Решение № 5725 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8834/2008 г.

Решение № 5725 от 30.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8834/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Образувано е по касационна жалба подадена от Общински съвет гр. Стражица, чрез председателя на ОбС - инж. Катя Петрова, против решение № 129/25.04.2008 г., постановено по адм. д. № 795/2007 г. на Административен съд гр. Велико Търново. Поддържа, се че решението е неправилно и незаконосъобразно, необосновано е и е постановено в противоречие с материално правните и процесуални норми. Ответникът по жалбата - областният управител на Велико Търново, не се представлява и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за просроченост на същата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото прие, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Видно от съобщението за връчване на него са отбелязани от съдебния служител - връчител на съобщения, две дати за връчване на същото на 07.05.2008 г. и на 07.06.2008 г., поради което следва да се приеме по-благоприятната дата за страната и тя е 07.06.2008 г. Със заповед № СА-03-03-2/06.11.2007 г., издадена на основание чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 45, ал. 4, от ЗМСМА и чл. 2, ал. 2 от Закона за общинската собственост, областният управител на област Велико Търново е оспорил решение № 789 на Общински съвет- Стражица, като незаконосъобразно и го отнесъл за произнасяне пред Административен съд гр. Велико Търново. С посоченото решение Общинският съвет Стражица на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 40 от ЗОС е отменил решение 722/21.06.2007 г. относно продажба на УПИ IV - За комплексно обществено обслужване кв. 152 гр. Стражица. С т. 2 на същото решение е приел да извърши замяна на имот УПИIV, кв. 152 по ПУП на гр. Стражица с площ 947 кв. м. актуван с АчОС № 3207/29.11.2007 г. с равностойни имоти собственост на съдържателите на павилиони, намиращи се в УПИ IV кв. 152 гр. Стражица. Административният съд е отменил като незаконосъобразно оспореното решение, а в мотивите си е посочил, че е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила. Взел е предвид, разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от НРПУРОИ, според която е определен реда и начина на започване на процедурата по замяна. Констатирани са и нарушение по възлагане и извършване на оценката на имотите предмет на замяната. В касационната жалба не са посочени конкретни касационни доводи, мотивиращи основания за отмяна на оспореното решение. Приповтаря се установената фактическа обстановка, заявява се несъгласие с решението като неправилно, без да се сочат конкретно допуснати от съда нарушения при постановяване на решението. Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Както се отрази вече, такива не са посочени. Независимо от това, с оглед задълженията на съда съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, предвид валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон се извърши служебна проверка по прилагането на закона в съответствие с установените по делото и относими за случая факти и обстоятелства. Върховният административен съд констатира, че първоинстанционния административен съд е установил въз основа събраните по делото доказателства правилна, ясна и точна фактическа обстановка, въз основа на която е извел правните си изводи, които са в съответствие с нея. Както се посочи доводите на касационния жалбоподател са аналогични с тези поддържани пред административния съд. Те са обсъдени от решаващия съд с ясни и съдържателни мотиви, които се споделят изцяло. Това е така, защото административния съд е разграничил оперативната самостоятелност на общинския съвет и задълженията му да спазва определени нормативни изисквания при разпореждане с общинско имущество. Съдът правилно е санкционирал именно тези нарушения, включително несъобразяването с целта на закона. Не са изяснени точно собствениците на предлаганите имоти и в този аспект съдът е преценявал и противоречивите становища на общинския съвет и заинтересованите лица, още повече, че УПИ ХVII -442 в кв. 48 в с. Камен е съсобствен между Верка Стефанова и трето лице. Независимо от твърденията на касационния жалбоподател, предлаганите в замяна имоти, не са индивидуализирани по разположение и граници. Съдът обосновано е заключил, че оспореното решение не може да бъде допълнено в тази връзка с последваща оценка. Това нарушение е достатъчно за отмяна на решението, както правилно е приел в съдебното си решение и съда. Допуснатите нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение на ОбС са съществени, тъй като се свързват с чл. 41, ал. 2 и чл. 22, ал. 3 от ЗОбС, където изискванията за императивни. Преценявайки всички факти и обстоятелства и при липса на конкретни доводи от касатора за неправилност на постановеното решение, Върховният административен съд приема, че Административният съд е съобразил, преценил и отнесъл към приложимите правни норми обстоятелствата по делото и е направил верен извод за незаконосъобразност на решението на общинския съвет. Решението на съда като правилно следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на трето отделение