. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска неговата отмяна и присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП Варна, редовно призован, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата срещу Ревизионен акт № 1005343/20.04.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта потвърдена с Решение № 375/15.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП. С тази част на РА в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури № 20/30.08.2005 г., № 21/30.08.2005 г., № 22/31.08.2005 г., № 23/31.08.2005 г. и № 24/30.08.2005 г., издадени от ЕТ "Чико - Илия Стоянов", на дружеството са установени задължения по ЗДДС за д. п. м. 08.2005 г. в размер на 3999,18 лв., и са начислени съответните лихви за просрочие. За да откажат правото на данъчен кредит по посочените фактури, органите по приходите са приели, че по отношение на доставчика ЕТ "Чико - Илия Стоянов" е налице основанието по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) вр. чл. 6 от ЗДДС (отм.) - липса на доказателства за реалност на доставките и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.) - липса на данъчна фактура. Съдът е анализирал събраните при насрещните проверки на ЕТ "Чико - Илия Стоянов" писмени обяснения, според които фирмата от създаването до заличаването си осъществява търговия с разнообразни стоки предимно хранителни и има назначени работници. В обясненията е посочено, че считано от м. май 2007 г. ЕТ "Чико - Илия Стоянов" е заличено като фирма и е продадено на "Чико" ЕООД чрез договор за продажба по чл. 15 от ТЗ. В конкретния случай, съдът е счел за установено по делото, че фактурите по които жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит, са съществували в периода в който е упражнено правото. Същите са включени в дневника за продажби на ЕТ "Чико" за м. 08.2005 г., както и в дневника за покупки на жалбоподателя. Не са представени обаче фактури и съпътстващи документи за предходни доставки. В съдебното решение е посочено, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин възможността на доставчика да извърши фактурираните доставки, както и факта на предаване на стоките на получателя. В следствие непредставяне на хронологията на записванията по сметка 303, както и на извлечение за с/ка 401 доставчици, не може да се установи кореспонденцията между тях и заприхождаването на стоките в счетоводството на доставчика. Обобщеното описание на артикулите във фактурите издадени от ЕТ "Чико", без приложен опис към тях, препятства идентифицирането на стоките и съпоставката им с тези по фактурите от предходните доставчици. Цитираното описание е пречка да бъде определен конкретния предмет на процесните доставки, в който смисъл са направени констатации в ревизионният акт. Това възпрепятства преценката за възникването на условието по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, тоест не може да се приеме, че в случая собствеността върху вещите е прехвърлена. Освен, че не е доказано доставчикът да е разполагал с фактурираните количества стоки, съдът се е мотивирал и с непредставянето на доказателства за предаването им на получателя. Разгледаните несъответствия в хронологията на съставяне на документите, мястото на товарване на стоката, мястото на нейното фактуриране, начинът по който е описана стоката и неустановяване възможността на доставчика да извърши доставката, водят според административния съд до извода, че представените от жалбоподателя писмени доказателства не документират реално настъпило данъчно събитие. Вещото лице е констатирало налични количества и съотносимост между стоките по процесните фактури и тези, осчетоводените като налични при ЕТ "Чико". Съдът не е кредитирал заключението в тази част, тъй като констатацията за наличие на стока към датата на доставките, е обоснована само въз основа на извлеченията от с/ка 303 за м. юли и август 2005 г., в които не са отразени кредитни обороти. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Не е налице соченото от касатора основание за отмяна на решението в обжалваната част. Последното е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), което обстоятелство правилно е изследвано от Варненския административен съд. Данъчно - задълженото лице е длъжно да докаже положителния факт, съставляващ наличието на доставка, като предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. По делото не са ангажирани доказателства в тази връзка, поради което съдът правилно е приел, че не е оборена презумпцията на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.). Всички представени и приложени по преписката доказателства са надлежно обсъдени от Варненския административен съд. Доказателства, които според касатора са достатъчни, за да обосноват право му на данъчен кредит, са обсъдени в първоинстанционното решение, така че не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Издаването на фактурата и счетоводните документи, сметки и ведомости не доказват реалност на доставката. Тези изводи не се променят от изслушаното и прието в първоинстанционното производство заключение по съдебно - счетоводна експертиза. Заключението е констатирало, че доставчикът е разполагал с налични стоки в периода на издаване на процесните фактури, като в тази част, същото правилно не е кредитирано. За част от стоките, експертизата е дала заключение, че наличните стоки са по-малко от продадените. При съвкупната преценка на заключението с останалите доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК първоинстанционният съд правилно не е дал вяра на част от експертните констатации, мотивирайки се с обстоятелството, че по кредита на сметката за посочените периоди не са отчитани кредитни обороти - продажби, поради което не може да се установи салдото на сметката в края на периода. В този смисъл, касаторът е следвало да докаже, че е разполагал фактически със стоки на посочената стойност и те са били в неговата разпоредителна власт. Предвид липсата на доказателства за мястото на натоварване на стоката, мястото на нейното фактуриране, начинът по който е описана стоката и неустановяване възможността на доставчика да извърши доставката, несъответствията във водената хронология на документите съдът намира, че липсват доказателства за наличието на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Събраните в хода на установителното производство доказателства не съдържат обаче нужната информация, за да могат да се установят релевантните за спора факти, тъй като не е представена хронологията на записванията по сметка 303 и извлечение за сметка 401. Предмет на всички фактури са родово определени вещи, правото на собственост върху които се прехвърля с предаването на вещта съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Установяването на факта на транспортиране, предаване и приемане на стоките е от съществено значение. Не са представени и други счетоводни документи за заприхождаване и наличност на стоки при доставчика. Общото описание на артикулите във фактурите, издадени от ЕТ "Чико" е пречка да се идентифицират стоките. Ето защо е обоснован извода на съда, че по делото не са на лице доказателства, от които по безпротиворечив начин да се констатира индивидуализирането на родово определените вещи и тяхното отделяне, с постигане на съгласие за прехвърляне на собствеността върху тях. Доказателствената тежест за положителния факт, че е осъществена реална доставка, пада върху ревизираното лице. Решението е правилно, не е засегнато от основание по чл. 209, т. 3 АПК и съдът го оставя в сила. Касационната инстанция не присъжда на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение, тъй като страната не е представлявана и защитавана от юрисконсулт. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение