Решение № 7176 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3418/2015 г.

Решение № 7176 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3418/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. М. от гр. К., чрез адв. Р. И. срещу Решение № 151 от 26.01.2015 г. по адм. дело № 1442/2014 г. по описа на Административен съд Б., IХ състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Г. М. срещу Ревизионен акт /РА/ № 201302711 от 20.03.2014 г., издаден от началник на сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Б. в частта, изменена с Решение № 167 от 10.06.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП, както и в полза на дирекция "ОДОП" - гр. Б. е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1223 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че произходът на предоставените на 3.01.2011 г. от него в полза на трето лице парични средства за сумата от 200 000 лева е установен и неправилно ревизиращите органи са приели наличие на основание за облагане по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, а именно касае се укрити доходи. Иска отмяната на съдебния акт. Ответната страна - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Б. при ЦУ на НАП, оспорва в писмен отговор касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС Б. е бил Ревизионен акт № 201302711/20.03.2014 г. от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Б., с който в тежест на Д. Г. М. е установено допълнително задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 200 000 лв., което съобразно решението на горестоящия административен орган е изменено до размер от 19380,80 лв., както и е начислена съответната лихва за забава. В процесната 2011 г., в която е установено публичното задължение, ревизираното лице не е декларирало източници на доходи. Деклариран е предоставен от лицето паричен заем в размер на 200000 лв., изцяло непогасен. Видно от писмените обяснения на РЛ като произход на средствата е посочен заем № 1162/R/2006 г. от Б. П. Б. АД на стойност 200 000 лв. Договорът за банковия заем - потребителски кредит, обезпечен с ипотека, е сключен на 12.06.2006 г. Кредитополучател по този договор е дъщерята на ревизираното лице, а оспорващият е трета страна по договора в качеството му на солидарен длъжник. Средствата по кредита са били преведени по банковата сметка на кредитополучателя на 13.06.2006 г. съобразно чл. 5 от договора, като органът по приходите е установил последващото движение на сумата, част от която на различни дати са били изплатени на каса, а друга част - преведена по други банкови сметки на лицето, като движението на сумите е подробно описано в РД, в частта относно констатациите за 2011 г., т. 4 (л. 28 гръб). Установено е, че на 10.01.2007 г. е сключен договор за дарение между Д. Г. М. като надарен и неговата дъщеря като дарител за предоставяне на сумата от 200 000 лева, за която е посочено, че е получена чрез банковия заем с Б. П. Б.. На 3.01.2011 г. е сключен Договор за временна финансова помощ, съгласно който ревизираното лице е предоставил безлихвена финансова помощ на К. К. в размер на 200 000 лв., необходима за текущи нужди и плащания. Договорен е срок за връщане - в рамките на две години, който впоследствие е изменен с анекс до 25.12.2014 г. В дадените писмени обяснения М. декларира, че за периода от 2007 г. до 2011 г. дарените му средства от банковия заем са съхранявани в сейф на домашния му адрес. Констатирано е, че банковият кредит не е бил обслужван, поради което е бил издаден изпълнителен лист от дата 3.08.2007 г. против кредитополучателя и солидарния длъжник за заплащане на сумата от 199 059,80 лв. главница по договора ведно с лихва и други разноски. При тези фактически данни приходните органи приемат, че ревизираното лице не установява произхода на средствата от 200000 лв. към датата на договора за финансова помощ от 3.01.2011 г., когато са били предоставени на трето лице. Прието е за недоказано от една страна, че към момента на договора за дарение дарителят въобще да е разполагал със сумата от 200 000 лв., предвид проследеното усвояване на кредита и пренасочване на средствата към други сметки или изтеглянето им на каса, а от друга страна твърдението за няколкогодишно съхранение в домашен сейф на сумата от 200000 лв. е останало недоказано, като се отчете и обстоятелството, че от страна на банката са били предприети принудителни действия за събирането й още през 2007 г., но вместо да погаси банковия кредит лицето е предоставило сумата след 4 години като финансова помощ в полза на трето лице. Според данъчните органи касае се за укрити доходи, като разходите значително надхвърлят приходите за процесната 2011 г. и сумата от 200 000 лева е взета като ДО за определяне на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. При обжалване на РА по административен ред е извършено изменение на размера на данъка /като от ДО бъдат приспаднати задължителните осигурителни вноски/ и дължимият данък е определен до сумата от 19380,80 лева ведно с лихвите за забава. С обжалваното решение АС Б. е обосновал извод за материална законосъобразност на РА в оспорената му част. Приел е за верни констатациите на приходните органи, като подкрепени с надлежно събрани доказателства. Според съда не е доказан произходът на средствата в размер на 200 000 лева у РЛ към 3.01.2011 г., към която дата са ангажирани доказателства за предоставяне на посочената сума като временна финансова помощ на трето лице. Решението е валидно и допустимо, като същото е постановено при правилно прилагане на материалния закон и съобразно събраните по делото доказателства. Спорният въпрос по делото е относно това какъв е произходът на предоставените на 3.01.2011 г. от ревизирания субект на третото лице средства за сумата от 200 000 лева и дали същият е доказан според твърдението на лицето за получена сума под формата на дарение от дъщеря му през 2007 г., в резултат на предоставената й заемна сума от "Б. П." АД през 2006 г. Неоснователно е твърдението на касатора, че не е доказано предоставянето на средствата на 3.01.2011 г. Обратно на това становище приходните органи признават, че тези парични средства са предоставени от РЛ на друго физическо лице към посочената дата, но оспорват техния произход. Касационната инстанция възприема като логични и последователни и съответстващи на събрания доказателствен материал мотивите на АС Б. за недоказаност на твърдението, че паричните средства в размер от 200 000 лева са били налични при РЛ с оглед сключения договор за дарение от 10.01.2007 г. /с дъщеря му/ и са били съхранявани в продължение на 4 години в домашен сейф. Действително договорът за дарение сам по себе си не е доказателство, което да установява по безспорен начин твърдяното правоотношение. Неговата доказателствена стойност е ценена съвкупно с останалите доказателства. В хода на ревизията приходните органи са проследили движението на паричните средства след усвояване на банковия кредит на 13.06.2006 г. и са установили тяхното пренасочване към други сметки на кредитополучателя или тегленето на каса. От друга страна, РЛ твърди, че органът по приходите не е изследвал дали впоследствие дарителят не е изтеглил паричните средства от другите сметки, но след като твърди този факт, от който претендира да черпи благоприятни за себе си последици, жалбоподателят е имал възможност да ангажира доказателства в тази насока, което не е извършено по делото. Недоказано е твърдението за няколкогодишно съхранение на сумата от 200 000 лв. в домашен сейф и нейното съхраняване в пълен размер, още повече, че ревизираното лице е декларирало липса на всякакви източници на доходи. Освен това е отчетен и факта, че кредитът не е бил обслужван редовно и от страна на банката са предприети действия по събиране на дължимата сума още през 2007 г. Съобразно тези фактически данни и събраните доказателства правилно е прието от съда, че предоставеният на 3.01.2011 г. на К. К. паричен заем в размер на 200 000 лв., наименован безлихвена финансова помощ, не може да бъде с източник изтегленият банков кредит от дъщерята на жалбоподателя през 2006 г. и твърдян като предоставен под формата на дарение през 2007 г. Следователно, обосновано сумата е счетена такава с неустановен произход, което обосновава извода за наличие на данни за укрити доходи или приходи, в резултат на което ревизията законосъобразно е преминала към особения ред на облагане. При установената основа за облагане по този ред публичното задължение е правилно определено от горестоящия административен орган след прилагане на изискването за намаляването й с размера на ЗОВ. Неоснователно ревизираното лице е твърдяло, че предоставеният заем на К. К. е отчетен като такъв при извършена ревизия на посоченото трето лице. Видно от представените пред АС Б. РД и РА ревизията не е обхващала данъчен период 2011 г., поради което няма фактически констатации, включително и за предоставените заемни средства. Въз основа на горното, като е формирал извод за материална законосъобразност на РА в изменената с решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Б. част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Следователно, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение