Решение № 2441 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1906/2014 г.

Решение № 2441 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1906/2014 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалба на Лиляна Борисова Николова, Аделина Свиленова Гюрова, Маруся Свиленова Медарска, Петър Владимиров Николов, Виолета Владимирова Николова, Светлана Трайкова Николова, Юлия Трайкова Николова-Факих, Лазаринка Славчова Николова, Силва Константинова Христова-Любомирова, Бойко Константинов Христов, Павлинка Арсениева Виденова, Иванка Гелова Младенова, Виолетка Гелова Тонева, Методи Гелов Колев, Радослав Кирилов Георгиев, Драгинка Николова Нинова, Благойка Славчова Иванова, Августина Стефанова Миткова, Николай Стефанов Николов, в качеството им на наследнци на Петкана Иванова Ганчева /Петкана Котева Лалкова/ срещу решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, в частта му относно поземлен имот с идентификатор 68134.502.1392 по кадастралната карта и кадастралните регистри на Столична община, район "Сердика", целият с площ 1698 кв. м., от който се отчуждават 1100 кв. м., като е определено парично обезщетение в размер на 51311 лв. Жалбоподателите твърдят, че неправилно имотът е отчужден от Петкана Иванова Ганчева, която не е собственица на имота към момента на отчуждаването му, тъй като е починала през 1974 г. Поради това считат, че решението следва да бъде изцяло отменено, поради неправилно посочване на действителните собственици. Освен това жалбоподателите считат, че изследваните пазарни аналози за периода 13.09.2011 г. - 13.09.2012 г. не са релевантни за определяне на равностойното парично обезщетение, тъй като са твърде отдалечени като момент на осъществяване от момента на отчуждаването. Жалбоподателите твърдят, че обезщетението е следвало да бъде определено за целия имот, а не само за отчуждената част, като излагат съображения, че собствениците ще бъдат изцяло лишени от възможността да ползват имота си. Оспорва се и размерът на определеното обезщетение, като се твърди, че то е крайно несправедливо и занижено, предвид обстоятелството, че имотът се намира в урбанизирана територия и за него са налице пазарни аналози за сделки, сключени на по-висока цена на кв. м. Поради това жалбоподателите молят административният акт да бъде отменен в обжалваната част, евентуално да бъде изменен в частта относно собствениците на имота и определеното обезщетение. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - Министерски съвет на Република България моли жалбата да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" молят жалбата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: С решение № 302 от 20.04.2012 г. на министър-председателя на Република България, пътят "Северна скоростна тангента" в участък "о. п. София-запад - о. п. София -изток", като част от Трансевропейски транспортен коридор № 10 е обявен за обект с национално значение - републикански път. С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, обявен за национален обект по силата на решение № 302 от 20 април 2012 г. на Министерския съвет на Република България. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта е бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. Към писмото са приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. За имотите-предмет на отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Засегнатите територии са разделени на две части: част I - имоти и части от имоти, попадащи в подробен устройствен план - парцеларен план за обекта, част II - имоти и части от имоти, попадащи в регулационния план на София, местността "НПЗ "Илиенци-изток" и местността НПЗ "Илиенци-запад". С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София . С решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, прието на заседание по протокол № 52 от 21 декември 2013 г., за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 +100 на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на София, квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна, подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Предмет на оценката, възприета в решението на Министерския съвет, са поземлени имоти в земеделски и урбанизирани територии, част от територията на Столична община. Оценката е възложена на оценител от Агенция "Пътна инфраструктура" с договор № РД-37024 от 13.09.2012 г., поради което, на основание § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, в случаите, когато е възможно определянето на пазарна цена, тя трябва да е осреднената цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката или в периода 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г. Съгласно приложението, раздел "Землище Бенковски, урбанизирана територия" от решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет, се отчуждава имот с идентификатор 68134.502.1392 по кадастралната карта и кадастралните регистри с площ на отчуждаваната част 1100 кв. м. и площ на целия имот 1698 кв. м. В приложението е посочено, че имотът е собственост на Петкана Иванова Ганчева. С решение № 76-Р1 от 12.07.2007 г. на ОСЗ "Нови Искър", на наследниците на Петкана Иванова Ганчева е възстановено правото на собственост върху нива от 1773 кв. м. в землището на Бенковски, м. "Гладно поле", София. Представени са удостоверение и скица от техническата служба на СО-район "Сердика", както и заповед № РД-09-96/30.05.2007 г. на кмета на СО-район "Сердика" с правно основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Издадена е скица № 27071 от 30.04.2013 г. на СГКК, в която е посочено, че имотът попада в СО, район "Сердика", в урбанизирана територия. Като начин на трайно ползване е посочено незастроен имот за производствен, складов обект. Съгласно представеното удостоверение за наследници изх. № 899 от 26.04.2013 г., издадено от СО-район "Сердика", Петкана Котева Лалкова е починала на 26.03.1974 г. и е оставила за наследници жалбоподателите. Съгласно удостоверение № 192 от 9.06.2006 г. на СО-район "Овча купел" имената Петкана Котева Лалкова и Петкана Иванова Ганчева са имена на едно и също лице. В доклада за оценката на отчуждения имот, изготвена от независим оценител, е посочено, че за землище "Бенковски", район "Сердика" са намерени 10 сделки (удостоверение № 23/15.01.2013 г. и удостоверение № 24-00-979/18.05.2013 г. на Службата по вписванията-София). Според оценителя, сделките не могат да се използват за определяне на пазарната стойност на имота, тъй част от тях са сключени между физически лица, една-между юридически лица, но без да има посочена пазарна стойност на пазарните имоти по отделни землища съгласно предвижданията на Закона за държавната собственост и една, която има за предмет застроен имот в регулация. Останалата една сделка не може да се ползва за пазарен аналог, поради това, че е единствена. Ето защо паричното обезщетение за имота, възприето в решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България за процесния имот е определено съгласно чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС и чл. 96, ал. 1 ППЗДС - на база двойната данъчна оценка за имота. В процеса е представено основно и две допълнителни заключения на назначена съдебно-оценителна експертиза, което дава варианти за оценка на имота въз основа на представените в процеса пазарни аналози. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Оспореното по делото решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България е взето от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). При издаването му обаче не са изследвани релевантните пазарни аналози за определяне на равностойното парично обезщетение и съответно неправилно е приложен материалният закон. Според приложимата правна уредба по Закона за държавната собственост, отчуждаването на имоти и части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Към предложението за отчуждаване се прилагат: копие на влязъл в сила или одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение; описание на имотите според тяхната характеристика, вид, местонахождение, и размер, данни за собствениците и документи за собственост; оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване и финансова обосновка на предложението за отчуждаване. Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 ЗДС). Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. По отношение на възраженията относно определяне на периода, в който се изследват пазарни аналози, законът е определил този период да се счита 12 месеца преди датата на възлагане, а датата на възлагане се определя едностранно от административния орган, като по отношение на нея не са поставени изрични ограничения. Естествено, при спазване на принципа за равностойно парично обезщетение тази дата трябва да позволява определянето на такова. В случая отчуждаването е извършено на 21.12.2013 г., а периодът на изследване на пазарни аналози е 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г. Трайната съдебна практика във връзка с други дела по повод оспорения административен акт приема, че в случая не е нарушен принципът на равностойно парично обезщетение, тъй като то се определя въз основа на законовите критерии. Съдът не може да определи служебно и произволно друг период за изследване на пазарни аналози. Впрочем, по делото липсват доказателства, че са налице достатъчно такива за периода след 13.09.2012 г. до момента на отчуждаването, които биха се отразили на оценката. Административният орган обаче следва да има предвид принципното положение, че датата на възлагане на оценката следва да бъде така определена, че да позволява в максимална степен удовлетворяване на засегнатите от накърненото право на собственост лица. Датата на възлагане следва да е съобразена с основните принципи на законност /чл. 4 АПК/, съразмерност /чл. 6 АПК/ и истинност /чл. 7 АПК/. Правомощието на съда да извърши служебно съдебен контрол над административния акт, включително да измени оценката, не изключва задълженията на административния орган да проведе административното производство, съобразявайки посочените принципи, както и принципа на служебното начало, който изисква пълно изясняване на относимите към спора факти, а в случая: точна преценка на характеристиките на отчуждаваните имоти и надлежно изследване на обективно съществуващите пазарни аналози. Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че обезщетение следва да бъде определено и за останалата част от имота, която не се отчуждава. По принцип ЗДС предвижда обезщетения само за отчуждаване на имота, а за да бъде отчужден имот по този ред, той трябва да бъде предвиден за изграждане на обект за задоволяване на държавна нужда със съответен устройствен план. След като само отчуждаваната част от имота е предвидена за задоволяване на тази нужда, няма основание за останалата част да се определя обезщетение. Освен това преценката за възможността за отреждане на самостоятелен УПИ за неотчуждената част на имота се извършва съгласно чл. 19, ал. 5 ЗУТ, като условията за това се определят със самия подробен устройствен план, т. е. в случая законът не задава предварително определени ограничения за площ и лице на имота. Ето защо доводите на жалбоподателите за невъзможността да се образува самостоятелен УПИ от имота е следвало да бъдат релевирани в производство по обжалване на самия устройствен план. Обстоятелството, че като собственик на отчуждения имот е посочена наследодателката на жалбоподателите, се дължи на обстоятелството, че именно тя е вписана като собственик в кадастралната карта и кадастралните регистри. От една страна, това е свързано с бездействието на жалбоподателите да представят на Агенцията по геодезия, картография и кадастър актуални данни за правото на собственост още при изготвяне на КККР. От друга страна, тъй като всички жалбоподатели са наследници по закон на лицето, посочено в заповедта, определеното обезщетение ще може да бъде получено от тях, след удостоверяване на правата им. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост, равностойното парично обезщетение за отчуждените имоти и части от имоти се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Възприетият от законодателя подход се характеризира с прилагането на административно-териториални и градоустройствени критерии. Легалната дефиниция на израза "имоти в близост до отчуждавания" е дадена в § 1а, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост и гласи, че "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Според определението в § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, "землище" е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Кварталът като част от административно-териториалната единица "район" няма землище, поради което е погрешно принадлежността на имотите, разположени в даден квартал, да се разглежда в землищни граници. Имотите, които са предмет на отчуждаване по силата на решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, се намират в землището на гр. София, който има районно деление, поради което сравнителният анализ на пазарни аналози следва да се извърши в рамките на района. Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че оценката на имота следва да се направи съобразно пазарни аналози за имоти в близост до отчуждавания по смисъла на § 1а, т. 4, буква "а" от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост. За проверка на материалната законосъобразност на решението в обжалваната част по делото бяха изслушани основно и допълнителни заключения на вещо лице - оценител. Настоящият състав счита, че нито един вариант от предложените не може да бъде кредитиран, тъй като приложените по делото пазарни аналози не съответстват на критериите, залегнали в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС. Подлежащите на кредитиране пазарни аналози би следвало да отразяват сделки, сключени на пазарен принцип за имоти със сходни характеристики: в урбанизирана територия, незастроени, без отредени за тях УПИ, предназначени за друг вид застрояване, като поне една от страните по сделките следва да е търговец. Единствената сделка, която отговаря на тези критерии, е тази по НА№ 152 от 30.07.2012 г. Всички останали приложени по делото пазарни аналози не отговарят на законовите изисквания, тъй като касаят имоти с различни характеристики или в различни райони или страна по тях не е търговец или в един нотариален акт са изброени множество имоти с различни хараткеристики, без посочена отделна цена за всеки от тях. НА № № 24 и 25 от 13.03.2012 г. касаят застроено дворно място. Застроените имоти имат различна характеристика в сравнение с незастроените, поради което сделката не е подходяща за пазарен аналог. НА № 90 от 14.07.2011 г. е извън относимия период и освен това касае урегулиран поземлен имот. УПИ са с характеристика, различна от имотите, за които не са отредени самостоятелни урегулирани поземлени имоти. НА № 111 от 05.04.2012 г. и № 145/2009 също касаят УПИ. НА № 103 от 4.04.2012 г. касае УПИ. Учредителен акт на "АБП груп" ЕООД касае апорт, за който трайната съдебна практика приема, че не касае типична сделка на пазара и не може да бъде използван като пазарен аналог. В НА 173/28.08.2012 са упоменати множество имоти, но без да е посочена цената на всеки от тях. Договор Р-257-01 от 13.12.2011 г. не е подходящ пазарен аналог, тъй като касае застроен имот. Обстоятелството, че цената не терена е посочена отделно, не променя това обстоятелство. Застроените терени са с характеристики, различни от тези на незастроените. Неотносим и договорът по чл. 17, ал. 3 ЗУТ от 30.09.2011 г., сключен между Столичен общински съвет и "Винзавод" АД. Не се касае за типична пазарна сделка, тъй като цената е определена от лицензирани оценители, в съответствие с чл. 38 от Наредбата за общинската собственост на Столичен общински съвет. Посочената норма изисква разпореждането с общински имоти и вещни права да се извършва по пазарни цени, но те се определят от Столичен общински съвет по реда на чл. 41, ал. 2 от ЗОС и Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на Столична община, на база на пазарни оценки от оценители, сключили рамков договор със СО. Следователно, понятието за "пазарни цени" по Наредбата за общинската собственост се различава от това, залегнало в § 1а, т. 2 ДР ЗДС. Последното изисква пазарните аналози да се основават на свободния пазарен принцип, което не е налице в случая. Освен това описаният в договора имот е част от УПИ, т. е. е урегулиран, следователно с различни характеристики от процесния. По изложените съображения следва да се приеме, че административният орган правилно е определил обезщетението за имота на база удвоения размер на данъчната му оценка. В основното заключение на оценителната експертиза вещото лице сочи, че оценката на имота е правилно изчислена на тази база. Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 АПК оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно, съобразно обсъдените доказателства. Водим от горното Върховният административен съд, състав на Трето отделение