Решение № 5927 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11040/2012 г.

Решение № 5927 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11040/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) - Перник против решение № 85 от 27.06.2012 г. по адм. дело № 83/2012 г. на Административен съд - Перник, с което е отменена заповед рег. № 104/16.02.2012 г. на същия административен орган, с която Румен Стоев Евтимов, държавен служител кат. Е, младши автоконтрольор I степен в група "Автоматизирани системи за контрол на правилата за движение" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Перник, е назначен на длъжност "старши полицай (ВПА)" в "Охрана на обществения ред" на "Охранителна полиция" към Районно управление "Полиция" (РУП) - Трън при ОДМВР - Перник. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие със закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, тъй като при издаване на административния акт са спазени всички изисквания на закона. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата на Евтимов да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението на Административен съд - Перник, е законосъобразно, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото от първоинстанционния съд. Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 186, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и в нея е посочено правното основание за постановяването й, което в случая съвпада с фактическото. Освен това подробни съображения за назначаването на служителя на друга длъжност в рамките на притежаваната категория се съдържат в предложението на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Перник. Последният не е непосредствен, но е пряк ръководител на служителя, който като младши автоконтрольор I степен в група "Автоматизирани системи за контрол на правилата за движение" на сектор "Пътна полиция" по линия на служебната йерархия е подчинен на началника на сектора. Ето защо настоящата инстанция приема, че изискванията на (чл. 174, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) са спазени, а съображенията на административния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни. Изпълнени са и изискванията на чл. 175, ал. 2 от ППЗМВР - извършена е оценка за изпълнението на длъжностните задължения на служителя за период над една година от комисия, назначена от директора на ОД МВР - Перник като орган по чл. 186, ал. 1 от закона (заповед № 13/05.01.2012 г.). В изпълнение на чл. 175, ал. 7 от ППЗМВР оценяваният служител е запознат с картата за оценка срещу подпис на 18.01.2012 г. и му е предоставена възможност за възражения (отбелязване върху картата). Общата оценка е изготвена на база предвидените в чл. 175, ал. 3 и ал. 4 от ППЗМВР критерии и е формирана при спазване изискванията на обявената със заповед № Iз-1831/10.10.2006 г. на министъра на вътрешните работи "Методика за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР" - получена е средна аритметична оценка за всеки критерий на база оценките на конкретните показатели, а общата оценка е сбор от оценките по критериите (т. 10, т. 13, т. 14 и т. 15 от методиката). Поради това настоящата инстанция приема, че при издавена на заповедта не са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила и изводите на административния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни. Въпреки това крайният извод на първоинстанционния съд е правилен и заключението на съдебния състав за отмяна на оспорената заповед като постановена в противоречие с материалния закон се споделя изцяло от настоящата инстанция. При правилно тълкуване на закона съдът приема, че предпоставките на чл. 191, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за назначаване на служителя на друга длъжност в рамките на притежаваната категория, не са изпълнени. Съгласно цитирания текст това може да бъде направено, когато са установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността и когато са изпълнени следните условия: служителят да отговаря на изискванията за заемане на новата длъжност и новата длъжност да е в същото населено място и по възможност в същата структура, а при липса на такава длъжност - и в друго населено място или структура на МВР (чл. 191, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР). В случая общата оценка за служебната дейност на Евтимов за периода на оценяване е 12 точки, което означава незадоволителни резултати от изпълнение на служебните задължения по смисъла на т. 17 от Методиката за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР. Не е изпълнено обаче изискването на чл. 191, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - новата длъжност да е в същото населено място в рамките на същата структура. В случая в нарушение на цитирания текст служителят е назначен в гр. Трън, въпреки че към момента на издаване на заповедта в гр. Перник има свободни длъжности, на чиито изисквания служителят отговаря. Този извод се подкрепя от данните в представената справка рег. № 6541/10.04.2012 г., издадена от началника на "Човешки ресурси", както и от обстоятелството, че непосредствено преди постановяване на процесната заповед е издадена заповед № К-1381/14.02.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която е обявен конкурс за 34 вакантни длъжности за служители кат. Е в ОД МВР - Перник. Всичко изложено мотивира настоящия състав да приеме, че оспорената заповед на директора на ОД МВР - Перник е постановена в противоречие с материалноправни разпоредби. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя административния акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие със закона. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният състав извършва проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението е постановено след обсъждане на доводите и възраженията на страните, на които е предоставена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на своите тези. Изводите на съдебния състав за незаконосъобразност на оспорената заповед са мотивирани и направени след съвкупна преценка на всички релевантни за изясняване на правния спор доказателства. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Перник е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото писмени доказателства, включително представените такива, установяващи, че към датата на постановяване на заповедта в гр. Перник са налице вакантни длъжности, които могат да бъдат предложени на Евтимов, тъй като последният отговаря на изискванията за заемането им, обосновават извода на съдебния състав, че оспорената заповед е постановена в противоречие с изискванията на чл. 191, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и назначаването на Евтимов държавен служител кат. Е, като старши полицай (ВПА) в "Охрана на обществения ред" на "Охранителна полиция" към РУП - Трън е извършено в противоречие със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. При липсата на доказателства за действително направени разноски в касационното производство от ответника по касационната жалба, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъдени на страната въпреки направеното искане. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,