Решение № 9718 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13803/2017 г.

Решение № 9718 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13803/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), чрез юрисконсулт Велинова, за допълване на Решение № 4719/29.03.2019 г. по адм. дело № 13803/2017 г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение по т. 5. 8. от Протокол № 45 от проведеното на 7.11.2017 г. заседание на СК на ВСС, с което не е проведено гласуване за преместването на Е. Стоилова – съдия в Районен съд- Провадия, за "съдия" в Районен съд- Варна, тъй като същата не отговаря на изискването на чл. 191, ал. 1, изречение 1-во, предложение 2-ро от ЗСВ и решение по т. 5. 11. от Протокол № 45 от проведеното на 7.11.2017 г. заседание на СК на ВСС, с което е преместена, на основание чл. 160, вр. с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, М. Марчева- прокурор в РП- Тервел, на длъжност "съдия" в Районен съд-Варна. Насрещната страна – Е. Стоилова, при редовно призоваване не се явява, но в писмено становище намира молбата за допълване за основателна. Заинтересованата страна- М. Марчева, при редовно призоваване, не се явява и не се представлява. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в становищата на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: С посоченото решение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 187 и чл. 193, ал. 7 от Закона за съдебната власт, е отменено като незаконосъобразно решение по т. 5. 8. от Протокол № 45 от проведеното на 7.11.2017 г. заседание на СК на ВСС, с което не е проведено гласуване за преместването на Е. Стоилова – съдия в Районен съд- Провадия, за "съдия" в Районен съд- Варна, тъй като същата не отговаря на изискването на чл. 191, ал. 1, изречение 1-во, предложение 2-ро от ЗСВ и решение по т. 5. 11. от Протокол № 45 от проведеното на 7.11.2017 г. заседание на СК на ВСС, с което е преместена, на основание чл. 160, вр. с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, М. Марчева- прокурор в РП- Тервел, на длъжност "съдия" в Районен съд-Варна. В Решение № 12 от 27.07.2018 г. на Конституционния съд по конст. дело № 1/2018 г. е посочено, че "чл. 193, ал. 6 от ЗСВ не може да бъде разглеждана и оценявана по друг начин освен, като своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура. Тя е предназначена да осигури законов регламент в хипотеза на попълване на част от освободените в съответния орган на съдебната власт места, чрез нормиране на изрични, конкретни правила. Става дума за предварително обявен и проведен конкурс по един предвидим, справедлив и еднакъв за всички участници в него начин. " Така характеризирана и тълкувана от КС на РБ, нормата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ е дала основание на Върховния административен съд, петчленен състав, в мотивите на Решение № 915 от 22.01.2019 г. по адм. дело № 8592/2017 г., да приеме, че новата чл. 193, ал. 6 ЗСВ ще се прилага само за откритите и приключили конкурси след 9.08.2016 г. и то при наличието на всички задължителни предпоставки, уредени в нея. От този момент нататък възниква и материалното право на участниците в конкурса да бъдат преместени или повишени. В § 210 от ПЗР към ЗИДЗСВ /ДВ, бр. 62 от 2016 г. в сила от 09.08.2016 г. / е предвидено, че "започналите до влизане в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват по досегашните условия и ред". С този параграф се преустановява и спорът относно действието във времето на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Това означава, че след постановените решения на КС и на петчленен състав на Върховния административен съд, решенията на колегиите на ВСС, не могат да бъдат издавани на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, когато се отнасят до участници в конкурси, проведени по досегашния ред - редът до 9.08.2016 г. Издаденото решение на това основание, когато е обжалвано пред съда и делото е висящо, е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон, поради което е и отменено. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Посочената хипотеза не е налице въпреки спазения срок. Това е така, защото освен наличието на субективно право, което е упражнено в срок, за да е допустимо искането за постановяване на допълнително решение, трябва решението, чието допълване се иска, да е непълно. Непълнота на съдебния акт е налице само, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, но само по това искане, което е процесуално допустимо. Затова, не представлява непълнота на съдебния акт непроизнасянето на съда по такива искания на страната, чието разглеждане и решаване в конкретното производство е недопустимо. Следва да се отбележи, че в настоящата хипотеза Съдийската колегия на ВСС взема своите решения в условията на оперативна самостоятелност. Както е отбелязано в правната доктрина"Оперативната самостоятелност ще бъде налице в случаите, когато правната норма очертава една рамка/предели/ за действие, в която компетентният орган може да прояви определена по закона свобода на преценка при вземане на едно или друго решение, влизащо в кръга на неговите правомощия. Предоставената от закона разпоредителна власт дава възможност на органа на държавно управление за всеки конкретен случай да преценява дали да действа, кога да действа и как да действа. "/"Административно право на РБългария, Обща част", издание 2001 г., проф. д-р И. Дерменджиев, доц. д-р Д. Костов, доц. д-р Д. Хрусанов/. Съгл. чл. 30, ал. 5 от Закона за съдебната власт, СК на ВСС осъществява правомощия по назначаване, повишаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, като "организира и провежда конкурсите за съдийските длъжности... "/ал. 9/., т. е. кадровият орган упражнява оперативната си самостоятелност в определените от закона граници и формира решението си при отчитане на законово определените качества на кандидата за преместване, на основание чл. 160 от ЗСВ, като използва допустимите от закона средства за това. Проведеният конкурс, обявен през 2015 г., за преместване на длъжност "съдия" в районен съд, в който е участвала и Е. Стоилова е факт от обективната действителност и нейното класиране, при наличие на освободена длъжност в този орган на съдебната власт, не може да не бъде отчетено при преценката на органа, защото е част от конкурсната процедура, която следва да приключи с решение на колегията, обективирано по такъв словесен начин, от който би могла да стане ясна волята му. Преценката на кандидатите е компетентност в дискрецията на Висшия съдебен съвет, а не на съда. Както е посочено в решението на съда, чието допълване се иска, по отношение на М. Марчева СК на ВСС не е имала правно основание да извърши преместване по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, като за Е. Стоилова също не е приложимо правното основание. Спорът е приключил, но решение в хипотезата на чл. 193, ал. 6 от АПК, съдийската колегия не може да вземе. Ето защо са и отменени процесните решения о т. 5. 8. и т. 5. 11. от Протокол № 45/07.11.2017 г. С молбата за допълване се цели постановяване на различен резултат от Върховния административен съд, което не може да се постигне по реда на чл. 176, ал. 1 АПК. Следва да се отбележи, че предмет на допълване е съдебното решение - диспозитивът. Мотивите не са част от съдебното решение по аргумент от чл. 172а, ал. 2 АПК, поради което допълването им по реда на чл. 176 АПК е неоснователно. Чрез института на "допълване на съдебното решение" не могат да се попълват мотивите на съдебния акт, като се твърди, че решението не е напълно мотивирано. Когато говори за непроизнасяне по част от искането, кодексът визира непроизнасяне с диспозитив на съдебния акт. В постановеното от Върховния административен съд решение, съдът се е произнесъл по цялото оспорване, като административните актове са отменени поради липса на предпоставките, както бе вече посочено, административният орган да разглежда подадената молба по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ и по аргумент от § 210 от ПЗР на ЗСВ. Ето защо, по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК, съдът не може да ревизира постановения по делото съдебен акт, в каквато насока са исканията на СК на ВСС. Формирана е воля по целия спорен предмет, която съдът безпротиворечиво е изразил в мотивите и диспозитива на решението и искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,