Решение № 10867 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6317/2025 г.

Производството е по чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н., подадена срещу решение 13202 от 15.04.2025 г., постановено по адм. дело 9409/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение изх. ЛДЖ-24-4/11.09.2024 г. на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). С този административен акт е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. 2196/12.03.2024 г., вх. рег. ЛДЖ-24-4/12.03.2024 г. по описа на ИВСС, подадена от Н. срещу:

1. действията на РП Варна (структура с право на достъп до лични данни при администратора на лични данни Прокуратура на Република България), извършени по пр. пр. 522/2020 г. и пр. пр. 3956/2022 г. и двете по описа на РП Варна и

1. действията на РС Несебър (администратор на лични данни, компетентен орган по чл. 42, ал. 4 от ЗЗЛД) по АНД 545/2023 г. по описа на РС - Несебър.

Иска се отмяна на обжалваното първоинстанционно съдебно решение като неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - инспектор в ИВСС, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се потвърди процесното решение. Претендира разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение решението да се остави в сила.

За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна в производството пред първата инстанция, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна, като съдът споделя изцяло изложените доводи от прокурора по делото.

Оплакванията за нарушение на съдопроизводствените правила са изрично формулирани, но на практика бланкетно, тъй като не се сочат конкретни пороци във връзка с тези оплаквания.

Съображенията на касатора са най-вече за нарушение на материалния закон, което оплакване е неоснователно.

Съдът правилно е приел, че констатациите и изводите в обжалваното решение на инспектора при ИВСС за липса на нарушение по чл. 38б от ЗЗЛД са обосновани и съответстват на обективната истина. Районна прокуратура Варна, като структура с право на достъп до лични данни (част от администратора на лични данни Прокуратура на РБ) и Районен съд Несебър (също администратор на лични данни) по никакъв начин не са извършили нарушения на която и да е правна норма от вътрешното право или правото на ЕС при обработване на лични данни на лицето жалбоподател, респективно на нормата на чл. 38б, ал. 1 от ЗЗЛД. Съгласно цитираната разпоредба при нарушаване на правата по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон при обработване на лични данни от съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт и от прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, субектът на данни има право да подаде жалба до инспектората в срок от 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му.

Очевидно е, че Н. се е възползвал от това си право, но по делото не се установява извършено нарушение на разпоредбата от страна на прокурорските и съдебните органи. Изпращането на съдебно-психиатрични експертизи от прокуратурата на съда, изготвени по отношение на касатора в качеството му на обвиняем по досъдебни производства, по никакъв начин не представлява незаконна обработка на лични данни.

Доводите на касатора, развити в жалбата, са изцяло неоснователни и не променят възприетите от съда правни изводи. Настоящата инстанция възприема изцяло фактическата установеност и правната обосновка на първоинстанционния съд съгласно чл. 221, ал. 1, изр. второ от АПК, без да е необходимо преповтарянето им.

Предвид изложеното, не са налице твърдените касационни основания за отмяна на атакуваното решение и то следва да се остави в сила.

При този изход на делото в полза на Инспектората към ВСС следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящата инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,