Решение № 215 от 22.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 822/2016 г.

Решение № 215 от 22.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 822/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Х. Й. Б. срещу решение № 203 от 25.05.2016 г. на Софийския апелативен съд /ас/, постановено по в. н. о. х. д. № 344/2016 г. В нея се релевира оплакване за явна несправедливост при индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия, като се твърди, че наказанието е завишено по размер и се иска неговото намаляване с довода, че при определянето му съдът не е съобразил всички относими обстоятелства за това. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по основанието и искането отразени в нея. Частните обвинители В. С. С., Г. И. С. и И. С. С. и повереникът им считат, че атакуваният съдебен акт е правилен и справедлив, и молят да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 29 от 27.11.2015 г. по нохд № 279/2015 г., Кюстендилският окръжен съд е признал Х. Й. Б. за виновен в това, че на 02.01.2013 г. около 20.00часа, управлявайки лек автомобил м. "марка", м. "модел" с ДК [рег. номер на МПС], на път ВП-II-62, в участък км 8+600 в посока от [населено място] към [населено място], нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С. С. С., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в", във вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, с приложение на института на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и на лишаване от правоуправление за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е признат за невинен да е нарушил и правилата по чл. 5, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, като е оправдан по това обвинение. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по делото разноски. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е изменена, като Букурещки е оправдан по обвинението да е нарушил и правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери касационната жалба за неоснователна Установеното от съдилищата поведение на Х. Й. Б. като водач на МПС сочи за допуснато нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, предписващо задължението да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението. С това свое задължение подсъдимият не се е съобразил, като според автотехническата експертиза/ чието заключение съдът е приел/, при подбраната от него скорост на движение Б. е имал възможността своевременно да възприеме в границите на осветеността на късите светлини на автомобила пешеходеца, да го възприеме като опасност за движението и да задейства спирачната система, при което от техническа гледна точка пътнотранспортното произшествие и последвалият вредоносен резултат не биха настъпили. Първоинстанционният, а и въззивният съд са оценили задълбочено обществената опасност на инкриминираното престъпно деяние по чл. 343, ал. 1, б. "в", във вр. чл. 342, ал. 1 от НК и са отдали необходимото внимание на фактическите данни, свързани с личната обществена опасност на подсъдимия, като са отчели чистото му съдебно минало, младата възраст, добри характеристични данни и липсата на предишни други нарушения на правилата за движение като водач на МПС. Очертаните обстоятелства, релевантни при индивидуализация на наказателната отговорност, са приети от съдилищата за многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Поради това, размерът на наказанието "лишаване от свобода" е определен под минимума предвиден за престъплението, като е приложен и института на условното осъждане, с което и според настоящата касационна инстанция целите на специалната и генералната превенции по чл. 36 от НК ще бъдат постигнати. Така индивидуализираното наказание, включително и лишаването от правоуправление на подсъдимия по чл. 343г от НК за срок от една година, обосновават изискването за съразмерност на определените санкции по чл. 35, ал. 3 от НК, като исканото им намаляване би било проява на неоправдано снизхождение. Ето защо, не е налице релевираното в жалбата на касатора основание за изменяване, поради което постановеното по внохд № 344/2016 г. на Софийския апелативен съд решение, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,