Решение № 14161 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8216/2013 г.

Решение № 14161 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8216/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на началник сектор София при РДНСК - Югозападен район против решение № 1863 от 19.03.2013 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 10227/2012 г., с което е отменена негова заповед № ДК-02-СО-26/24.03.2010 г., издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Надстройка на едноетажна стопанска сграда", находящ се в УПИ VI-37, кв. 4 по плана на гр. София, м. "с. Мрамор", ул. "Васил Левски" № 8, район "Връбница" - СО. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна Стефан Ненчов Митов изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта за материалноправно незаконосъобразна на изложеното в нея основание за издаването й. Решението е валидно, допустимо и правилно. В изпълнение задължителните указания по отменителното решение на ВАС № 12844/17.10.2012 г. по адм. дело № 4877/2012 г., административният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, със събиране на допустими доказателства относно компетентността на органа, издал оспорената заповед. Обоснован е изводът за липса на основанията по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за квалифициране на строежа като незаконен, както и ирелевантност на преценката за търпимост по § 16 ДР на ЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ. По делото е установено, че процесната сграда представлява двуетажна, масивна монолитна сграда със стоманобетонна конструкция, външни и вътрешни стени от тухлена зидария, с двускатна дървена покривна конструкция, покрита с керемиди с кота стреха около 5,10 м и кота било около 6,60 м. Извършеното правилно е квалифицирано от съда като надстройка, тъй като представлява реална част от строеж, обособена в самостоятелен обект, като функционалното му предназначение е без правно значение. Установено е от доказателствата по делото, че процесният строеж е изпълнен в периода след 1993 г. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № С9-496-1 и № С9-496-2 от 15.12.2009 г. са оборени в съдебното производство, с представените одобрени проекти, разрешение за строеж и заключението на неоспорените съдебно-технически експертизи. От събраните доказателства се установява, че за процесната надстройка има издадено разрешение за строеж и одобрен архитектурен проект, като изпълнението на строежа е в отклонение с одобрения проект. При тези установявания следва, че процесната надстройка не попада в хипотезата на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на което правно основание е издадена оспорената заповед и правилно е отменена с обжалваното решение. Неоснователни са доводите на касатора за несъответствие на процесния строеж с предвижданията на квартално застроителната разработка от 1993 г., защото касаят основания, невизирани в заповедта. Материалната законосъобразност на административните актове се преценява само спрямо фактите, които са основания за издаването му. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника, който е направил своевременно искане за това и до доказания размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,