Решение № 13319 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3992/2020 г.

Решение № 13319 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3992/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 175 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК. Образувано е по молба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", гр. Пловдив, чрез юрк. Ц. Дамянова за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 9015/7.07.2020 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 3992/2020 г. Молителят твърди, че при постановяване на решението съдът е допуснал очевидна грешка в диспозитива, изразяваща се в неизписване на единния граждански номер /ЕГН/ на П. Томов. Твърди се, че съдебното решение като изпълнително основание очертава предмета и страните на принудителното изпълнение и в тази връзка с непосочването на ЕГН на страната се създава пречка за индивидуализацията на длъжника в изпълнителното производство, респ. при издаването на изпълнителен лист. Иска постановяването на съдебен акт, с който грешката да се поправи и диспозитива на решението да се допълни. Ответникът - П. Томов, не е изразил становище по искането за поправка на очевидна фактическа грешка. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решението е неоснователно, като съображенията за това са следните: С решение № 9015/7.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3992/2020 г., Върховният административен съд е отменил решение № 241/30.01.2020 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по адм. дело № 1743/2019 г. в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-16001616000940-091-001/21.12.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 128/28.02.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно –осигурителна практика", гр. Пловдив относно установените задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. за разликата над 28 247. 37 лева до 32 199. 47 лева и съответните лихви за разликата над 22 012. 63 лева до 25 092. 43 лева и за 2014 г. в размер на 5 483. 88 лева и лихви в размер на 2 028. 58 лева, както и в частта на присъдените в полза на П. Томов съдебни разноски за сумата над 195. 02 лева и вместо него постановява отхвърляне на жалбата на П. Томов от [населено място] против ревизионен акт № Р-16001616000940-091-001/21.12.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, в частта на установените задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. за разликата над 28 247. 37 лева до 32 199. 47 лева и съответните лихви за разликата над 22 012. 63 лева до 25 092. 43 лева и за 2014 г. в размер на 5 483. 88 лева и лихви в размер на 2 028. 58 лева. Със същото решение Върховният административен съд е оставил решение № 241/30.01.2020 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по адм. дело № 1743/2019 г. в останалата част и е осъдил П. Томов от [населено място] да заплати на Национална агенция за приходите сумата 3067. 26 лева разноски за двете съдебни инстанции. Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на П. Томов от [населено място] сумата 46. 13 лева, разноски за касационното производство. В конкретния случай не е налице писмена грешка, грешка в пресмятането или друга очевидна неточност по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК. Не е налице противоречие между приетото в мотивите на решението относно страните по делото и данъка, който се дължи и диспозитива, включително и в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 1, т. 5 АПК задължителни реквизити на съдебното решение са имената, съответно наименованието, на страните. Волята на законодателя при индивидуализиране на страните, участващи в съдебното производство е ясна и обхваща посочването на имената, съответно наименованието им, като съдът няма задължение в диспозитива на решението да посочва ЕГН на физическите лица, респ. ЕИК на юридическите лица и едноличните търговци, тъй като те не са част от наименованието им. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика на ВАС, първо отделение – адм. дела № 1627/2017 г., № 5713/2019 г., 9940/2019 г., № 9382/2019 г., която настоящият състав споделя. С оглед изложеното, искането по чл. 175, ал. 1 АПК като неоснователно следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение