Решение № 17318 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7167/2011 г.

Решение № 17318 от 30.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7167/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Теодора Цветанова Тодорова от гр. София против решение № 1387 от 24.03.2011 г. по адм. дело № 460 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването на решение № 653 от 14.12.2010 г. на Директора на СУСО. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 53, ал. 4 от КСО - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Столично управление "Социално осигуряване", гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № 653 от 14.12.2010 г. на Директора на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) в частта, потвърждаваща разпореждане № РВ-ПОВН-1070 от 09.11.2010 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, с което Теодора Цветанова Тодорова от гр. София е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за времето от 01.07.2009 г. до 31.07.2009 г. с общ размер 240 лв. и лихви в размер на 59.13 лв. - общо 299.13 лв. Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът законосъобразно е приел, че от момента на записването и приемането в детска ясла детето Ирина има качеството на "настанено" по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО, поради което майката няма право на паричното обезщетение по ал. 1. Жалбоподателката не е изпълнила задължението да уведоми СУСО за настъпилата промяна в декларираното обстоятелство, поради което следва да възстанови неправомерно полученото по нейна вина обезщетение. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи материалноправни нарушения, са неоснователни. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. Настаняването на детето в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Същият факт представлява основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.). Не съответства на точния смисъл на законовата разпоредба поддържаното от жалбоподателката тълкуване на понятието "настаняване" по чл. 54, ал. 3 от КСО във връзка със Закона за закрила на детето, който регулира настаняване на "деца в риск" по смисъла на същия закон и е неотносим към настоящия случай. Не се възприема като съответстващо на разума на закона и доводът на жалбоподателката, че детето й следва да се счита за "посещаващо" детската ясла. Детските ясли съгласно чл. 118 от Закона за здравето са заведения, създадени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. Децата, приети в яслите, не отиват на посещения (визити) в тях, а се настаняват за целодневен престой под грижите на учители и обслужващ персонал. По делото е установено, че паричното обезщетение за отглеждане на малко дете е било отпуснато по молба-декларация от 25.07.2008 г. По т. 5 молителката е декларирала, че детето Ирина, родено на 25.08.2007 г., не е настанено в детско заведение. Декларирала е също така, че й е известно, че в срок от 7 дни от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната. Ако не изпълни това задължение, извършва административно нарушение, за което носи административнонаказателна отговорност по чл. 349 от КСО и следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение по нейна вина заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. Видно от констативен протокол вх. № 13/22.10.2011 г., съставен от контролен орган на СУСО за извършена проверка в Санаториална детска ясла № 31, от 01.07.2009 г. детето е било настанено в детската ясла и я е посещавало до 31.07.2009 г. От 01.08.2009 г. до 31.08.2009 г. детската ясла не е работила и не е приемала деца. Майката не е уведомила СУСО за настъпилата промяна в декларираното обстоятелство по т. 5 от молба-декларацията в 7-дневен срок, считано от 01.07.2008 г. Декларирането на неверни правнорелевантни обстоятелства, както и затаяването им, е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Оспореният административен акт, с който е разпоредено възстановяване на неправомерно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете, е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд София - град е постановил правилно и законосъобразно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г., по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,