Решение № 13925 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9066/2010 г.

Решение № 13925 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9066/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по три броя касационни жалби против Решение № 1401/10.05.2010 г. по адм. дело № 3965/2009 г. на Административен съд София - град.

Марлена Цони Райкова, Трифон Цонев Райков, Александър Александров Сливков, Кирил Константинов Бояджиев и Иван Йохан Розев, всички чрез пълномощника си - адв. Бизов, обжалват решението, в частта му, с която е отменена Заповед № ДК-02-СО-25/13.04.2009 г. на началник сектор "СК" при Столична РДНСК, в частта й, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Пристройка на едноетажна жилищна сграда" в ПИ пл. № 5, кв. 104 по плана на гр. София, м."Б2-1,2,3", с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Началникът на "Сектор София" при РДНСК - Югозападен район, чрез пълномощника си - мл. юрисконсулт Овчаров, обжалва решението, в същата отменителна част, като недопустимо и неправилно, без да конкретизира основанията за това.

Третата касационна жалба е от Ефрем Благоев Ефремов и Бистра Николова Ефремова, чрез пълномощниците им - адв. Герон и адв. Миленова, които обжалват решението, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на двамата против Заповед № ДК-02-СО-25/13/4.04.2009 г. на нач. сектор "СК" при СРДНСК, в частта й, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Надстройка на едноетажна жилищна сграда", в ПИ № 5, кв. 104 по плана на гр. София, м."Б2-1,2,3", с искане за отмяната му, като неправилно, поради, нарушение на материалния закон. От същите е постъпило възражение, с което оспорват подадените и описани по-горе касационни жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на трите касационни жалби и за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество установи:

1. По касационните жалби на Марлена Райкова, Трифон Райков, Александър Сливков, Кирил Бояджиев, Иван Розев и на началника на "Сектор София" при РДНСК - Югозападен район:

С решението, в обжалваната от тези касатори част, Административен съд София-град е отменил Заповед № ДК-02-СО-25/13.04.2009 г. на нач. сектор "СК" при Столична РДНСК, в частта й, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Пристройка на едноетажна жилищна сграда" в ПИ № 5, кв. 104 по плана на гр. София, м."Б2-1,2,3", като незаконосъобразна, поради неспазване на установената форма-липса на мотиви.

Решението в обжалваната част е неправилно. Оспорената заповед е издадена в административно производство по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, при служебна проверка от служители на Столична РДНСК и съставени 2 бр. Констативни акта, от 12.02.2009 г., за наличието на незаконно строителство, извършено от касаторите Ефрем Ефремов и Бистра Ефремова. За процесната пристройка към едноетажна жилищна сграда, състояща се от баня и тоалетна, по делото е установено, че е изградена в периода 1983 - 84 г., без наличието на строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито се изискват, както по ЗТСУ (отм.), така и по ЗУТ. Към административната преписка се намират доказателства, за извършена от органите на ДНСК проверка по чл. 162 от ЗТСУ (отм.), за допустимост на строежа по действащият ЗРП и за съответствието му с нормите за проектиране и строителство, с оглед узаконяването му, която проверка е приключила със становище на гл. архитект на р-н "Възраждане", СО, изх. № СА-2400-132/25.09.2002 г. /стр. 44 от делото/, с отказ за узаконяване, поради липса на устройствена допустимост за това по ЗТСУ (отм.) и по ЗУТ. От становището на гл. архитект и писмената кореспонденция между органите на ДНСК и р-н "Възраждане", СО, става ясно, че строежът, като цяло, включая и процесната пристройка, представляваща баня и тоалетна, не може да бъде узаконен, тъй като е недопустим. За поземления имот, където се намира строежа няма одобрен и действащ ПУП- ПРЗ, както при действието на ЗТСУ /отм./, така и по ЗУТ, предвиждащ такова застрояване - основно или допълващо.

При тези доказателства и констативни актове, потвърждаващи липсата на ПУП-ПРЗ за ПИ № 5, кв. 104, гр. София, където се намира процесния строеж, изводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, в частта й относно строеж "Пристройка към едноетажна жилищна сграда", поради липса на мотиви се явяват неправилни. Мотивите се съдържат в приложените към административната преписка писмени документи, съпътстващи издаването на заповедта. От писмените документи към заповедта е видно още, че органът е изразил мотиви и по § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, като правилно е приел, че за случая разпоредбата е неприложима, тъй като пристройката не е "търпим строеж". За същата липсва допустимост по действащия ПУП-ПРЗ, като едно от условията за търпимост.

Като е направил изводи за незаконосъобразност на заповедта, на несъществуващо правно основание - липса на мотиви, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната и поради наличието на достатъчно доказателства, касационната инстанция дължи произнасяне по съществото на спора. В случая, предвид изложеното по-горе, за липса на каквито и да са строителни книжа за пристройката, за липса на узаконяването й, както по ЗТСУ (отм.), така и по § 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и за неприложимост на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, същата е незаконен строеж, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което законосъобразно е постановено премахването й. Поради това жалбата на Ефрем и Бистра Ефремови срещу заповедта, в тази й част подлежи на отхвърляне, като неоснователна.

1. По касационната жалба на Ефрем Ефремов и Бистра Николова:

С решението, в обжалваната от тези касатори част, АССГ е отхвърлил жалбата срещу Заповед № ДК-02-СО-25/13.04.2009 г. на нач. сектор "СК" при Столична РДНСК, в частта й с която е наредено премахването на незаконен строеж "Надстройка на едноетажна жилищна сграда", в ПИ № 5, кв. 104 по плана на гр. София, м."Б2-1,2,3", като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като надстройката представлява незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строеж.

Решението, в обжалваната част, е правилно.

Правилни са изводите на съда, че е налице незаконен строеж, по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От данните по делото е установено, че през 2000 г. касаторите са извършили надстройка на първи жилищен етаж, която е вид строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, без проекти и издадено разрешение за строеж, каквито са били необходими, както по ЗТСУ (отм.), така и по ЗУТ. От описанието на строежа в съставените констативни актове и в останалите документи към административната преписка се опровергава твърдението на касаторите, че не е налице строеж, а е налице текущ ремонт на покрива, изразяващ се в преизграждането му. Естеството на новото строителство над първия жилищен етаж, не може да бъде определено като текущ ремонт и съобразно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдържа подробно описание на извършеното. Според вещото лице-инж. Арсова извършеното представлява надстройка на първи жилищен етаж, а не текущ ремонт или преустройство на покрива. Налице е нов надзид от юг, с блокчета итонг, с Н = 1,65 м, надзид от север, с блокчета итонг /на мястото на тухления/, с Н = 2,40 м и изграден двускатен покрив, на мястото на едноскатния, във фаза "груб строеж".

Поради това неоснователни са оплакванията в жалбата, че извършеното не е строеж, а текущ ремонт, за който не са необходими строителни книжа. Това оплакване е направено и пред първата инстанция, която е изложила подробно мотиви за неоснователността му, които се споделят и от настоящата инстанция.

Ето защо, и предвид отсъствието на акт за узаконяване на строежа, респ. на търпим строеж, по смисъла на § 16, ал. 3 от ДР на ЗУТ, същият се явява незаконен и законосъобразно е постановено премахването му.

Като правилно и законосъобразно обжалваното решение, в тази част, следва да се остави в сила.

При този изход на делото, основателно е искането на касатора Александър Сливков, чрез пълномощника му - адв. Бизов, за присъждане на направените от същия разноски пред касационната инстанция, в размер на 1 680 лева, платен адвокатски хонорар, които следва да бъдат възложени на Ефрем и Бистра Николова, чиято касационна жалба е неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,