Решение № 13620 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10335/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Й. П. и Н. Т. П., от [населено място], област Пловдив против решение 7963 / 18.09.2024 г. по адм. дело 1968 / 2024 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция Социално подпомагане Родопи, чрез юрисконсулт Руменова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е основателна. С решение 7963 / 18.09.2024 г. по адм. дело 1968 / 2024 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил оспорването на М. Й. П. и Н. Т. П., от [населено място], област Пловдив срещу заповед ЗД/Д-РВ-РД-012/23.08.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане -Родопи, с която детето Н. П. е настанено временно в [наименование]. Приел е, че приложената мярка за закрила е в най-добър интерес на детето и същата защитава в най-пълна степен неговите права. Посочил е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е неправилно. Предприетата мярка за закрила е продиктувана от инцидент, възникнал на 22.08.2024 г. между майката М. П. и децата ѝ С. и А., при който по отношение на последните е упражнено физическо насилие. Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат, че настъпилата ексцесия в отношенията родител-дете няма траен характер и е продиктувана от нежеланието на детето да осъществява съвестно и отговорно своите задължения във връзка с обучението си, както и в изграждането на хигиенни навици и поддържането на създадената уютна домашна среда на живот. Родителите са създали отлични социално-битови условия за отглеждането на детето. То има самостоятелна стая, осигурили са посещения на частни уроци по математика, английски език, български език. Семейството редовно пътува на екскурзии в страна и чужбина, които разширяват културния и образователен кръгозор на С., както и нейните интелектуално и социално израстване. Установените в хода на процеса изисквания на родителите към тяхното дете са то да учи съвестно, да се държи възпитано, да се прибира навреме, да спазва лична хигиена, да подрежда стаята си, да помага в домакинските задължения и др. Изграждането на житейски навици е от полза за развитието на детето и понататъшното му реализиране като зрял и мислещ индивид. Същите са свързани с физическия и психическия му интегритет на самостоятелна и притежаваща човешки ценности личност. Възникналият на 22.08.2024 г. конфликт между детето и майката не е трайно наложил се стил на общуване в техните взаимоотношения. Касае се за инцидентен случай, при който майката не се е овладяла и е засегнала своето дете по неправомерен начин, но е спорно доколко същият би могъл да бъде преодолян с предприетата мярка за социална закрила настаняване в Кризисен център. Последният не може да замени семейната среда, имаща важно значение за възпитанието на децата. Обстоятелството, че при проявено от детето безотговорно отношение към собствените му интереси родителите са се намесили (макар от страна на майката това да е станало по по-драстичен начин) не означава, че средата в която то живее (в семейството) е лишено от обич, подкрепа и загриженост за неговото развитие. Съгласно чл. 25, ал.1, т.4 от ЗЗДт може да бъде настанено извън семейството дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Граматическото тълкуване на разпоредбата сочи, че за да е налице фактическият състав от хипотезата на правната норма е необходимо кумулативното наличие на двете основни материалноправни основания, а именно насилие в семейството, което да е съпроводено със сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. Втората част от хипотезата безспорно не е налице. Настаняването извън семейството е крайна мярка, която следва да се прилага в изключителни случаи, изчерпателно уредени в закона и нейната единствена цел е да се гарантират живота и здравето на детето, както и неговото нормално физическо и психическо развитие. Погрешни са изводите на административния съд за необходимост от спешното извеждане на детето С. от семейството ѝ. Незаконосъобразно съдът е обсъждал доколко пребиваването на детето в Кризисния център би довело до негативно влияние върху неговото възпитание и развитие. За налагането на тази мярка са релевантни фактите, доколко в семейството на детето неговите интереси ще бъдат в сериозна опасност от увреждане. Административният орган е издал оспорения акт при неточен анализ на фактите и неизясняване на всички обстоятелства от значение за случая, което е детерминирало неточно прилагане на материалноправните разпоредби основание за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен на основание чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Достигайки до различни от направените изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Следва да бъде отменен като незаконосъобразен и оспореният пред съда административен акт. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение