Решение № 15550 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9977/2018 г.
ВАСVIII отделение12.12.2018 г.докладчик Благовеста Липчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 266/18.06.2018 г. по адм. д. № 125/2018 г. на Административен съд – П.. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15550 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9977/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "ТРТ" ООД, с. Д., О. П. против Решение № 266/18.06.2018 г. по адм. д. № 125/2018 г. на Административен съд – П.. Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е съобразил съдържанието на заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в обсега на които не е включена урбанизираната територия на с. Д.. Поради това счита, че издаденият АУЗД е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "Местни приходи и такси" при О. П. с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - П. е законосъобразността на Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 17-970-1/04.10.2017 г., издаден от орган по приходите при О. П., потвърден с Решение изх. № 17/ММО-3545-1/10.01.2018 г. на Директор на Дирекция "Местни приходи и такси" при О. П., в частта относно установените на "ТРТ" ООД задължения за такса за битови отпадъци /ТБО/ за 2015 г. и 2016 г. За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения АУЗД в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че събраните доказателства установяват фактическото предоставяне на всички компоненти, включени в услугите, за които се дължи ТБО на територията на с. Д.. Този извод е формиран след анализ на приложените графици на дружествата, извършващи дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване по улици, графици за ръчно метене, както и приемо - предавателни протоколи за извършените дейности. Решаващият състав е съобразил, че на територията на общината има изградено депо за събиране, транспортиране, временно съхраняване и депониране на отпадъци, като услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци спрямо имота на дружеството, находящ се в регулационните и строителни граници на с. Д., общ. П. са фактически осъществяни и за тях се дължи ТБО. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е анализирал съдържанието на заповедите на Кмета на О. П. по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. След като е разграничил безспорното между страните, решаващият състав е приел, че спорът се концентрира именно върху териториалният обхват на тези заповеди. Анализирайки съдържащите се в тях волеизявления, той правилно е приел, че след като районът на с. Д. не е посочен в точки 3. от тях, с които са конкретизирани районите, в които ще се извършват само услуги по обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистота на териториите за обществено ползване, то спрямо цялата урбанизирана територия на с. Д., като част от О. П., непопадаща в изключенията по т. 3, е разпоредено осъществяването на всички услуги, за които се дължи ТБО. Нейните размери за 2015 и 2016 г. са точно определени съгласно приложимата Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на О. П. и въз основа на Решение № 287/29.01.2009 г. на О. П., с оглед на което законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че жалбата срещу оспореният АУЗД в атакуваната му част е неоснователна. Достигайки до този извод, той е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение