Решение № 15218 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1331/2013 г.

Решение № 15218 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1331/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Русе против решение № 21 от 19.12.2012 г., постановено по адм. д. № 307/2012 г. по описа на Административен съд гр. Русе. Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо, като не сочи конкретни основания за това и в условие на евентуалност навежда доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е обжалвано с частна жалба от Веселин Богданов Филипов в частта му за разноските. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Русе е отменил мълчалив отказ на кмета на Община Русе за предоставяне достъп до обществена информация по заявление № ЗДИ-1/03.08.2012 г., подадено от Веселин Богданов Филипов и е върнал преписката за произнасяне съобразно мотивите на решението. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по жалба на лице с правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване. Ето защо твърдяната от касатора недопустимост на решението не е налице. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на ЗДОИ, са законосъобразни. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че е налице мълчалив отказ за предоставяне на достъп до информация по заявлението, подадено от Веселин Богданов Филипов. След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Законосъобразен е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ, постановява изискуемото съдържание на решението за отказ. Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт в който при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. Още повече, и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде решение, с което да се произнесе по направеното искане. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ е правилен. Доводите в касационната жалба, че исканата информация не е обществена информация по смисъла на закона са неотносими към законосъобразността на обжалваното решение, тъй като това е основание за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, като тези обстоятелства следва да бъдат изложени в административния акт. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Частната жалба срещу решението в частта му за разноските е недопустима. Гражданският процесуален кодекс не съдържа аналогична норма на чл. 70 от ГПК (отм.) даваща право на страната да обжалва решението само в частта му за разноските. Съгласно действащата нормативна уредба страната може да обжалва решението в частта му за разноските само ако обжалва решението. Правилото на чл. 248, ал. 1 от ГПК регламентира, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Следователно частната жалба по своя характер е искане за изменение на решението в частта му за разноските, по което следва да се произнесе първоинстанционния съд. С оглед на изложеното частната жалба е недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част да се прекрати, а делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за изменение на решението в частта му за разноските. Разноски на частния жалбоподател представляващи платена държавна такса за частната жалба не следва да се присъждат предвид факта, че същата е недопустима. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,